Храната – култ, култура, традиции и още нещо

“7 декември е много специален ден за Неапол и Кампания. След 250 години чакане нашата пица е част от Световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО! Поздравяваме Неапол!”, тези думи на пицаря Енцо Коча проехтяват днес сутринта из улиците на Неапол.

Десетки главни готвачи раздават безплатна пица на местните жители и на туристите в южния град след решението, което неаполитанците приемат като признание за социалната и културна роля на пицата в света.

“През вековете неаполитанското изкуство за производство на пица се основава на няколко ключови елемента: вода, брашно, сол и мая – и отличната продукция на областта Кампания”, казва Коча. И добавя: “Но това не са всички съставки на пицата. В нея са вложени и ръцете, сърцето и душата на пицайола, които ни позволяват да направим тази магия. Въртенето на тестото е любов и страст, които подаряваме на другите чрез готовата пица”. 

“През 1750 гoдина се появява първата пица, след което хората започват да се специализират като “пицайоли ” (пица-майстори)”, разказва историкът Антонио Матоци. “До края на 18-ти век се раждат и първите пицарии”.

pizzioli

А иначе легендата за пица “Маргарита” разказва, че през 1889 година Маргарита Савойска, съпругата на италианския крал Умберто I, пожелала да спечели сърцата на поданиците на съпруга си и поискала да опита неаполитанска пица, която по това време била храна само за бедните. В кралския двор бил привикан Рафаело Еспозито, собственик на най-добрата неаполитанска пицария, и той поднесъл на кралицата три пици: едната с аншоа, другата – с пармиджано, а третата гарнирал с домати, моцарела и босилек, цветовете на италианския флаг. Според историята именно тази пица се харесала най-много на кралицата. И по-късно предприемчивият Еспозито нарекъл своята “патриотично” гарнирана пица “Маргарита”.
Именно класическата “Маргарита” беше изпечена във вторник в 300-годишната пещ от пиайоли, за които е мисия и призвание да “покажат на света, че гарнирането на пица “Маргарита” със сирене, различно от моцарела,, или със съвременни гарнитури като ананас, е светотатство”.

1

“За нас е чест да спазваме традицията и да предаваме тайните и съветите за приготвяне на класическа пица на поколенията”, споделя майсторът пицар Джино Сорбило. “Всеки от нас може да добави от себе си своя почерк върху пицата, но целият свят трябва да знае как се приготвя истинската неаполитанска пица и да не заменя съставките й”. Той разказва, че много млади хора от целия свят “ни изпращат онлайн снимки на техните опити за неаполитанска пица и искат да разберат каква грешка са допуснали”. Пицарят Антонио Старита обаче е убеден, че “за да овладеете изкуството на приготвяне на пица, са ви необходими дълги години чиракуване в местни пицарии”.

Италианският министър на културата Дарио Франчашини пък заявява с гордост: “Истината е ясна веднъж завинаги. Пицата може и да е глобална храна, популярна и обичана по цял цвят, но тя се е родила в Неапол и в пещта”.

2

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Храната – култ, култура, традиции и още нещо”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*