Личностно развитие чрез социална ангажираност

Младите в днешно време – все на готово чакат, от нищо не се интересуват, вятър им в главите.“. Всяко поколение е обречено да изрича подобни думи за следващите го поколения. Така е било и така ще бъде. Младите никога не оправдават очакванията на възрастните, според които младежите са разюздани, неангажирани и безперспективни. Или това поне е стереотипът.

В този текст ще ви запознаем с общност от енергични млади хора, които отказват да бъдат поставяни под този стереотип. Те са наясно с отговорността си за личностно си развитие и работят здраво, за да осъществят целите си. Правят го честно и усърдно, винаги с идеята да облагодетелстват обществото по най-добрия начин. Те са пример за дейния млад човек, който е в постоянно преследване на съвършенството. Става дума за членовете на младежката организация JCI България.

JCI България е националната секция на международната неправителствена организация Junior Chamber International, обединяваща млади, амбициозни и активни хора от цял свят. JCI е своеобразна школа, която превръща членовете си в професионалисти, успешни предприемачи и дейни лидери. В нея членуват единствено хора с идеи, за които “креативност” и “изобретателност” не са просто думи. На международно ниво организацията може да се похвали с една изключително богата палитра от успешни млади хора, мениджъри, лидери и предприемачи в различни области.

За да научим повече относно JCI, техните инициативи и цели, ще си поговорим с Радослав Георгиев, националният президент на JCI България за 2019 година. Той е прекрасно олицетворение на младите и амбициозни хора, които членуват в JCI. Радослав е неспирен в стремежа си за личностно развитие и не се страхува да сменя посоката на житейския си път. По пътя си той посещава 20 държави за 3 години, като кара стаж в Китай, присъства на множество конференции и обучения в Западна Европа и дори представлява България на младежки конференции в Дубай и Токио.

Здравей, Радо. Благодарим, че се съгласи да направим това интервю. Разкажи ни малко повече за JCI – какви са типовете проекти, които организирате?

Първо за самото JCI – какво е това? Това е едно глобално движение, което включва между 170-200 хиляди човека в целия свят, от около стотина държави и над пет хиляди града. Мисията и визията на организацията е да изгради една общност от социално ангажирани хора, които да създават позитивна промяна в обществото си. Създавайки тази общност и тази позитивна промяна, хората развиват себе си чрез правенето на проекти на локално, национално и международно ниво.

В България организацията я има от 2011, като в момента сме в три града – Варна, София и Пловдив. Четвърти град, Плевен, се надяваме да се присъедини към нас в близките 12 месеца.

В тези градове, проектите ни масово са свързани с бизнес, образование, социални и благотворителни инициативи. Като цяло организацията се ръководи по седемнайсетте цели на ООН, като всяка локална секция си избира върху кои от тях да се фокусира и какви проекти да създаде. Т.е. националната и международната организация не могат да кажат на локалните организации какви проекти да правят, защото самите хора на локално ниво виждат какви проблеми имат техните общности и градове и създават проекти, които целят да решат тези проблеми.

Можеш ли да дадеш примери за проекти, които сте организирали?

Да, разбира се. От няколко години в Пловдив се организира инициативата “Кутия за книги”. Там се даряват книги на JCI Пловдив, които после отиват на благотворителни базари, продават ги и средствата отиват за домове за сираци или за деца в неравностойно положение. Книгите, които не се продадат, се даряват на библиотеки. По този начин стойността на тези книги – била тя финансова, или научна – се използва за благотворителна цел.

Друг пример за проект би бил от Варна. Миналата година организирахме кариерно ориентиране, защото знаем, че в ученическите години няма някакво ориентиране и това е една голяма болка за учениците и те не знаят към какво да се насочат. Реализирахме няколко работилнички, с които да ги запознаем с експерти, които в момента работят в сферата на подбиране на персонал и знаят тенденциите на пазара на труда. Поканихме и хора, които се занимават с образование в България и чужбина, т.е. хора, които знаят какво и как предлагат университетите и прочие. По този начин скъсяваме дистанцията с това, с което ще се сблъска всеки един бъдещ студент.

Други примери са предприемачески семинари в София, в Плевен, в Пловдив и във Варна, дори в други градове като Бургас, например. В някои от форматите, като например “Първи стъпки в бизнеса”, по-скоро се борим с насаденото мнение, че “в България не става”, “в България не може да се прави бизнес” и т.н. Ние показваме българи и хора от градовете, в които провеждаме семинара, които често са започнали от нищото и са създали нещо, което е “уау!”. Било то социално предприятие, било то бизнес с международен фокус или просто някоя технология, но хора, които в нашата страна са създали нещо, което е доста добър и устойчив бизнес, което е развито не само от тях, но и от хората, които работят с, или за, тях.

Какво сте подготвили за 2019 година?

Всеки един локален клон си организира календар, като най-актуалната информация са самите активности ще бъде на Фейсбук страниците на JCI Bulgaria, JCI Plovdiv, JCI Varna, JCI Sofia, JCI Pleven, както и на уебсайта ни, който в момента претърпява пълен редизайн.

Инициативите са свързани, както споменах, с бизнес насоченост и част от тях с образование и социални дейности. Това е по-скоро на локално ниво, на национално ниво имаме няколко проекта, включително и “Най-изявените млади личности на България”, който започнахме преди няколко дни. Това е инициатива, в която всеки един българин може да номинира млад човек, който се е изявил в някаква конкретна сфера – било то наука, образование, социална дейност – имаме много категории. Номинираните ще бъдат оценени от жури, което ние сме подбрали – това са хора с доста висок статус в обществото, високо образовани и прочие – хората, които са виждали най-добрите примери за успехи в България в съответните сфери. Те ще преценят кой заслужава най-много тази награда и ще я връчим по-късно през годината. Форматът “Най-изявените млади личности на България” се провежда за пети път.

Освен това имаме национална конференция на JCI, която тази година ще реализираме в Пловдив през октомври. Имаме и вътрешни академии за локалните бордове, както и национален тиймбилдинг, в който по подобие на академиите, се събираме, планираме и провеждаме обучения, както и се срещаме с хора, които идват на международно ниво.

Тук може би е момента да вметна, че точно преди две-три седмици реализирахме най-голямото международно събитие, което някога сме домакинствали. В София събрахме всички национални президенти от националните организации в JCI Европа, т.е. от всички държави в Европа, където има JCI организации. За четири дни направихме доста обучения, нетуъркинг и дискусии. Събрахме около 100-120 човека, а събитието беше на много високо ниво и беше открито от бившия президент г-н Плевнелиев.

Защо членството в една подобна организация си струва? Какъв е вашият апел към младите хора и бъдещите ви членове?

Защото обществото ни много набляга на формалното образование, т.е. отиваш на университет, отиваш в училище, там сядаш – четеш, учиш, вдигаш ръка, но не изявяваш никакви лидерски качества или качества от чисто комуникационна гледна точка, като работа в екип например. Подобни неща не се развиват ефективно в българската среда, училища и образование изобщо. Организация от типа на JCI особено много разчита на силата на нейните членове да използват работа в екип, комуникационни умения и лидерство, така че да реализират проектите си. Ние искаме нашите членове да се развият по начин, който ще им даде повече възможности в личния им живот, в професионален план, както и ще им помогне да допринесат за позитивна социална промяна.

Има немалко примери за хора, които са влезли просто като доброволци, после стават пълноправни членове, после в града си стават част от локалния борд, т.е. хората, които имат по-голямо участие в организационния процес и помагат на другите членове да реализират своите проекти. След това се качват на национално ниво, в националния борд, където помагат на националните секции да имат максимално много членове и позитивно влияние в обществото. Дори имаме няколко човека, които вече са минали на международно ниво в структурите на JCI Европа. В България имаме четирима сенатори на JCI – това са хора, които са полагали огромни усилия години наред, така че JCI да се развива в България и сенаторството е най-голямото признание, което те биха могли да получат от самото членство. Всички са били локални или национални президенти и са в организацията от немалко време.

Можем да обобщим рецептата на JCI като личностно развитие чрез социална ангажираност. Смяташ ли, че това е точно определение?

До голяма степен, да. Много зависи какво точно търсиш в JCI. Има хора, които не търсят личностно развитие, а просто удовлетворение от това да реализират проекти, от които има смисъл. Например искаш да направиш проект за деца, защото те дразни факта, че те са кариерно неориентирани, или пък има организации, които се нуждаят от помощ, затова ти организираш кутия за книги, за да помогнеш по някакъв начин.

Може да търсиш среда, в която можеш да видиш много хора от България, които са позитивни и работят за нещо, в което вярват, а дори и да имат личностни проблеми, те са в организацията, с идеята да работят и да направят хубави неща заедно с група от хора, споделящи вижданията им.

Някой може да иска да участва в повече международни конференции, като всяка държава си има национални конференции, има международни в Европа и не само. Можеш да пътуваш по голяма част от света и ако отидеш някъде можеш просто да пишеш едно съобщение на хората от JCI в дадения град – “Здравейте, аз съм тук на посещение, нека да се срещнем, да се видим, да пием нещо.”. Можеш да се включиш в някоя тяхна инициатива или конференция.

Много зависи какво точно искаш да вземеш от JCI. Ако искаш да се развиеш личностно, особено от гледна точка на по-меките качества, то това се случва постоянно.

Кое според теб е най-важното качество, присъщо на членовете на JCI?

Че са позитивни хора и не се оплакват. Абсолютно вярвам в това. В началото аз бях един от хората, които са доста нерешителни, не са проявили някакви кой знае какви лидерски качества и прочие, но просто ми харесваше да бъда в тази група, харесваше ми позитивизма и начина, по който хората работят и правят неща. Да, понякога не се получава, както искаме и очакваме, но все пак това са хора, които гледат позитивно на тези неща, защото чрез този опит ти се научаваш на доста неща. На английски е learning curve, т.е. в началото, да, ще ти е по-трудно, но ще научаваш неща доста по-бързо. Трябва да имаш това позитивно мислене, което да те кара да правиш неща, които понякога не вярваш, че ще успееш, и да, понякога наистина няма да успееш, но все пак това са неща, които те развиват.

Ти си от този тип хора, които постоянно се развиват и търсят нови шансове за успех. Знам, че пътуванията ти са те отвели чак до Китай и обратно в търсене на нови възможности. Какъв съвет би дал на младите хора, които сега правят първите стъпки в житейския си път?

Макар че преди малко си говорихме за мисленето, че в България не става и че хората бягат в чужбина, аз бих казал – да, избягайте в чужбина, но за някакъв определен период от време. Аз изкарах четири месеца и половина в Китай, ходил съм два пъти в Япония, в Европа съм бил на около десет или дванайсет конференции и младежки обмени или обучения – реално никога не съм излизал от България с идеята да остана в чужбина дългосрочно, но просто исках да видя какво е в тези “по-добрите” общества, както ги наричаме. Видях някои неща, които бяха много по-добре, видях и някои, които изобщо не ми харесаха, но това обогатяване на гледната точка, на тези култури, на хората, с които говориш, това в момента ми е изключително ценно и със сигурност ще ми помогне много в бъдеще, от гледна точка на контактите, които съм създал и идеите, които имам. Според мен е много важно човек да не се заключи в една малка среда, каквато би била неговия град, или дори България, защото живеем във все по-свързан и международен свят и е неизбежно, че каквото и да правим, то е свързано по някакъв начин с хора, които са много далеч. Развитието, според мен, е в това хората да инвестират да пътуват, да виждат повече и да имат това самосъзнание, че са част не само от града си или от България, ами и от един доста по-голям и широк свят. Когато са млади тези хора, нека да рискуват и да пътуват, да научат доста неща и да се върнат и да ги използват в България.

Чувстваш ли се наситен откъм пътешествия, или вече планираш следващото си приключение?

Аз вече съм планувал няколко пътувания през тази година. Преди няколко години фокусът ми беше доста насочен към младежки обмени и конференции, но това се промени. В момента, ако пътувам в чужбина, гледам да е за нещо, което е, бих казал, по-сериозно, като конференции на JCI или нещо свързано с моята работа или развитие. Определено гледам на запад или дори доста на изток към Китай. Търся възможност да отида отново по определена програма или обучение и подобни неща със сигурност ще стават и тази година, ще стават и следващите години, защото според мен това е правилното нещо.

Каква е следата, която би искал да оставиш в JCI след мандата си тази година?

По време на една академия на JCI, на която ходих в Япония, един от бившите световни президенти на организацията, който водеше академията, сподели, че JCI не се определя толкова от проектите си или от някое конкретно постижение, а по-скоро от това да приключваш всяка една година или дори своята кариера в JCI (защото тя е ограничена до 40 годишна възраст), по-добър, отколкото, когато си влязъл. Например, в началото на следващата година да бъда по-добър, отколкото съм бил тази година. Това е нещо, което освен за себе си, искам да направя и за нашата национална организация, защото всяка една локална секция се нуждае от помощ, от повече членове, от мотивация, от повече проекти. Предпоставките за това да се случи не идват само от хората там, но и от помощта, която аз като част от националния борд на JCI имам задължението да предоставя. Надявам се да оставя всички локални секции по-силни и по-устойчиви, така че да продължават да се развиват и за в бъдеще.

_____________

Ако си на възраст между 18-40 години, искаш да направиш България едно още по-добро място за живеене и търсиш съмишленици или не знаеш откъде да започнеш промяната, то JCI е мястото за теб! Стани член тук.

Изявени млади личности могат да бъдат номинирани тук.

_________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!