Едни от най-нелепите случайности в света

От случайното непредвидимо движение на квантовите частици до случайното Ви блъскане в колата на съседа случайностите са навсякъде. А ние като хора, достигнали хомо сапиенс левъл, тенденциозно се стараем да намерим някаква последователност и връзка във всичко, което ни се случва. Независимо колко случайно е нещо, независимо дали знаем с пълна сигурност, че е абсолютно случайно, ние винаги ще вярваме, мамицата му, че не е случайно. Особено в крайно негативни случаи и случки – там търсим ли, търсим причината, колкото и невъзможна да ни се струва тя…

А в нашия ултра колоритен свят се случват такива чудесии и такива съвпадения, които просто са толкова нереалистично необясними и толкова малоумно изумителни, че дори най-заклетите поклонници на рационализма може би биха се усъмнили, че са истина. Като например…

КОГАТО СЪДБАТА ЗАБРАВИ, ЧЕ ВЕЧЕ Е ПРАВИЛА ТОЯ ФИЛМ

В топлото лято на 1974-та, докато света още се оттърсваше от войната във Виетнам, в далечната Бермуда, двама братя “преживяват” едно от най-скандално невероятните явления в човешката история. В свежата вечер на 18-ти юли 17 годишният и очарователно наименованият Невил Ебин карал своя мотопед по една от улиците в града Хамилтън. Навярно си тананикал Jungle Boogie и размишлявал за тревогите на 70-те, като изведнъж от бурна изневиделица бива премазан до смърт от шофьор на такси на име Уилърд Мандърс, превозващ някакъв си ветрив, нехаещ пътник. Станало каквото станало, което не се знае точно какво е, минало време и по неведоми причини таксиджията не бил заключен мигновено, а бил оставен да си свирука и да живее по светлия пример на Максим Стависки.

Врум-врум. Сръб-сръб. Фююю. Туффф!" - из мислите на Максим Стависки
“Врум-врум. Сръб-сръб. Фююю. Туффф!” – из мислите на Максим Стависки

Точно една година по-късно, като крайно опреснителна смешка от съдбата, братът на Невил – Ерскин решил и той в топлата юлска вечер да покара мотопеда на брат си. И навярно, тананикайки си “Love will keep us together” и зареян в мисли за момичета и пубертет, младият 17 годишен Ерскин, от вече-нетолкова бурна изневиделица, докато карал по същата улица, бива премазан до смърт. И изненаааадаа, отново газещият бил ведрият господин Мандърс в същото си такси, явно все толкова неадекватно неумел в шофирането. Но като най-топла ирония, дори и пътникът в колата бил същият.

Дали са били облечени по същия начин не се знае, но честно казано не бих се изненадал. Интересно ми е дали таксиджията все пак е решил да отиде на поне едно от погребенията или поне е изпратил нов мотопед като подарък. А и също този пътник дали като е влязъл в колата за втори път, дали е казал: “Ехеее, тва ти ли си бе, брато? От миналата година… Дето с мотопедчето? Я, мѝни пак от там, че ми е носталгично”.

Извадка от оригиналния вестник
Извадка от оригиналния вестник

Но ето нагледен пример какво става, когато Господ и Вселената седнат на масата с амброзията, подберат си шепица хора и започнат да се оригват в лицата им, и да ги замерят със скандални, нелепи тъпотии. Ха-ха фъни наистина… Но може би това е все пак по-добре отколкото…

ВСЕЛЕНАТА И ШАНСЪТ ОЧЕВИДНО ДА ТЕ ПРЕЗИРАТ

В още по далечната 1916 година един човечец на има Уолтър Съмърфорд явно някога в живота си се е бил скарал на кръв с някоя монахиня. Този господинчо в 49 годишния си живот е бил ведро пляскан с по една светкавица средно на всеки 16.3 години – общо 3  приживе. Но това не е най-интригуващото. Четири години след смъртта му, докато Господ и вселената, очевидно още твърде разсърдени от постъпката на Уолтър, не решили да изключат схемата с таргетираните светкавици… и бам! Надгродбната плоча, под която почивал клетият Уолтър, била разнищена от 4-та светкавица, служеща за един последен вселенски среден пръст.

3
Дано Господ е поел и реставрацията на тази плоча с такава отдаденост.

Но това е буквално нищо в сравнение с крайно невървежния Рой Съливан, който по още по-голямо щастие е танцувал сребърния танц с небето общо 7 пъти в живота си. Шансът да те удари светкавица веднъж е 1 на 280,000. Значи представете си сега 7 пъти какъв е шансът (недейте смята, ето – 4.15 на 100,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000~).

Сега ще опиша една история от светкавичните му мигове, за да добиете представа точно колко канонично е бил презиран от съдбата този човек. Някъде през лятото на 70-те години Рой си стоял и си ловял кротичко пъстърва в националния парк Шенадоа. Със сигурност, знаейки за своя гръмотевичен сексапил, е поглеждал към небето и тихомълком си мислил: “Офф, е са ако не ме плесне оше една, си режа баджака”.

И, разбира се, съдбата дочула милия Рой и се отзовала щедро на неговите молби. Изчакала той да се разсее от някой по стабилен рибок и бум отново – плеснала го с светкавица директно отгоре на черепа. Косата му изгоряла и завинаги застинала опърлена, а токът тръгнал надолу по тялото му и прогорил гърдите и корема му. Твърде кале́н от миналото си, Рой не се сгърчил в плачливо кълбо на земята, а просто въздишал, изтупал се на две на три и си казал “Еми, ке си хо’им явно.”

Опушен, обгорен и отегчен се обърнал към колата си да си върви и вече мисловно си водил първия възхвалителен разговор с колегите, и какво да види – голям мечок нагло се опитва да краде ухайната пъстърва от въдицата му. Очевидно Рой, бидейки просто безобразно безумен индивид, вместо отново да се свие в плачливо кълбо и да завие в моминска песен, грабнал близък клон от нЕкоя върба и Леонардо Дикаприо стайл влязъл на мечока баш като електризиран спартанец. Meчокът очевидно също бил гледал “Завръщането” и мъдро си казал: “А, не, мерси”, и бърже, бърже запалил към гората.

А милият Рой си въздъхнал, че пак успешно се е справил за 22-ри пореден път с крадливи, тегави мечки, само с помощта на “некъф пръчльок” от гората. Мда, този човек, освен че е медицински документиран като най-големия загубеняк в борбата срещу небето, е и щастлив носител на 22 титли в бокс с мечки.

"Къде отива мама?" "Вчера некъв преби татко с неква клонка и са мама отива да се разправя."
“Къде отива мама?”
“Вчера некъв преби татко с неква клонка и са мама отива да се разправя.”

И по най-най-най- върховно нечестна тъпотия след 71 години справяне с по една светкавица на десетилитие и по една мечка на 3.2 години Рой решил заради несподелена любов, да довърши това, което ни Бог, ни природа, са съумели да направят и се прострeлял в главата.

Но изглежда, ако успееш достатъчно дълго да се справиш с храчките, които така вежливо ти поднася животът, идва момент, в който заслужено трябва да получиш някакъв бонус и почивка от вселената все пак. Но не съм убеден, че в крайна сметка си заслужава….

КОГАТО ВСЕЛЕНАТА И СЪДБАТА СПРАТ ДА СЕ ГАРГАРЯТ С ТЕБ

Тази част от историята ни завежда в съседска Хърватска през 1957 година при музикалния учител Фран Селак, който подобно на г-н Съливан, е плюл в очите на смъртта цели 7 пъти в живота си.

При първия му зверски късметлийски досег Фран се е возел лежерно във влак в студена, дъждовна нощ, когато влакът внезапно дерейлирал, преобърнал се и неграциозно цамбурнал в близката река. Тогава във водния мрак Фран е издърпан от случаен човек, а други 17 души загиват.

Една година по-късно г-н Селак решил да пробва какво ли ще му бъде летенето със самолет за първи път. И честно казано, неговият полет не се е различавал особено много от тези, на които сме свикнали ние днес. Летял си, пийвал си, заговарял е стюардеси. Единствената минимална разлика е, че посредата на полета една от вратите на самолета гръмогласно се развалила, отворила се с трясък и през нея хърватинът бил яростно засмукан. Литнал безформесто към сигурната си смърт само за да се приземи като комиксов герой в купа жалко сено.

"E, поне си намерих това рало. Тука май надqсно и ще си стигна вкъщи."
“E, поне си намерих това рало. Тука май надясно и ще си стигна вкъщи.”

Следват още серия такива инциденти, в които превозни средства се опитват систематично да го убият, хептен като в най-топлите сънища на Стивън Кинг. От избухващи коли до катастрофи с рейсове Селак е очевидно олицетворението на колоездачите. Но явно в един момент дори и на вселената и омръзва да тормози така неистово един човечец и решава да му цъкне някоя клонка щастие. Сигурно една от тези, с които Рой е пребил онези мечки, знам ли. Но в 2003 година, 2 дни след неговия 73-ти рожден ден, след години вселенски тормоз, този нереален герой спечелва 600 000 евро от лотарията.

Купува си две къщи и по неведоми причини – лодка, явно забравил колко го мрази двигателната технология. А пък може би, след като унизително е пръснал всичко друго, би иска да види дали може да се изправи 1 в 1 и с водните превозни средства. Но все пак по-късно той раздава парите си на семейството и заживява щастливо отшелнически в горите, като в Into the Wild, но със сигурност с доза повечко Final Destination

Господ и Вселената явно мразят риболова
Господ и Вселената явно мразят риболова

Случайностите и съвпаденяита дебнат отвсякъде. Дали е просто съвпадение, че се налага да се справяш със светкавици минимум 7 пъти повече отколкото всеки един друг човек на планената, не знам. Дали е просто съвпадение, че двама уат по буквално един и същ ултра нереален начин, през една година разстояние? Дали също е просто съвпадение, че в колкото повече филми участва Никълъс Кейдж, толкова повече хора се давят в басейните си?

Отговорът най-вероятно е да, но никога не можем да бъдем сигурни, защото ние като “разумен вид” не вярваме в случайността. Но все пак не забравяйте, че тя най-вероятно съществува и не всичко, но навярно повечето неща във вселената се случват просто ей така, на рандом, квантови слуки.

А, може би, в някои редки ситуации вселената ни кима с гордост и ни показва, че и тя е като някоя от пръчките на Рой – винаги там, когато имаме нужда.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!