“Не е cool да имаш беден речник”, Иван Вазов

“Под игото” с превод на… съвременен български. “Преведохме романа “Под игото” на съвременен български език, за да може да го прочетат младите хора. В текста са променени над 6000 думи и изречения, които са неразбираеми за младите хора… В този вид романът се чете лесно и бързо…”, казват от издателство “Византия”.

Доста смел и полезен труд. Това беше първото, което си помислих, когато разбрах за идеята. “Под игото” е пълен с архаизми, учи се много рано в училище и децата (масово) го намразват от раз. А и по начина, по който (масово) се преподава литература в училище, няма как да не ти се реве, докато го четеш, искат от теб да зубриш подадени “свише” клишета, без които, според мнозинството учители, си напълно загубен. Резултатът – често децата намразват литературата и четенето по принцип. Още си спомням как четях “Под игото” в лятната ваканция преди 5-ти клас, ходех след родителите ми и ги питах какво означава всяка трета дума в първия български роман. Който, ако не харесваш, не си никакъв българин, нищо няма да стане от теб и т.н. (това се втълпява от много учители). И ти четеш, реве ти се, хич не ти се занимава, отвратително ти става, ама Вазов трябва да се чете. “Щото така”. Защото е “патриархът на българската литература” и нямаш право на отрицателно мнение за книгата му. Помня още наизуст “Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора…” “Илия, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба”. (И до днес не обичам “Под игото”, ще ме прощават всички, които поставят на пиедестал тази класика).

Та, казах си, чудесно, алилуя, някой се е сетил да направи адаптация на романа, да я превърне в смилаема за деца, родени в този век. Ще е полезно, по-добре да я прочетат осъвременена, отколкото да я намразят завинаги в оригинал.

После се зачетох в превода на “съвременен български език”. И си дадох сметка, че това не е адаптация. Само евтина претенция. И жажда за 5-минутна слава на гърба на Вазов. Преводачката Нели Стефанова е решила, че съвременните деца не знаят значението на думи като прехласване (в превод: възторг, унесеност, замечтаност), въже (бесило), синджир (метална верига). Хората, претендиращи да говорят на езика на днешните деца, са им “превели” поговорката “Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака” като “Които си приличат, се привличат” (Честно ли?!?). Онези, които имат претенцията да ограмотяват съвременните българи и да ги посветят в тайнството на Вазовата проза, имат сериозни пропуски по история и обясняват на децата, че протестантският вестник “Зорница” е първият български вестник. Какво стана с наистина първия български вестник “Български орел” и неговия създател Иван Богоров? Не е ясно. Явно на днешните преводачи никой не им е “смлял” историята подобаващо, когато са били малки, та имат сериозни пропуски в общата си култура.

Четеш и си даваш сметка, че този къртовски труд не цели да ограмотява никого. Нито пък иска да подпомогне “четенето с разбиране”. Жалко преиграване. И поредните уона би “съвременни будители”. Хайде, моля Ви се, че е смешно вече.

  1. Едно е т.нар. “съвременни български деца” да не знаят значението на думи като “серсемин”, “заптие”, “читак”, “мотовили”, както бабите им не знаят значението на думи като “бъг”, “кликвам”, “фиксвам”, “игнорвам” и “инфлуенсър”. Съвсем различно е, когато/ако децата не знаят какво означават “синджир”, “прехласвам”, “свенливо” и “фатално”. Това е проблем на децата/родителите/учителите. Не на Вазов, извинявайте. И тук не става дума за евтино патриотарство. Защото е Вазов. Става дума за оскъден (да превеждам ли?) речник. Който е проблем за ползвателя на този речник. Да оправдаваме подобни дефицити е заравяне на глава в пясъка. Не им правим услуга на тези деца. Не бива да ги оставяме да бъдат чак толкова “себе си” и да нямат понятие от елементарни думи. Защото хич не е куул да си глупав и неграмотен. Не е лошо да го разберат от рано, че после може да е фатално (извинявайте за “архаизма”). По-добре навреме да “фикснем бъга” и да разберем, че винаги ще се появява някоя дума, която не знаеш, ама е по-добре да й научиш значението. Само ще се обогатиш.
  2. Както сме се подкарали, дайте да “преведем” на хашлашки език цялата световна класика. Например “Любовникъ”т на Маргьорит Дюрас може да я преведем със съвременното “да ти пръсна дисплея и панела”, че да я разберат децата, нали.
  3. Преди да ограмотяваш когото и да било, трябва да започнеш от себе си…
  4. Да се покатериш на “гърба” на Вазов, Лилиев, Ботев, Дебелянов (сложете име по избор), за да изглеждаш по-“висок”, модерен и т.н. е също толкова грозно, евтино и плоско, колкото и криворазбраната “българщина” и чеверме патриотизма. Точка.
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!