От Габрово с любов – Момчил Цонев

Всичко при него започва от Габрово. От любовта към града, към историята, обичаите, културата, родовите истории, спомените и думите. Днес е познат извън местните граници, а и извън страната дори. Автор на няколко книги, създател и главен редактор на няколко локални онлайн медии, организатор на културния фестивал 6fest, автор на инициативата, за която вече ви разказахме – “Стародумци” и какво ли още не… Това е Момчил Цонев.

Отдаден на дейности, а не на оплакване. На действия и усърден труд, които успяват да преобръщат малко по малко неговия град Габрово, а вече и всеки един, който се асоциира с този дух, желание и борбеност да създава, помага и твори. Въпреки. Защото пречките не са малко. Но резултатът винаги си заслужава.

Момчил е първият носител на националната литературна награда “Хермес”. Отличен е и с наградата на Община Габрово “Златен Хирон” за принос в развитието на града. Днес е номиниран и в класацията “40 до 40” на Дарик радио.

Ние ви разказваме за него, защото е поредното доказателство, че с труд и постоянство се стига далеч. Доказателството, че и у нас може, стига да има желание, воля и упоритост.

___________________

Да започнем отдалеч и с последните новини около теб. Разкажи ни повече за “Стародумци”. Как се роди идеята и какво точно представлява?

“Стародумци” е последното ми увлечение – да споделяме и да си припомняме стари думи от нашия език. Една неделя преди Благовещение се ровех в речник в търсенето на дума за друга моя инициатива – “Балканджии – сърцето на България”.

Зачетох речника като роман, страница по страница. В главата ми почнаха да се появяват спомени от думи, които отдавна не бях чувал, защото повечето възрастни хора от моето село си отидоха. Така и не открих думичката, която търсех, но се появи тази нова идея – “Стародумци”. Създадох Фейсбук страница, а няколко дни по-късно и група. Хората наистина харесаха идеята и почнаха да споделят думи от своя край.

Историята, обичаите, старите думи са ми страст още като ученик. Спомням си една задача за домашно в училище – около 4-5 клас. Трябваше да напишем историята на нашето семейство. Звъннах на баба ми на село и тя ми разказа първите спомени за моя род, които ме увлякоха. После хванах една ученическа тетрадка от баща ми и започнах да пиша в нея – за нашия род, за народни обичаи и празници от село. От онова време е останал даже и в ръкопис “Речник на диалектите в с. Горна Росица” – бях почнал да записвам всяка по-стара дума, която използват бабите и дядовците в моето село.

Заниманията ми с история не се ограничават само с това. Преди няколко месеца стартирах и регионална инициатива “Балканджии – сърцето на България” – тя е посветена на балканджийския край от Тетевен на запад през Троян, Ловеч и Габрово до Елена, Трявна и Велико Търново на изток. Чрез нея искам да накарам повече хора да научат за историята, културата и туризма в този регион. А и като съседи да се опознаем повече – търновци да научат за габровци, севлиевци за ловчанлии и т.н.

Кога и как се събуди желанието да се отдадеш на това да развиваш своя град Габрово?

Първа дойде страстта ми към историята и събирачеството на спомени, обичаи, думи, родови истории, песни. После започнах да пиша в местните вестници “Габрово Днес” и “100 вести”. Като ученик пишех и разкази, но поради журналистическите ми занимания реших да кандидатствам журналистика в Софийския университет. Нямам спомен какво ме накара да почна да правя събития в Габрово. Но още като студент почнах да организирам срещи с журналисти, писатели, актьори, историци от София, които гостуваха в Габрово. Нарекох това начинание “Събор на културата”. Чрез запознанства в София съдействах издателства да направят дарения за талантливи ученици от Априловската гимназия и за Регионална библиотека “Априлов-Палаузов”. От днешна гледна точка не виждам кой знае какво особено и специално да съм направил тогава, но явно ме оцениха и през 2004 г. станах първият и единствен студент, носител на наградата на Община Габрово “Златен Хирон” за принос в развитието на града. Това е и единствената награда, която ми е връчена в Габрово.

Признанието, което получих през 2018 и 2019 г. за културните си проекти в Габрово от последните години, дойде не от родния ми град, а от национални отличия. Организацията Junior Chamber International ме включи в списъка на 20-те най-изявени млади личности на България за 2018 г. в категория “Културно постижение”. През 2019 г. бях избран в класацията на Дарик “40 до 40”.

Ти си основател на цяла мрежа от сайтове, които имат за цел да информират габровци за различни теми ежедневно. Какво отражение виждаш днес и как изобщо започна да се занимаваш с това?

Завърших журналистика. След това и магистратура по културология. В момента съм докторант по онлайн журналистика в Софийския университет. В живота ми има две основни занимания – писане (журналистика и литература) и култура (изкуства). В един момент реших да се опитам да приложа наученото от университета и практиката и към родния си град. През 2014 г. създадох новинарския сайт Габрово Daily, през 2015 г. – информационния портал Gabrovo.net и бизнес видео порталът biz.gabrovo.net. От 2018 г. развивам и онлайн тв съдържание чрез Gabrovo.net TV.

Исках да създам качествена журналистика на регионално и местно ниво. Но да развиваш самостоятелна регионална медия се оказа изключително трудна задача. И все пак за тези почти 5 години медийно присъствие в Габрово мога да кажа, че постигнах и няколко успехи – заговори се повече за историята на Габрово, направих културата и културните събития водещи новини, подкрепих с популяризиране успешни габровци. И това се случи, защото аз лично се интересувам от история, култура и искам да подкрепям добрите примери. Не защото пазарът харесва това, а защото аз исках и смятах за правилно. Така създадох и рубриката “Габровци на годината” през 2016 и 2017 г. в Габрово Daily, а в края на 2018 г. учредих от името на медията и отличието “Габровец на годината” – с целта добрите примери на габровци от различни сфери да бъдат поощрени.

От 2007 година насам организираш инициативи, създаваш културни проекти и менажираш събития, свързани с това да се популяризира и оживи градът. Каква промяна виждаш през годините?

Първите по-големи начинания бяха историческите книги за Габрово от поредицата “Габрово – живият град”. През 2013 г. създадох първата онлайн градска енциклопедия по модела на Wikipedia – Gabrovowiki. През 2014 г., когато светът беше се влюбил в песента на Фарел Уилямс “Happy”, аз заснех клипа “Щастливо Габрово” по тази песен. В този клип се включиха около 180 души от местни художествени и спортни групи, това е един от клиповете по песента “Happy” с най-много участници в цял свят.

През 2015 г. създадох първата градска историческа компютърна игра – Gabroville. Също през 2015 г., с партньорството на Националната Априловска гимназия, заснех 20 видеоинтервюта с местни предприемачи – за да покажем историята на местния бизнес и пътят към успеха.

Кадър от компютърната игра Gabroville

 

През 2017 и 2018 г. се посветих на Международния фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest. През миналата година заснех и документален филм за младежките формации в града – “Оптимистична теория за Габрово”.

Най-ясната промяна, която виждам, е, че се говори още повече за Габрово и извън града – чрез публикации в национални медии, чрез разпространението на онлайн проектите ми, чрез гостуването на чужди артисти и туристите от страната, привлечени от събития като 6Fest.

Получаваш ли достатъчно подкрепа и помощ за своите инициативи от хората?

Клипът “Щастливо Габрово” стана най-популярният туристически клип за Габрово в YouTube и според статистическите данни е гледан на шест континента, буквално в цял свят. За фестивала 6Fest се говори не само извън Габрово, но извън България, получавам заявки за участие от цяла Европа. Проекти като Gabrovowiki, Gabroville, 6Fest са отразявани в национални медии.

Но дали това е достатъчно – не е, за съжаление. Всички тези инициативи са се случили и са устояли благодарение на моята упоритост и много труд. С много малки изключения, които обаче не са достатъчни като ресурс, бизнесът не се интересува от култура и изкуства и не ги подкрепя финансово. Тези инициативи са се случили финансово поради помощта от Програма “Култура” на Община Габрово. Връзката общество – публични власти – бизнес – културен сектор все още не работи добре. Културата съществува поради нежеланието на шепа мечтатели да се откажат да творят. Но и нашата енергия има граници.

Обществото е подкрепящо, доколкото проявява интерес като публика. Толкова. Бизнесът почти се е отстранил от темата култура. Публичните власти понякога подкрепят, но част от решенията им будят недоумение. Меко казано. Силно се надявам един ден обществото да разбере и да оцени, че добрите инициативи у нас в повечето случаи се случват само благодарение на усилията, упоритостта, лишенията, жертвите на конкретни личности въпреки трудностите и съпротивата на всичко и всички.

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскваш?

Най-големите предизвикателства не са нито умението да ръководиш инициативи, нито как да твориш, а съвременните болести на обществото – цинизъм, ниска култура, негативизъм, “хейтърство”. Хората са спрели да си помагат и да създават – много от тях предпочитат да са пасивна публика на нечии усилия да се върши добро и от своите удобни зрителски кресла критикуват или просто мразят хората на действието. Сблъсквам се с огромна вълна на омраза и злоба. И това ме разочарова много. Преживях и това на местно ниво да копират мои идеи буквално, без капка вложено творчество, едно към едно, copy-paste.

Заради всички тези болести от началото на годината съм се посветил на изграждането на една нова общностна медия – dobrite.bg. Създадох Фейсбук страницата “Добрите българи” още през 2013 г. с идеята да популяризира примера на хората, които помагат на своята общност, квартал, град.

Но тази година достигнах до убеждението, че на негативизма и “хейтърството” не може да се мълчи, а трябва да се отговори. И моят отговор ще бъде тази общност и медия на добротворчеството. Вече имам и първите партньори – голямата хостинг компания “Суперхостинг” предостави безвъзмездно хостинг за бъдещия сайт, а лично създателят на Софтуерния университет Светлин Наков се ангажира с изграждането на сайта.

Разкажи ни повече на 6Fest. Какво представлява и какво могат да видят хората на него?

Международният фестивал за улични изкуства 6Fest представи в Габрово съвременен цирк, огнено и светлинно шоу, марионетки, живи статуи, шоу на кокили и за първи път на фестивал у нас – каскада от летящ балон.

Каскада от летящ балон на Дани Белев от Quick Hands Project, фотограф: Илиян Велчев

За първи път в Габрово гостуваха професионални артисти от България, Белгия, Унгария, Венецуела и Испания. 6Fest събра и местни арт формации и направихме танцово шествие през града, каквото Габрово вижда само по време на Карнавала през май. Публиката беше омагьосана от изпълненията на артистите. 6Fest преобрази и оживи Габрово и още с първото си издание стана най-популярното културно събитие на Габрово в социалните мрежи след Карнавала. С последното си издание 6Fest превърна най-старата част на Габрово – Шести участък – в квартал на изкуствата.

Първото издание на 6Fest беше през май 2017 г., паралелно с традиционния Карнавал. Започнах да работя по проекта за уличен фестивал в края на 2016 г. За 6Fest имах две вдъхновения. Първото е карнавалната традиция на Габрово – в града има улично изкуство и карнавални празници още от ХІХ век.

Второто ми вдъхновение даде и името на фестивала – 6Fest (“ШестФест”) идва от името на квартал Шести участък, най-стария квартал на града, където се ражда и развива Габрово. Когато създавах идеята за 6Fest, аз исках да превърна този старинен квартал на Габрово в ядро на съвременните изкуства в открити пространства, както например Пловдив има арт квартал Капана.

Цирк Де ла Люлин, участие на Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest 2017

В началото на 2018 г. реших, че 6Fest трябва да стане пътуващ фестивал, все пак е посветен на уличните изкуства. Това се случи за първи път с гостуването на 6Fest с открита сцена на “Квартал Фестивал” в София през септември миналата година. През 2019 г. планирам продължение на тази идея.

Ти си и автор на няколко книги, посветени на града. Разкажи ни за какво се говори в тях?

През 2008 г. се появи първата книга от поредицата “Габрово – живият град” – “Имало едно време в Габрово”. Тази книга стана една от най-популярните и продавани книги, тя разказва в архивни снимки и любопитни истории за миналото на Габрово.

“Имало едно време в Габрово”, автори Даниела Цонева, Момчил Цонев

През 2010 г. дойде и втората книга – “Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878)”. Тази книга събра 22 чуждестранни и 12 български пътеписи от 1662 г. до Освобождението през 1878 г.оригиналните текстове в превод плюс анализ, каквото не беше правено до момента. Издадохме и “Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” – уникални като стил и колорит спомени от габровски лекар, писани през 50-те години на ХХ век. Тези три книги са в съавторство с майка ми Даниела Цонева – един от най-активните местни историци. През 2011 г. самостоятелно написах и издадох първата детска книга за Габрово“Снежно Габрово за деца”.

“Габрово – живият град” е и името на Фейсбук страница за миналото на Габрово, която създадох през 2010 г. От нея хората научават за великите габровци, габровски събития и места, с които можем да се гордеем. Тя е една от първите габровски Фейсбук страници и към момента – най-голямата, посветена на история.

Как си представяш Габрово след 10 години?

След 10 години пожелавам на Габрово, а и на всички други градове в България, да бъдат живи и предприемчиви. Позагубили сме едно важно качество, което е било присъщо на градовете ни през ХІХ век и по времето на Царство България – дори малките градове са имали свой дух, характер, индустрия. Габрово е важен занаятчийски и търговски център през Възраждането и основен индустриален център след Освобождението. В Габрово са се случвали за първи път важни иновации в индустрията, образованието, културата. Сякаш днес всичко ново и предприемчиво се случва само в София и 2-3 по-големи градове. Устойчиво общество се развива балансирано, а не централизирано.

Какво планираш занапред?

Първото нещо, което ми предстои, е “Нощ на историите”. За първи път ще се случи такъв формат. Планирам го за втората половина на месец май в София. Това е част от моята инициатива “Имало едно време в България“, която стартирах през 2018 г. Амбицията ми е да разкажем България чрез множество лични, семейни и родови истории и спомени. Наричам тази идея експеримент за написването на най-голямата колективна история на България.

Девизът на Габрово е “Труд и постоянство”. Това ли е и твоят начин да продължаваш да се бориш за развитието на града?

За първи път тази фраза се използва от първия габровски индустриалец Иван Колчев Калпазанов – той казва “Труди се, постоянствай и не бой се”. Години по-късно може би най-известният габровски индустриалец Пенчо Семов използва за свой девиз “Любов, труд и постоянство”. За своята работа като творец аз често използвам израза “Изкуство, труд и постоянство”. За себе си като човек, ангажиран и с обществени каузи, бих казал, че следвам девиза “Добро, труд и постоянство”.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
1

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!