“Който си го търси, си го намира” или как битите сами са си виновни

Нотариусът Валентина Механджийска и нейната дъщеря бяха нападнати и пребити от неизвестни мъже посред бял ден в центъра на София в понеделник. Престъплението било извършено на бул. “Драган Цанков”, точно пред детска градина. За побоя потвърдиха и от МВР. Оттам съобщиха, че все още изясняват обстоятелствата около инцидента. Нападателите се издирват. “Двете жени, пострадали от побой, ще бъдат хоспитализирани в Клиниката по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ “Св. Анна”. По-възрастната (на 54 г.) е със счупен нос и множество контузни рани по лицето, а по-младата (34 г.) е с множество контузни рани по лицето”, съобщиха часове след инцидента от УМБАЛ “Света Анна”.

Реакциите в социалните мрежи, отдавна превърнали се в другарски съд: “Има интрига, не се бият хора така напразно. Мирише на далаверка. Я нещо по-сериозно.”; “Който каквото си търси си го намира”; “Въпроса е защо са ги били? Кой им полза от това? Злоупотребили ли са с нещо? Част от нотариусите са такава мафия. Като няма ред, ред се налага от гражданското общество! В противен случай ако жените са невинни, това е много грозна постъпка, която трябва да бъде наказана.” (Има, Слава Богу, и хора, които изразяват съпричастност към пострадалите и не търсят вината у тях.)

В България, очевидно, презумцията за невинност нищо не означава. Жаждата за мъст, хроничната нужда от справедливост и чувството за беззаконие, облечени в “те са си го търсили”, “щом са ги били, значи има за какво”. В оправдаване и толериране на друго беззаконие, на агресия в “името на народа” и на хората. Уж искаме правосъдие, пък често сме на страната на онези, които пребиват други хора посред бял ден, с качулки на главата.

Един мъж признава, че е убил приятелката си по особено жесток начин (Виола Николова) и веднага се появяват хора, които да кажат: “ми тя си го е търсила”, “що е стояла при него, щом я бие”, “сигурно му е изневерила”, “виж как е облечена на снимките”… Фактите, че съседите са чули виковете и стенанията на момичето и не са се обадили в полицията, че бившата съпруга на обвинения в убийството на Виола е подавала сигнали срещу него, на които никой не е обърнал внимание… потъват в нищото. По-важното е да отбележим, че тя сама си е виновна и толкоз. Като измиване на ръце, като индулгенция за чиста съвест, като приспиване на съзнанието, като оправдание за ампутираната емпатия. “Ми що да й съчувствам, като тя си го е търсила”. Точка. Край на разговора.

Нападат екип на Нова тв на магистрала Тракия. Нападението става пред очите на десетки свидетели, извършено е малко след 22.00 часа на 146-ия километър на магистралата. Операторът Огнян Пенев изпреварва лек автомобил, когато го застига черна кола със затъмнени стъкла. Тя му присветва да се отдръпне от магистралата. В този момент се появява втора кола, също със затъмнени стъкла, която ги засича. “През цялото време се опитваха да ни изтласкат от магистралата. В следващия момент, в който те спряха, изскочиха 6-7 мъже, доста едри. Започнаха да удрят по шофьорската врата. Искаха да счупят стъклото и отвориха. Нанесоха ми няколко удара в областта на лицето”, разказва Огнян Пенев. “Аз се опитах да набера 112. В момента, в който видяха, че съм с телефон, единият го изтръгна от моята ръка. Те явно се страхуваха да не сме ги записали. В този момент видях, че те вече го бият. Успях да запазя самообладание и да кажа, че сме журналисти и работим в NOVA. Това ги спря. Тези хора бяха слезли, за да ни пребият. Облечени в черно, носеха слушалки, което ме навежда на мисълта, че са охрана”, разказва още Мария Милкова. Коментарите: “хак да им е на продажните журналисти, търсили са си го”, “ако бяха обикновени хора, нямаше да се говори за случая, ма сега щото са журналисти, всички отразиха случая”, “абе, сигурно са си го просили, но никога няма да разберем истината, защото са журналисти и имат връзки…”

Примери мога да изброявам до утре. Виновна у нас е жертвата. Поне според другарския съд в социалните мрежи. Щото “има интрига, не се бият хора така напразно. Мирише на далаверка.” “Бързо производство” на по чаша ракия. Да влиза следващият набит. Присъдата му е ясна: “виновен до доказване на противното”!

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to ““Който си го търси, си го намира” или как битите сами са си виновни”

  1. mboru_uombe@mail.ru'

    юли 27, 2017

    Бай Оня Отговор

    В това е трагедията, пълна деградация на българина и липса на всякакви човешки ценности! Липса на всякаква съпричастност. Че има някаква причина е ясно, но това ли е начина!? Утре всеки един от нас може да изпадне в такова положение, примерно си погледнал някой на криво, и той има възможност да ти изпрати двама млади престъпници от някоя футболна агитка!

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*