Oodi – гордостта на Хелзинки

Забележителна, огромна, модерна и дълго чакана – така можем да опишем най-голямата библиотека в центъра на Хелзинки, Финландия, която отвори врати през 2018 година. Това беше подаръкът, който страната си направи по повод своята 100-годишнина независимост. Гигантската библиотека официално отвори врати на 5 декември, като това беше един много важен и тържествен момент за всички финландци, тъй като проектът се замисляше в продължение на 20 години.

Е, днес вече милиони се радват на новата Ооди (“ода” на финландски), която освен с големия си мащаб впечатлява и с невероятния дизайн и идеи, които са реализирани в нея.

Проектът за изграждането е изпълнен от финландската компания “АЛА Архитектс”, която създава впечатляваща визия на сградата. Тя е изцяло от дърво и стъкло с множество зони за четене, като са предвидени места, които са по-тихи и спокойни, а също и такива, в които шумът и активностите са дори насърчавани. Идеята за тези “творчески” пространства, в които освен с четене, хората могат да се занимават и с други дейности, са били особено важни още при проектирането и така на финала умишлено зоната за деца и тази за възрастни се обединяват на последния, панорамен етаж. “Ние смятаме, че шумът, който вдигат децата на този етаж, е един позитивен шум. Така чуваме бъдещето. Акустиката е много добре замислена – дори хората да крещят в една част на сградата, трудно може да ги чуят в друга“, споделя Катри Вантинен, част от екипа на Ооди.

Библиотеката разполага с над 100 000 книги, музикални студия, зали за филмов монтаж, кино и 3D принтери, достъпът до които е напълно безплатен. На разположение на хилядите посетители ежедневно са така наречените библиотечни роботи – малки колички, които се движат в обособените пространства вън и извън сградата, по асансьори и коридори, за да предадат книгите, необходими на персонала.

Проектът “Ооди” е замислен с идеята да създаде още едно пространство, което да обединява хората и да насърчава знанието, образованието и равенството между тях. “Тя е дом на литературата, но също така на технологията, на музиката и на Европейския съюз. Мисля, че всичко това в цялост създава асоциация с идеята за надежда и прогрес“, обяснява Томи Лайтио, служител в сферата на културата и развлеченията в кметството на Хелзинки.

Отваряме една скоба –

През 2017 година Институт Отворено общество изготви анализ за измерване на медийната грамотност в европейските държави, според който първенци в класацията бяха Финландия, Холандия, Дания и Естония. “Анализът предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност в европейските държави, който стъпва на допускането, че в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност. За изготвянето на индекса са използвани индикатори с различна тежест, показващи свободата на медиите (според индексите на Freedom house и на международната организация Репортери без граници), грамотността и образоваността на населението (на база на резултатите на PISA за функционалната грамотност), доверието между хората, както и индикатори на ООН за е-участие.“, съобщиха тогава от Институт отворено общество. В анализа бяха включени 5 групи страни, разположени в отчетливи географски граници, като в най-добра позиция се намираха упоменатите по-нагоре четири страни с най-добри резултати, а България попадна в последната група, на последно място в четвъртия клъстер по медийна грамотност заедно с Румъния, Сърбия и Гърция.

Статистиката показа, че страните, които показват висока медийна грамотност сред обществото са и именно тези, които са изградили добра образователна система, имат свободни медии, доверие между гражданите и умения за критично мислене. За пример беше посочена и държавата – първенец в класацията – Финландия. Точно тези фактори се посочват и като “основен инструмент за противодействие на фалшивите новини и за противопоставяне на информационната война срещу страната“.

В още една класация Финландия зае първото място – тази за най-щастливите хора в света, направена през 2018 година от ООН, а отново през 2017 година беше призната за “най-добрата за живеене страна в света” от списание “Нюзуик”.

Не мисля, че има универсална рецепта за щастие, нито пък 100% се доверявам на статистики и класации. Не вярвам в елемента със степенуване на това кой е по-по-най, но вярвам в това, че тези анализи все пак могат да откроят съществени разлики.

Далеч съм от мисълта, че Финландия е страна без проблеми, без дупки по пътищата, без некоректни работодатели, без престъпност, корупция и т.н. идеологични представи за съвършенство. Ако беше така и ако това “съвършенство” растеше по дърветата, най-вероятно всички щяхме да сме намерили начин да се наблъскаме на тариторията на тази страна и сега да потъркваме доволна ръце, че живеем щастливо и да берем това митично щастие. Не съм далеч от разсъжданията обаче, че те наистина “засаждат” нещо, което после им носи това щастие, а то се нарича знание.

Предполагам, че щастието на финландците не е скрито между страниците на книгите, но пък съм сигурна, че те са осъзнали, че там се крие ключът към него. Там, където човек от малък концентрира себе си, за да се образова, да се обогати душевно, да развие себе си, въображението си, да получи знания, да събуди любопитството си, да се докосне до чужди познания, опит, да развие въображението си, ума си, възможностите си, да расте с широки познания за света, да е развил умения, с които да филтрира информацията, която получава, да е възпитал в себе си критично мислене.

Защо ли му е всичко това? Защото само така можем да се върви към личен просперитет, към култивиране на правилни морални ценности и принципи, които да градят и правилно общество, в което има доверие между хората, свобода на изразяването и споделеност на идеите. После – идва и щастието и удовлетвореността от това, че растеш в правилна среда сред правилни хора, които споделят твоите възгледи и мисли. Които са медийно грамотни, душевно грамотни и притежават богата палитра от възпитани ценности. И един любим цитата на Платон “В една държава се развива онова, което е на почит в нея.

Затваряме скобата.

Библиотеките в Хелзинки са втората най-важна обществена услуга след питейната вода. Те са изключително ценени във Финландия и ако вземем, например, този проект, който струва близо 100 милиона евро, то протестите срещу него са никакви или минимални. В действителност хората наистина са щастливи и горди“, обобщава Лайтио по повод мащабния проект за библиотеката в центъра на Хелзинки. В услуга на обществото, този проект се замисляше 20 години, а днес вече бере плодовете на своя труд и усърдност – само първия месец библиотеката е посетена от 2/3 от жителите на Хелзинки, за 2019 година през нея са минали над 3 милиона души, разказва Лайтио и добавя, че “Нашето общество зависи до голяма степен от хората, които могат да се доверят и на добротата на непознатите.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!