Писмо до едно пораснало, “различно” дете

“Не знам какви са шансовете на една жена, родена със синдрома на Даун, да се омъжи за любовта на живота си. Знам само, че ти победи статистиката…” 

“Скъпа Джилиан,
Днес е един по-специален следобед. Денят на вашата сватба, 27 юни 2015 година. В два часа Вие ще поемете към разходката на живота си…
Не знам какви са шансовете на една жена, родена със синдрома на Даун, да се омъжи за любовта на живота си. Знам само, че ти победи статистиката…” 

Така започва писмото на един баща към “различната” му дъщеря. Джилиан е със синдром на Даун. В сватбения й ден баща й пише тази своеобразна изповед:

1

“В момента ти си с майка си и шаферките ти на горния етаж и се суетите около последните приготовления за сватбата… Косата ти оформена в перфектната прическа. Роклята ти привлича всеки проблясък на слънцето в късния следобед през прозореца. Усмивката, изгряла на лицето ти, е прекрасна.
Аз стоя, загледан през прозореца. Давам си сметка, че хората живеем за моменти като този. Когато надеждите и мечтите ни се пресичат в един сладък отрязък от времето. За онези моменти, в които всичко, за което сме бленували, се материализира пред очите ни.
Имам да ти кажа всичко и нищо.
Когато ти се роди и с майка ти разбрахме, че не се вписваш във всеобщата представа за нормалност, ние не се тревожехме от твоето състояние, а от чуждите предразсъдъци. С майка ти бяхме убедени, че ще се преборим с бюрократичните пречки. Уверени бяхме, че ще ти осигурим най-добрите учители….
Това, което ни тревожеше, това, от което се страхувахме, че няма да преборим, бяха стереотипите – дали ще намериш приятели, хора, които да те обичат такава, каквато си, дали ще намериш твоята социална среда… Мислехме си: “какъв ще е този живот, който няма да е изпълнен с купони за рождени дни, приспиване при приятели и партита по случай дипломирането”?”

2

“Аз се притеснявах за теб тогава. Плачех тайно преди да заспя, когато ти беше на 12 и ми споделяше: “Нямам никакви приятели”.
Защото всички родители мечтаят за едни и същи неща за своите деца, Джил… Здраве, щастие и способност да се наслаждавате на света и живота. Да имаш всичко това, както всички “нормални” деца. Ние, родителите на различни деца, се борим именно за това – да имате онова изконно право на щастие, с което се раждат нормалните деца. Тревожех се дали ще успееш да го имаш, Джилиан.
Страхувах се… А не трябваше… Ти ме опроверга. Ти успя да си извоюваш социални контакти. Ти се обади на кмета, когато беше в началното училище, за да те включат във всички инициативи, в които другите взимаха участие. Ти успя да намериш място сред танцьорите в университета… Ти успя да се пребориш за своето място в обществото, да спечелиш приятелства…  
Спомняш ли си всички тези успехи, които никой не вярваше, че ще постигнеш,  Джилс?
Че пребори всички онези предразсъдъци, че няма да можеш да спортуваш, да отидеш в колеж, да се омъжиш… А сега… сега се погледни…3

Ти си най-забележителната личност, която познавам. Ти си човек, способен да живее, съчувствайки на околните, без преструвки и лицемерие. Ти работи много, за да се превърнеш в личността, която си днес.

Бих те посъветвал да се обвържеш с Раян с цялото си сърце, но това вече е видно. Бих ти дал съвет да си добра и нежна с него. Но ти вече си. Бих ти пожелал да живеете цял живот сред приятелство и взаимно уважение, но Вие сте заедно от 10 години и уважението и приятелството между вас са повече от очевидни. 

Преди десетина години, когато един млад мъж се приближи до вратата ни, облечен в костюм и носещ в ръце букет от орхидеи, и ми заяви: “Аз съм тук, за да изведа дъщеря Ви на вечеря, сър, а после ще ви я прибера у дома ви”, всички страхове, които съм таял в себе си през годините, изчезнаха…

Днес вие с Райън поемате вашата дълга разходка заедно. Едно ново предизвикателство, но то не е по-трудно за теб, отколкото би било за всеки друг. Като имам предвид коя си и колко си силна, дори ми се струва, че на теб ще ти е по-лесно.  Ти умееш да си щастлива. И знаеш как. Защото си се борила, повече от другите, да си отвоюваш това щастие.

Днес ви наблюдавам.  Цялата подготовка около сватбата е приключила. Моето малко момиче, цялото облечено в бяло, днес ще пресече прага на още една своя преодоляна своя мечта. Аз ще тоя без дъх и ще те наблюдавам… напълно прикован… “Много си красива” – е най-доброто, което ще мога да ти кажа.

4

“Трябва да тръгвате”, ще успея после да продължа. Предстои ви дълга разходка…!”

В такива моменти, след толкова вълнуващи думи, наистина няма какво да добавим, освен едно: всички родители мечтаят едно и също за децата си – щастие. Онова най-човешкото, криещо се в най-дребните, но най-истински неща от живота, щастие…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
1.9kTweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!