Амин, дай Боже!

“Без български бизнес няма да има и българска държава!”. По този трогателен, сърцераздирателен начин завършва декларация на тютюневия холдинг “Булгартабак”, в който депутатът от ДПС Делян Пеевски е официален акционер. Повод за писмото е, че “през последните няколко седмици се правят опити за дискредитиране на компанията чрез тенденциозни материали в медиите, които целят да се създаде негативно обществено настроение срещу “Булгартабак” и да се дискредитира доброто име на компанията.” Декларацията, естествено, първо беше публикувана в любимите медии на депутата с разностранни бизнес интереси – онези, с които той няма нищо общо, но само на тях дава интервюта. Вчера същите “информационни агенции” публикуваха не по-малко късащи сърцето текстове, че Доган е новият Левски. Поводът – новината, дошла от Анкара, за забрана на Пеевски и Доган да влизат в Турция. А междувременно днес видях, че още една ЛаФка в София е затворила врати, вече дори е ребрандирана и в момента в помещението тече ремонт. (Скачах на един крак от радост, признавам си, Ше ме прощава “българският бизнес”).

Идват по-добри времена, чувствам го. Не само защото вкъщи зюмбюлът цъфна и у дома ухае на пролет, на нов живот и на бира в парка. Усещам с порите си, че този модел, статукво, задкулисие, монопол, наречето го както искате, рухва. Добре де, може би думата не е рухва, но началото на края настъпи. Неслучайно са толкова изнервени. От няколко дни тези хора се опитват да го играят “жертви” на системата. От шубе. Правят резки, изнервени движения и ходове, нямат време да ги обмислят, както досега, и този път тежко сбъркаха. Халосаха се направо в собствената си припряност и избухливост. Не ми вярвате? Добре, ще се аргументирам по-добре, за да не решите, че говоря глупости, базирани единствено на интуиция и хвърляне на боб.

Първа серия: Да напишеш, че Доган е Левски в България е жесток гаф. Необмислен, непремерен, жалък, миришещ на последни издихания, приличащ на онзи лаф за змията, която най-силно хапела, когато… знаете кога! Първо, защото ако целта е да се заиграеш с националистичната струна от типа щом си враг на Турция, следователно задължително си родолюбец и патриот и всички българи рЕзко ще захаресват Доган, то това е кауза пердута. Мъртвородена е тази стратегия. Не се сещам за българин, необвързан с ДПС и с кръговете около него, който да повярва, че Доган е спасителят на България, новият Апостол и пазител на Националната сигурност и на следващите избори да гласува за ДПС. От друга страна, традиционните гласоподаватели на движението едва ли са щастливи от подобни отношения с турската държава, ще се почувстват разочаровани и предадени и току-виж припознали “злият предател Местан” на следващ вот. Кофти.

Втора серия – бизнесът на Пеевски, представен “в бяло, с вейка от маслина” или лавров венец, на чийто гръб се крепи българската икономика и българската държава. И който “лошите” искат да дискредитират, демонизират и клеветят. Лошо, много лошо. Няма кой да клъвне на тез многострадални слова. Нито останалият бизнес (всички онези хора, които наливат пари в хазната, печелят пари с труд и можене), нито гражданите. Една стара българска поговорка гласи, че “каквото сам си го направиш, никой друг не може да ти го причини”. Е, Пеевски се “потруди” доста никой да не вярва в чистотата на намеренията и бизнес начинанията му. И тук – греда!

Трета серия: въпреки добре смазаната машина, удряне на едно рамо, понякога и на цял гръб, от общински съвети, кметове и всякакви властимащи люде, една критична маса от хора бойкотора съвсем съзнателно бизнеса, близък до Пеевски. Оранжевите будки за вестници и цигари, известни с две неща – правописната грешка в името си и близостта си с “младия и успял” мъж, започват да окапват. Една по една. Защото, колкото и да не им се иска на тези хора (доскоро не им се и вярваше), в тази страна има мислещи граждани. Които умеят по болезнен начин да демонстрират “любовта” си към определени политически лица и модели. Гадничко, нали? Не можеш да манипулираш всичко живо под слънцето с кафяви медии и компромати. Извод: Тъп сценарий, тъпа режисура, тъпа актьорска игра. Този сериал е толкова тъп, че вече няма кой да го гледа.

И накрая – когато действаш с примитивни, елементарни средства и залагаш на примитивни и елементарни хора да ти вършат “черната работа”, рано или късно цялата гняс се изсипва върху ти. И дори не можеш да разбереш откъде ти е дошло. “Проспал” си прииждащата вълна, докато удобно си мислел, че ти “успиваш” всички с медийни машинации. А после… после вече е късно. Началото на края е дошло.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!