Обещай си да не мълчиш

Вълшебни думи. Има ги. Не вярват в силата им само тези, които не ги използват. Сети ли се кои са? Кога за последно каза или чу ”благодаря ти”? И не, не говоря за скъпоценното ”мерси” на продавачката в кварталния магазин, което впрочем също върши чудеса. Тук те питам за онези разговори, които водиш със себе си и си напомняш колко благодарност е скрита в теб и колко пъти си пропуснал да се извиниш. От гордост, его, несигурност, от безброй оправдания. Ако си стигал до подобни размишления, знаеш ли, хубаво е да го кажеш и на глас. Не е страшно. Повече боли не от закъсняло ”съжалявам” или ”благодаря ти”, а от завинаги премълчани думи. Те са нужни на всички ни. И за тях няма специални дни. Да изразиш благодарност към някого или нещо е само по себе си специален момент. Убедена съм, че възпитанието играе важна роля в това човек да се научи да използва тези думи, но и силно вярвам, че дори когато вкъщи са те лишили от тези важни уроци, то заобикалящата среда после може да те промени.

Ако си се чувствал разколебан дали да го направиш, ако си пропуснал ”моля” и ”ако обичаш”, то значи ще се разпознаеш в този текст. Защото той е за теб. Или за тях – хората, от които си го очаквал. Вярвам, че тези думи са уроци. Може би едни от най-трудните в житейския ни път. Покажи, че оценяваш случващото се около теб и хората, отговорни за него. Имаш да го казваш на много хора, сигурна съм. На родителите и приятелите ти най-вече. Но не забравяй и околните. Хората, които са се появили в труден момент и са ти подали ръка. Хората, които неочаквано са те изненадали с жест или постъпка, които приятно са те изненадали. Те го заслужават.

Извини се. Не руши мостове. Винаги съм изпитвала безкрайно уважение към хората, които умеят да се извиняват, не се срамуват да го правят и го правят с достойнство. Защото знаят силата, скрита зад това да признаеш грешката си, да се срамуваш от своя постъпка или поведение и да съжалиш, а после да признаеш и да се извиниш. Достойните хора го правят и отново достойните го оценяват.

Казвай ”моля” и ”ако обичаш”. Нищо не ти коства, повярвай. Да се върна пак на продавачката в магазина. И тя го заслужава. Ако е кисела, вечно намръщена и никога не ти е казвала ”добър ден” и ти си решил да я накажеш със същото отношение, то значи тя най-много има нужда. Просто опитай. Може да се изненадаш.

Няма значение колко дипломи красят стената у вас, няма значение колко на брой дебели книги си прочел, нито колко висок пост заемаш на работа. Ако никога не използваш вълшебните думи, то и никога никой няма да те оцени и да те уважава. Просто подреди и егото си до всички свои трофеи и всеки ден си напомняй, че, успял да го преглътнеш, си постигнал най-голямата победа.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!