“Обич за обич”

”Любовта е страст. Мания. Някой, без когото не можеш да живееш. Някой, за когото да паднеш от ръба на скала. Намери някой, когото да обичаш като луд и ще те обича по същия начин в замяна. Слушай сърцето си. Няма смисъл в живота без това. Да изминеш пътуването, без да се влюбиш дълбоко, е все едно не си изживял живота си изобщо. Трябва да опиташ, защото ако не си опитал, значи не си живял”. Цитатът е от един от любимите ми филми – “Да срещнеш Джо Блек”. Думите излязоха от устата на един от най-любимите ми актьори – сър Антъни Хопкинс, а мисълта… мисълта обобщава всичко, което мисля за любовта. Онова чувство, заради което всички, в крайна сметка, живеем. Онази обич, която ни дава и смисъл, и вяра, и усещане, че сърцето ни е на мястото си. Вдъхновение. Страст. Лудост. Кротка река. И бурно море. Ленивата неделна сутрин. И лудата петъчна вечер. Топъл чай. И силно еспресо. Всичко. Онези мигове на обич, без които никой от нас не може.

Точно тях увековечава Томаш Ласковски в серия от снимки. Кадри, от които настръхваш. Усмихваш се. И ти е хубаво, и топло, и мило. Защото показват моменти на обич. Като в онзи стих на невероятния Евтим Евтимов, светло му небе, “Стига заеми. Стига везни. Искам обич за обич.” “Никога не съм се вдъхновявал от стандартните годежни фотосесии, не обичам нагласени, напудрени снимки, в които двойката се държи за ръце и се взира в далечината. Много са ми изкуствени. Аз не разбирам така любовта. Искам да уловя истинските, непринудени момента”. Ние мислим, че ирландският фотограф е успял. А вие?

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
292Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!