“Момчето си отива”

Родена съм в София. Но се завърнах да живея в нея преди точно 12 години. В далечната 2004, насред кризата с боклука. През времето, в което не живеех в столицата, я посещавах сравнително често – няколко пъти годишно. Винаги съм я обичала. По някакъв необясним за мен самата начин. Пазя спомени от моменти, които този град ми е подарявал, в различни етапи от живота ми. Като ученичка, за мен София означаваше няколко неща – няколкодневно отсъствие от училище (кеф!), безкрайни разходки с родителите ми из централните софийски улици, шопингът и новите дрехи, с които се прибирах. Като студентка, София за кратко беше равна на Студентски град, което никак не ме устройваше. И после, постепенно всичко си дойде на мястото. Завибрирах със София на едни честоти и колкото и където да пътувам, обичам да се връщам тук. Този град стана моят дом и моето вкъщи. Именно затова винаги ми е било важно в какво се превръща.

“Хора и улици, град като град…” Така започваше саундтракът на филма “Момчето си отива”. През последните 10 години един човек отговаряше за облика на столицата ни. Главният архитект на София Петър Диков. Тъкмо, когато си бях помислила, че длъжността е доживотна, арх. Диков се оттегли. Обяви го на 17 ноември миналата година, малко след местните избори, а от днес вече официално не заема позицията. Глупаво би било днес да започнем да “стреляме” по него, защото вече е лесно. Още по-глупаво е да мълчим и да не кажем нито дума за спорния, 10-годишен мандат и работата на човека, отговарял за развитието на София. Правя уговорката, че този текст е личен, до голяма степен субективен, не съм архитект и оценката ми не е професионална. Това е мнение на човек, обичащ София.

По време на управлението си на направление “Архитектура и градоустройство” Петър Диков търпеше много критики за начина, по който взима решенията и за предложенията, които предлага за развитието на града. Разсърди с действията си много свои колеги архитекти… Оттегля се, преди да е приключил конкурсът за новия облик на центъра на града, конкурсът за устройствен план на Борисовата градина, с провален конкурс за площад “Св. Неделя”…

По негово време се реализираха множество спорни проекти, но аз лично не мога да му простя за булевард “Витоша”. След дългия ремонт по превръщането на булеварда в пешеходен, разочарованието беше бързо, рязко и завинаги. От централна търговска улица на София “Витоша” се превърна в нещо средно между “Манджа стрийт” и “стъргало” на малък морски курорт. Кич, еснафщина и евтина снобария. И аромат на запържен лук от някое заведение за бързо хранене. Магазини днес почти няма – за сметка на това улицата е пълна с найлонови тераси на кафенета и ресторанти, които са  заели цялото пространство. Отсечените кестени. Грозните плочки, още по-грозния фонтан, добил печална слава в мига на откриването си, инсталираните и впоследствие махнати бидета, които трябваше да играят ролята на градски чешмички. Странни “арт инсталации”, които по никакъв начин не кореспондират с общия облик на булеварда. Трамваят, който уж щеше да е ретро, ама засега е по-известен като трайно отсъстващ. Да, “Витошка”, както сме свикнали да я наричаме, имаше нужда от ремонт. Това е безспорно. Но това, в което я превърнаха, е срам за целия град. Всеки път, когато мина оттам, ми се реве. Това е все едно да вземеш едно кресло от двореца “Версай” и вместо да го реставрираш и да запазиш стария му вид, да го облепиш с кристалчета, да му пришиеш драперийки, ей така за разкош!

1413539201_9_559x-

Стигнах дотам, че да се моля да не ремонтират “Графа” (въпреки спешната нужда от възстановяване на улицата), “Христо Белчев”, “Ангел Кънчев” и “цар Асен” ни-ко-га! Защото само мисълта, че тези толкова красиви, носещи духа на стара София улици, ще се превърнат в клонинги на безобразно ремонтираната “Витоша”, ме ужасява.

Булевард “Витоша” е неделима част от историята на столицата. От живота и спомените на софиянци. Един от символите на града ни. Като паветата, които арх. Диков час по час се изкушаваше да бетонира. Обликът на един град зависи от вкуса, паметта и отношението към традициите ни. Петър Диков не ни демонстрира нищо от това. Затова днес с облекчение мога да кажа: “Момчето си отива”. При това преди да е започнал ремонтът на “Графа”. И аз съм изключително доволна от това! София заслужава повече! Децата ни, които той лиши от духа на старата “Витоша” – също!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
46Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!