Новият глас на нашето изкуствознание

Да бъдеш куратор е като една модерна форма на известната ни до болка фраза “…мечтае да бъде поет или моряк…” Звучи малко странно, къде е общото?

Отговорът идва веднага. В голямата мечта, присъща на идеалиста, на онзи, който иска да стигне далеч. В безграничното любопитство на изследователя, гмурнал се в непознатото, за да ни разкрие нови светове. Нови визуални светове, в които именно той е способен да разшифрова скритите кодове.

Поводът за този материал се роди спонтанно. С една изложба, за която всички говореха. За която всички трябваше да говорят. И посетят, ако ценят културното си минало и искат да имат адекватно самочувствие като интелигентни и съвременни хора.

Загатнала за себе си с приятно видео-тийзър (с участието на Снежина Петрова, Галин Стоев, Деян Донков, Радина Кърджилова и др.) и продължила близо 3 месеца (13.11.2018 – 10.02.2019), изложбата “Нашата живопис в нови насоки” показа близо 100 творби на български художници, две от които официално за пръв път пред публика.

Кирил Цонев, Портрет на Светослав Минков, 1939, СГХГ
Карл Йорданов, Портрет на Васка Емануилова, 1935, СГХГ
Кирил Цонев, Лодки, 1942, СГХГ

Колекцията представи една стилова посока в българското изкуство от първата половина на ХХ в., когато художниците обръщат поглед към натурата, към реалността и модерния живот. Те са силно повлияни от визуалната сцена на Стария континент и най-вече от направлението “Нова предметност”, възникнало през 20-те години във Ваймарска Германия.

Много често течението се появява в отделни творби и мотиви, в творчеството на различни автори, които изразяват социална ангажираност и интерес към новия начин на живот, свързан с модерния град, състоянията и забавленията, които той предлага.

За пръв път в България се развива изкуство в унисон с общоевропейските тенденции, главно чрез училите в чужбина автори като Кирил Цонев, Борис Елисеев, Вера Недкова, Васил Бараков, Асен Василиев, Тодорка Бурова, Карл Йорданов.

Асен Дочев, Портрет на жена ми, ХГ – Пловдив

Събитието остави трайна следа в културния живот на столицата със силното си градско присъствие, за което не сме свикнали да говорим в минало време. Това бе и поводът да потърсим главните виновници за него.

Кои са те? Представяме ви Неда Живкова и Любен-Георги Домозетски, главните куратори на изложбата. И преди да ги срещнем лично, ето кратките им визитки.

Тя е Неда Живкова и наскоро е завършила своята докторска дисертация в Художествената академия на тема “Влияния на новата предметност в българското изкуство през 30-те и 40-те години на XX  век”. В продължение на 3 години преподава история на изкуството в Национална гимназия за приложни изкуства “Св. Лука”, което, както сама споделя, приема като предизвикателство и й носи голямо удоволствие. От една година е част от екипа на Софийска градска художествена галерия, като основната й работа е свързана с организирането и курирането на изложбата “Нашата живопис в нови насоки”. В момента се занимава с образователни проекти и с някои гостуващи изложби в СГХГ. 

Той е Любен-Георги Домозетски. От 2015 г. работи в СГХГ, като завежда фондовете “Живопис” и “Скулптура”. През трите си години тук реализира и е част от няколко интересни и важни проекта, сред които като любим определя изложбата “Иконата – символ и образ в модерното българско изкуство” и съпътстващия я каталог. Завършил е специалност “Изкуствознание“ в НХА. Интересите му включват още художествената продукция в България от периода между Освобождението и Втората световна война. Докторант по византийско изкуство, като го привличат теми, свързани с иконография и стил в християнската средновековна живопис. Също така се интересува от анималистика и флористика и сам прави опити в тази посока, като е участвал в 3 изложби на Дружеството на анималистите, флористите и научните илюстратори.

Как попаднахте в Софийска градска художествена галерия? Осъществена мечта или плод на случаеността?

НЖ: По предложение на Любен Домозетски преди около година и половина подадох предложение за изложба към художествения съвет на СГХГ. След като беше одобрен, бях поканена да работя по него и по някои други проекти. И преди това съм работила с екипа на СГХГ и имах чудесно впечатление от начина на работа там. За мен това предложение дойде в най-подходящия момент, когато имах известни колебания относно работата си.

ЛД: Когато завърших Академията, бях до известна степен смутен, не само защото приключва един етап от живота ми, а именно студентските години, но и защото не знаех къде точно ще мога да се реализирам професионално. Дори не си и помислях за СГХГ – смятах това за много висока цел, за нещо, което евентуално може да се случи след години. Но в резултат на няколко много успешни за мен съвпадения, които – сигурен съм – не са случайност, а един доста голям подарък от съдбата, се появи възможност за място в СГХГ и аз бях одобрен. Беше доста мотивираща възможност за един 26-годишен до вчера студент в Академията да започне работа в една от най-авторитетните галерии в страната. Още повече, че и съвсем скоро аз поех два фонда в галерията, което освен всичко останало, е изключително придизвикателство.

Кой даде идеята за изложбата “Нашата живопис в нови насоки”? От самото начало ли работехте в екип?

Вера Недкова, Празник, 1937, СГХГ

НЖ: Темата на изложбата в зародиш беше свързана с моята дисертация и като цяло научният ми интерес към периода на 30-те години в българското и европейското изкуство. От самото начало имах удоволствието с Любен да сме екип и смятам, че това е една от основните причини изложбата да се случи в своя най-добър вид.

ЛД: Знаех, че Неда пише дисертация за влиянията на „Новата предметност“ в българското изкуство. На конференции и научни срещи тя неколкократно беше представяла интересни доклади и проучвания по темата. Може би тя е имала идея за изложба, не знам. Първоначално аз обмислях идея за изложба с портрети и тук бих подчертал, че СГХГ притежава една доста интересна портретна колекция. Периодът на 30-те и 40-те години на ХХ в. ми се струваше привлекателен и доста разнолик, а влиянията от немското и италианското изкуство – ясни. Така първоначалният вариант на изложбата, такъв, какъвто си го представях и го представих на художествен съвет, се въртеше именно около портрета. В последствие получих одобрение и подкрепа и не само – благодарен съм на директора на СГХГ, г-жа Аделина Филева, която ме посъветва да разширя проекта жанрово, да се концентрирам върху влиянията на “Новата предметност“, а и възможността да поканя Неда към екипа на галерията.

Кои са любимите ви моменти в световното и родното изкуство?

НЖ: Винаги съм се чувствала привлечена от динамиката на периода между двете световни войни. Както в Европа, така и у нас периодът е изключително наситен в културно и политическо отношение. Личностите, творили през тези десетилетия, остават дълбока следа в световното изкуство, философия и история.

ЛД: Предвид интересите ми към византийското изкуство безспорно определям Средновековието като любимо време в световното изкуство. И не чак толкова западното Средновековие, което е по принцип e по-популярно с катедралите си и рицарски разкази, ами по-скоро Средновековието, което изживява т. нар. Източна римска империя (т.е. Византия) и Средновековието на Балканите (включително и България). Това е доста дълъг период и ако трябва да стесня времевите граници, по-скоро си мисля за времето на Комнините или последния разцвет на Византия при Палеолозите, иначе казано XII и XIII-XIV в. Но може би тук вече прекалявам с прецизирането.

Що се отнася до изкуството в България – работата ми за изложбите “Иконата. Символ и образ в модерното българско изкуство” и “Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство през 20-те години на ХХ в.” ми даде възможност да опозная повече това десетилетие, не само като поредица от автори и произведения, а въобще – като процеси, връзки, явления. Бих могъл да определя десетилетието между 1920 и 1930 г. като “любим” момент в модерното българско изкуство. Това е време на активен и разнолик художествен живот в историята на младата българска държава.

Личността, която ви вдъхнови за голямото изкуство?

НЖ: В личен план първият човек, който ми разкри чара на историята на изкуството е моята преподавателка от гимназията Румяна Иванова.

ЛД: Личността, която безспорно ме вдъхнови за голямото изкуство, а и въобще откри за мен колко интересно и вълнуващо е да се занимаваш с историята на изкуството, е мой преподавател и в момента научен ръководител – проф. Елка Бакалова, забележителен учен и медиевист от световна величина! Дължа много на нейната подкрепа и вдъхновяващия ѝ пример.

Как ви се струва културният живот в столицата?

НЖ: На този етап културният живот в София е доста наситен. Често има интересни театрални постановки, музикални събития и изложби, които са свързани с изявени български и световни творци, които си заслужава да бъдат видени.

ЛД: Бих казал разнообразен и активен. Не винаги атмосферата е здравословна, но се представят голям брой събития – повече или по-малко сполучливи, повече или по-малко добре осъществени и обмислени докрай. Има възможност за изява на млади автори, появяват се интересни публикации. Радвам се, че работя в СГХГ, защото смятам, че през последните години галерията се оформя като една от водещите културни институции не само в столицата, ами в страната въобще. Реализират се разнообразни изложби, както в областта на класическото изкуство, така и в областта на съвременното, не са малко и чуждестранните проекти, представени в галерията.

Какво искате да постигнете в професията си?

НЖ: Предполагам, че всяка професия, свързана с изкуство, има своите специфики, като безспорно на първо място е личното удовлетворение. Нещата, които ме мотивират в работата ми, са динамиката, позитивната атмосфера и работата в екип.

ЛД: Може би ще остана с поглед, обърнат към по-старото изкуство. Нямам предвид само средновековното, ами дори и изкуството в България от първите няколко десетилетия след Освобождението. Струва ми се, че има още интересни теми, които могат да бъдат представени в интересни изложби. Научната работа – тя вече по-скоро в областта на средновековното изкуство – също бих искал да бъде посока за мое професионално развитие.

Какво да очакваме от вас в близкото бъдеще?

НЖ: Напоследък работя активно върху няколко интересни проекта. Считам за изключително важно укрепването на връзките между музейните институции и образованието. Организираме пътуваща образователна изложба, която е сред най-новите дейности на СГХГ.

ЛД: Обмислям няколко проекта за изложби, като една от тях ще се постарая да се реализира в СГХГ през есента. Имам възможността от страна на СГХГ да работя и по изложбата “Другото око”, за която издавам, че сме поканили Иглика Трифонова за куратор. “Другото око” е един интересен проект с външен куратор, на който се предоставя възможност да работи с колекцията на галерията. Същевременно подготвям и две публикации, които скоро ще се появят.

____________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!