“Два свята, единият е излишен”

Факти: “Очаквах целия този труд, целият опит и това време на г-н Лозанов да се изразят в предложения, които да представи като визия за развитие, а той всъщност персонифицира завършването на мандата си”. Това заяви председателят на медийната комисия в парламента Полина Карастоянова по повод оставката, която доцент Георги Лозанов подаде като председател на СЕМ, за да не се подпише под лиценза на бъдещата телевизия ПИК. “Той може би изразява мнение и на определени професионални среди, но е редно да направи това принципно, а не лично”, коментира още Карастоянова. И допълни: “Можем да коментираме всичко, което не ни харесва като граждани, но когато сме на изборна длъжност и имаме някакви несъгласия и критики към сектора, за който отговаряме, е редно да формулираме предложения за промяна”.

Размисъл: Госпожо Карастоянова, не Ви познавам лично, така че този текст се базира единствено на публичната и обществена роля, която заемате. Свързвам Ви с две неща: казаните с ракия, които бранехте като “Матросов на амбразурата” и встъпването Ви в длъжност на поста “Председател на парламентарната комисия по култура и медии”, когато показахте твърде ограничени познания в ресора си и обявихте репортера на бТВ Радослав Чолаков за директор на БНР (очевидно бъркайки телевизионния журналист и директора на националното радио Радослав Янкулов, бел.ред.) Но, да речем, че съм пропуснала някои жизненоважни за гражданите дела, които сте осъществили в дългата си и изнурителна трудова дейност. Признавам си, не съм следила изкъсо дейността и личността Ви. Днес, след това Ви изказване, си дадох сметка, че не съм и изпуснала кой знае колко.

Трудно е да се пише след Вашето изявление. При това без човек да накърни изконното Ви човешко право за достойнство. Но Вие сама се отказахте от него, наритвайки го в ъгъла. Непосилна ми се струва задачата да Ви се обясни реакцията и постъпката на доцент Лозанов. Имам усещането, че ще Ви е много мъчно да разберете действията му от днес. Сблъсък на култури, на светове, на вселени, случва се. У нас твърде често. Знам, че Ви изглежда непонятно как е възможно да има човек, който да напусне пост без да е изгонен. Че някаква персона в лично качество излиза и открито заявява, че не е готова да направи такъв компромис със себе си. Че уважава закона, но тъй като “не всичко законно и морално” се оттегля с чест. Че някой избира чистото си име пред наведената поза. Че притежава съвкупност от нравствени качества и принципи, които не му позволяват да стъпче “либералните ценности”. Че казва “довиждане” от “колегиална солидарност”. Ей, такива едни витиевати, усукани, сложни, имагинерни понятия и разбирания за живота, които, вярно, нито се ядат, нито се пият, но пък правят човека Човек. Трудно Ви е да го разберете, знам. Но понякога е по-добре хората да замълчат, когато някои неща не са им ясни. Дори когато много ги “напира” да кажат нещо. За да не се излагат, не за друго. И това Ви е трудно, давам си сметка. То и за премълчаването са нужни определени сетива. Айде, сполайте, госпожо Карастоянова, но не забравяйте, че в момента, в който станете неудобна или непотребна, “онези” медии пак ще Ви наричат “стюардесата, която оглави медийната комисия на принципа “Русо гладно нЕма”.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!