Павел Терзийски преди световната премиера на спектакъла CAGED – за музиката и страховете

Познаваме Павел Терзийски от множество музикални проекти, които го извадиха на повърхността и го позиционираха сред най-интересните съвременни джаз изпълнители у нас. Импровизациите и интересните интерпретации разгърнаха неговия талант и чрез него пробиха пътя на класическите джаз шлагери до съвремието. Един интересен музикант, който имаше възможността и да се включи в страхотния спектакъл CAGED, чиято световна премиера е на 7-ми септември в Пловдив.

Малко преди това, ние любопитстваме за музиката, джаза, страховете и бъдещите планове. Ето какво ни отговори той.

Кога осъзна, че искаш да се посветиш на музиката?

Фотограф – Боян Христов

Определено беше процес, а не мигновено решение, поради страховете, които ми бяха внушени от вън, че музикантът не хранел къща и др. Когато нещо е заложено в теб и това прави околните и теб самия по-положителни и усложливи по един полезен и същевременно провокативен начин смятам, че си струва човек да направи крачка към него. Понякога се налага да се препосвещавам. Мисля, че процесът продължава.

Каква е българската публика, която слуша джаз?

Ами зависи от джаза. По-възрастна, когато изпълняваме програма с джаз стандарти. По-млада, когато изпълняваме себе си в авторски проекти, макар че тогава не е сигурно къде започва и къде приключва той.

Ти си от съвременните музиканти, които са в ролята на моста, който съединява минало-настояще-бъдеще в музиката и по- специално джаз изпълненията. Как се зароди това желание да интерпретираш по съвременен начин познати вече парчета?

Породи се главно поради желанието ни с мои колеги да направим възможно достигането на тези пиеси до по-младата публика, което не винаги успява, но понякога е факт. Мисля, че по-скоро прилагането на прийоми от света на джаза в собствената ни музика е мостът, който би устоял във времето.

Участваш в много и разнообразни проекти. Един от предстоящите е спектакълът CAGED, чиято световна премиера е съвсем скоро. Разкажи ни малко повече за проекта и участието си в него.

Фотограф: Стефан Щерев

Участието ми е в музикални и театрални проекти докато в Caged централна роля играе танцът. Това за мен е ново и същевременно интересно предизвикателство и възможност да науча и открия неща за това изкуство. По музиката работя със страхотния театрален и филмов композитор Емилиян Гацов – Елби, което е и нещо като уъркшоп за мен. Възможността е уникална. Екипът е съставен от танцьори на световно ниво, а хореографът Пансън Ким е може би най-пластичният и отлично владеещ тялото си човек, с който съм общувал. Да го гледаш как комуникира с танцьорите и куклените актьори е зрелищно.

Страховете са…

Реалност, в която ние избираме да действаме по един или друг начин. За мен страхът е черен или бял. Много пъти той е полезен. Не бих влизал в дълбоки размисли в това интервю. Зависи от страха.

Как обикновено преминава един репетиционен ден?

Фотограф: Стефан Щерев

С доста вариации на отделните сцени и детайли в тях. В общуване на корейски, български и английски (танц, музика, смях).

Спектакълът застъпва идеята за бариерата, която сами поставяме пред себе си чрез своите страхове. Как се “прескача” тази бариера според теб?

Като се фокусираме върху целта си, независимо какво се изправя пред нея. Според мен това е един от начините. Някъде пише, че съвършената любов прогонва всеки страх.

Какво ти предстои?

Световната премиера на един невероятен спектакъл, както и нов музикален и театрален сезон.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!