Спор(т)но бъдеще

E, световният спортен празник свърши. И след края на Олимпийските игри е време за равносметка. В Рио отново блеснаха звездите на Майкъл Фелпс и Юсейн Болт, имаше и нови като Вийд Ван Никерк, който разби 17-годишния рекорд на Майкъл Джонсън на 400 м. спринт. И тази Олимпиада не мина без грандиозни скандали (дисквалифицирането на целия руски отбор в леката атлетика) и провали (относително слабото представяне на Китай), и неочаквани изненади (Великобритания изпревари Китай и Русия в крайното класиране).

И ние оставихме своя отпечатък в олимпийската история. Станахме първи. Оглавихме негативната класация с първата положителна допинг проба на игрите. Някой “осакати” надеждата ни на 3000 м. с препятствия Силвия Дънкова. Защото е спорно, че е била сама в това “представяне”. Но нейното име стъпи на стълбичката на позора. И това е само един пример как се убиват таланти и как възпитаваме нацията в спортсменство. А във времето най-много хванати с допинг състезатели имаме във вдигането на тежести, което е една от причините да нямаме представител в този така традиционен за нас спорт, донесъл толкова поводи за гордост, радост и вдъхновение. Но пък все още България държи почетното 3-то място по хванати с допинг състезатели в цялата история на олимпийските игри, като пред нас са само САЩ и Русия. Ех, и ние се наредихме до големите 🙁

В Рио нашите момчета и момичета заеха 65-то място от 206 отбора, като само 87 отбора взеха медали. Но пък сред страните от ЕС сме на 20-то място – по-добре звучи някак си. Българските олимпийци бяха в най-малък състав от 60 години насам – само 51 участника. Все пак представянето ни по отношение на медалите се подобри от игрите в Лондон през 2012, където спечелихме само 2 медала, но пък в Рио паднахме с 2 места надолу в крайното класиране. И това на фона на богатата ни история в игрите би трябвало да ни натъжава.

Олимпиадата започна разочараващо за нашите състезатели и големият фаворит за медал, Антоанета Бонева, не успя да стигне до финала на коронната си дисциплина 10 м. стрелба с пистолет. Напрежението явно се беше отразило на нашето момиче, а пък и скорошните промени в правилата, направиха тази дисциплина повече базирана на шанс отколкото на умения. В бокса световната ни шампионка Станимира Петрова отпадна още в първия си мач, а и при мъжете нещата не вървяха по-добре въпреки щедрото държавно финансиране в този спорт през изминалия олимпийски цикъл (боксът е третият най-финансиран олимпийски спорт). Една от големите български надежди – Григор Димитров, пък беше повече запомнен с неуважителното си поведение към другите български спортисти, отколкото с представянето си на корта.

Но когато мнозина смятаха, че българското участие на летните олимпийски игри ще остане безмедално, дойде времето на Елица Янкова. 21-годишната българка взе бронза в борбата до 48 кг. свободен стил с невероятно представяне. Никой не я слагаше сред възможните финалисти, но тя показа силна воля и майсторство и така повдигна българския дух за последните дни на надпреварата.

Elitsa

 Мирела Демирева направи най-доброто представяне, като спечели сребърен медал и остана на крачка от златното отличие във високия скок, оставяйки зад себе си, не кой да е, а Бланка Власич!

mirela

А в последния ден на игрите момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика, които въпреки трагедията с тяхната съотборничка преди няколко месеца и занижените очаквания в следствие на това, успяха да притаят дъха ни, да ни разплачат и да извоюват бронза с впечатляващо съчетание, затвърждявайки българските традиции в този спорт.

momichetata

Причината за незадоволителното ни представяне със сигурност не е липсата на талант и отдадени спортисти, треньори и ръководители. Причината е ясна на всички ни. Провалена политика в областта на спорта през последните 20 години и неадекватно финансиране по цялата линия – от масовия до елитния спорт.

Министър Кралев в интервю помоли за още малко търпение, обеща болезнени реформи и нов закон.

Е, ще потърпим и ще помечтаем. За времето, когато и в България да си спортист ще е освен призвание и достойно съществуване. Ще има масов спорт и детски школи за откриване и създаване на победители. Ще има адекватни спортни бази, ковачници на медалисти. А когато това стане ще има повече спортисти, повече конкуренция и повишаване качеството на спорта. Ще дойдат и желаните медали. Но не медалите, които ще ни карат да се блъскаме в гърдите за постижения, които не са лично наши, или пък медали, с които политиците ще кичат мандатите си. А медалите, които ще служат за вдъхновение и мотивация за “здрав дух в здраво тяло” на един цял народ.

И, министър Кралев, наистина търпението ни е малко. Но пък паметта за дадените обещания е голяма.

По статията работи и Александър Драголов 
Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!