Държавата на “супергероите”

Изведнъж един човек изскочи пред мен, аз го заобиколих и слязох и той се засили отгоре ми, може би да вземе АТВ-то да бяга някъде. Ударих го и той падна на земята, започна да вика – аллах, маллах. Беше облечен с едни скъсани обувки, яке и една раница на гърба”, спомня си Динко.”Всички мъже, които излязоха от драките от храстите се запътиха да мачкат, да се бият, обаче като видяха другите на земята и да кървят, се отказаха. Единият имаше в себе си отвеРка. Аз знам английски перфектно, единият от тях знаеше, аз им казах че ако не легнат на земята, ще убия един (…) Ти ако знаеш, че ще умреш, няма ли да лежиш?“. Тези думи, изобилстващи от агресия и цинизъм, са абсолютно достатъчни в нашата страна да се превърнеш в “герой”, “истински българин”, “истински мъж”, “алфа мъжкар”, “патриот”. Думите са на превърналия се в истински “Супермен” по нашите географски ширини Динко от Ямбол. Телевизията, която за първи път ни показа този “самоотвержен борец за правда”, е bTV. В сутрешния си блок. В развитите държави, на които ние толкова искаме да приличаме (Основно по доходи, покупателна способност и стандарт на живот. Обикновено в тази част им завиждаме) този тип говорене и действия те превръщат в закононарушител. У нас е другояче. Ставаш национален герой, барабар с мускулите си, АТВ-то си и грозния си, арогантен език. При това с официалната подкрепа и любезното съдействие на национална телевизия (най-голямата), която ти дава пълната свобода да дефилираш в ефира й и да лееш с гордост всичката омраза, на която си способен. След подобна изява славата е мигновена, а последователите ти, които искат да натръшкат всеки “съмнителен” и да “му видят сметката”, се множат. Нататък е лесно – всеки, който мисли, че поведението ти нарушава един списък със закони, е обявяван за “анти-българин” и готово. А Българският Хелзински комитет, който е подал сигнал срещу теб, получава още по-чудесни епитети: “Кажи на тези мишки, които са написали това писмо, че са пълни отрепки и не ми пука от тях“. Естествено заявяваш, че дори не си чувал за Хелзинския комитет. Щом Динко не знае за него, значи той не е важен. Да живее агресивната тъпота! Аплодисменти за героя от Ямбол.

Измина повече от месец, откакто Динко се превърна в “национално съкровище” след появата му в сутрешния блок на bTV. Нямах никакво намерение да пиша за него, защото си мисля, че хора като него и сподвижниците му наистина потвърждават онази максима, че “няма лоша реклама” (Никога не съм споделяла това твърдение, но то сякаш е писано за Динковците) и не исках по никакъв начин да мултиплицирам подобни индивиди, езика и цялостностното им поведение. Не съм гневна на Динко. Глупави, агресивни, озлобени хора има навсякъде. Гневна съм на медиите, които налагат (волно или неволно, няма никакво значение) тези псевдобунтари като еталон за подражание. Всеки ден. Ядосана съм, че в борбата за рейтинг много хора забравят, че трибуната на националния ефир е преди всичко отговорност. Голяма отговорност. А когато от ефира ти от сутрин до вечер се изявяват Динковци, носиш вина. Много по-голяма, отколкото изобщо си представяш. Създаваш опасен тренд. А Динковците са много. Някои от тях отдавна са ни наложени от медиите за “лидери на мнение”. Съветват ни по всички въпроси, гледната им точка винаги е меродавна и задължително говорят от позицията на последна инстанция. Те са онези, до болка втръснали на всички, “говорещи глави по телевизията”, чието основно занимание изглежда е да участват в телевизионни студия. “Трябва да осъзнаем, че “срещу нас имаме хора от друг биологичен вид. Те са възпитани по съвсем друг начин, с друг вид ценности, ако изобщо може да ги наречем ценности, и са дълбоко идейно мотивирани. Те ни презират, разбирате ли какво значи това? Презират ни, защото ние сме слаби, никакви, те ни убиват, а ние им даваме меченца… Това е все едно да отидете в гората и да ви ухапе вълк – ще му се сърдите ли?… Друг биологичен вид иска друг вид отношение“. Този път думите не са на Динко. На професор са. Михаил Константинов. Поредното доказателство, че агресивната, войнстваща простотия не е запазена марка за никого. И никой не е застрахован от нея. Нито професорите, нито бившите конституционни съдии (“Европа е със свалени гащи, тя е тежко болна от либерализъм, а Меркел е най-големият защитник на мултикултурализма. Принудително да разселваш хора из Европа, та това да не е брюкселско зеле. Краен тъпизъм е идеята да има квоти в европейските страни.” Думи на бившия конституционен съдия Георги Марков, изречени отново в ефира на bTV, бел.ред.). Никой. Никога няма да разбера обаче защо е нужно и кое налага да се дава гласност на хора, които не просто не признават човешкия живот, а са готови да оправдаят всяка жестокост, упорито твърдейки, че се борят с друга жестокост и несправедливост. Които не правят разлика между бежанци и терористи, използват общи знаменатели и си служат с варварски средства или език, вярвайки, че по този начин се противопоставят на други варварства. А думите често пораждат грозна, уродлива и опасна реалност… И пак опираме до отговорността. Голямата отговорност и дълг, които всички, упражняващи журналистическата професия, имат и би трябвало да носят.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

3 Коментари

  1. Тоя човек не иска 20 заплати при пенсиониране , не иска възстановяване на средствата , гориво , облекло , поддръжка на материална част . Тоя човек го прави със собствени средства , защото мисли правилно!РЕСПЕКТ!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!