Един млад мъж с амбиция да изчисти Световния океан от мръсотията

От години еколози, природозащитници и учени се опитват да се преборят с един от най-сериозните проблеми за опазването на околната среда и подводната екосистема, а именно замърсяването на Световния океан. Няма абсолютно точна статистика колко боклук попада във водите, но става въпрос за милиони тонове. В последните 5 години едно момче насочва всичките си усилия в това да разработи иновативна система, която да помогне за почистването на Тихия океан. Боян Слат е на 21 години, а вече е отличен с най-високата награда на ООН за околната среда и е избран за един от най-обещаващите предприемачи в света. Още на 13 години влиза в рекордите на Гинес като едновременно изстрелва 213 ракети под високо налягане. Макар да не завършва образованието си и сам да нарича себе си “голям провал”, той е силно отдаден на своя проект – The Ocean Cleanup. След като придобива огромна популярност по него работят учени, експерти, еколози, инженери и природозащитници, които правят мащабни проучвания, за да локализират местата с най-голяма наситеност на отпадъци в океанските води. Най-вредни сред замърсителите са пластмасовите продукти. Ранните проучвания от проведените експедиции показват, че пластмасовите концентрации са най-малко 10 пъти по-големи от очакваното. Стотици килограми отпадъци на квадратен километър застрашават дивата природа и хората. Пълните резултати от изследванията ще бъдат обявени през следващата година, но реалната заплаха вече е известна.

4272

Иновативната система за почистване си поставя за цел да се пребори с този нарастващ проблем. Конструкцията представлява огромен V-образен филтър, дълъг 2 км, който ще улавя боклука, носен от океанското течение. Ако почистващият филтър се окаже успешен, се предвижда да бъде разширен до 100 км. Много компании проявяват интерес да подпомогнат финансирането на идеята, тъй като е установено, че голяма част от пластмасата, която попада в океана е годна за рециклиране, което прави проектът финансово устойчив. Критици обаче смятат, че тя може да бъде колкото полезна, толкова и вредна за екосистемата, заради опасността да се уловят и унищожат и живи организми. Самата конструкция обаче е проектирана да задържа отпадъците, които плуват по повърхността, докато рибите и планктонът са с неутрална плаваемост (нито потъват, нито изплуват) и минават под съоражението. Самият автор на изобретението казва: “Използвай своя враг и го превърни в полезно средство. Боклукът не е статичен, той се движи. Защо тогава да създаваш нещо, което се движи по морското дъно, след като водата може да се движи около него? Така хем спестяваш средства, хем не пилееш енергия и не произвеждаш вредни емисии.

Прототипът на съоръженеието вече е готов и се очаква то да заработи през 2016 г., а създателите му се надяват да могат за 5 години да съберат до 7 млн. тона пластмасови отпадъци. А числата от направени проучвания са стрякащи – счита се, че поне 100 000 морски бозайници и милиони морски птици и риби умират ежегодно от заплитане в пластмасовата мръсотия или от поглъщане на парченца пластмаса; 90% от морските птици са поглъщали пластмаса, тъй като бъркат цветните пластмасови отломки с храна; нагряването на “боклучената супа” от слънчевите лъчи освобождава в океана токсични химикали, които по хранителната верига стигат и до хората; изследване на ООН пък сочи, че между 10 и 100 парчета пластмаса на кв.км. плават в Английския канал, докато по бреговете на Индонезия концентрацията е 4 броя на квадратен метър, а в Северния Пасифик тази концентрация е около 1 000 000 на квадратен километър.

Чрез своето изкуство артисти и художнници също алармират за огромния проблем, пред който сме изправени. Една от тях е фoтографката Софи Томас, която събира, подрежда в пана и заснема изхвърлени бутилки, четки за зъби и играчки, близо до хавайския плаж Камило. Всяка една от снимките в галерията е сигнал към всички нас и повод да се замислим дали зад принципа “Замърсителят плаща” се крие само финансова цена или плащаме със здравето си и бъдещето на децата си. Време е да се стреснем.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!