“Любовта, без която не можем”

Една история за големи сърца, голяма обич и силна връзка. Между брат и сестра. И сълзите на една трогната майка и нейният разказ, побрал в себе си цялата любов на света <3

Може много да се говори по темата за любовта и връзката между брат и сестра. Моят 13-годишен син Антъни се бори с депресията. Това е битка, която той води от известно време и не винаги е лесно за него да е от светлата страна на живота и да изпитва радост… Анабел, която ние наричаме Бел (да, като принцесата), е 5-годишната сестра на Антъни. Тя е безгрижна, ефирна, подскачаща слънчева топка. Тя притежава невероятното качество да създава приятелства, където и да отиде. Най-добрият й приятел обаче е Антъни. Те имат непоклатима връзка, която произтича от светлината, която тя дарява, когато той се бори с тъмнината в душата си.
Антъни и Бел са най-близките сред всичките ми 7 деца. Гледат филми заедно. Имат малък ритуал, с който отблъскват лошите сънища преди лягане – преструват се, че поръсват “магическа сол” на главата на другия, за да се спасят от кошмарите.

Един ден Антъни видя, че разглеждам снимки с рокли на принцеси – разглеждах ги, защото аз съм отчаяна романтичка и мисълта да си купя такава рокля ми действаше мотивиращо да сваля натрупаните по време на последната ми бременност килограми.  Докато разглеждах снимките на компютъра си, Антъни забеляза очарователен костюм за принц. Погледна ме и ме попита дали ще му купя такъв костюм. Сподели ми, че би искал да се облече като принц и да планира фотосесия за неговата принцеса Бел, тъй като скоро бяхме отпразнували рождения й ден. Като майка и фотограф нямаше как да не се съглася. Заехме се да търсим костюмите и да планираме снимките. И, да успяха да реализираме изненадата. Не мога да опиша с думи радостта в очите на Бел, когато влезе в стаята и видя брат си, облечен като принцип, да й подари рокля, купена специално за нея. После дойде ред на фотосесията. Работата ми по тези снимките е може би най-трогателният и стоплящ сърцето ми момент, което съм изпитвала като майка. Той я пренасяше от една място на друго, за да не си цапа роклята, а тя не спираше да се смее. Бел се чувстваше като истинска принцеса и щастието й лесно може да се види на снимките.
Антъни беше толкова развълнуван, че е направил любимата си сестра щастлива. И това е всичко, което може да иска една майка. Когато имаш дете, което се бори с депресията всеки ден, няма нищо по-важно на света за неговата майка от миговете, в които това дете се смее от сърце. Антъни направи незабравим подарък на сестра си, а в замяна – тя го направи истински щастлив. Направиха се взаимно щастливи.
А аз… аз едва успях да завърша снимките, защото през цялото време сълзи се стичаха по лицето ми. От гордост и щастие. За мен, като майка и фотограф, това са съвършените снимки. Едва ли някога ще успея да направя по-добри. Толкова се гордея със сина си, с обичащото му сърце и с мястото,  запазено за неговата малка сестра. Толкова съм горда с него.

1

2

3

4

5

Сподели с приятели!Share on Facebook63Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““Любовта, без която не можем””

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*