Когато простотията стана модерна

Не знам дали минава и един ден у нас, в който някой да не изрече фразата “Това е дъното”. По различни поводи, за различни персони, с различни мотиви и за различни изказвания. И все се намира някой, който успява да опровергае тази фраза, дълбаейки дъното. Очевидно дъна много, проявления – също и колкото хора, толкова и представи за това кога, кой и колко.

Днес се замислих кое аз не мога да преглътна в нашата обществено-политическа реалност. Да дефинирам моето дъно. Кога бива пресечена моята червена линия. Разбира се, че отговорът не е еднозначен. Но нещо взе превес над останалите. Простотията. Във всичките й проявления. Агресивната, шумна, крещяща простотия. Простотията с логорея. И всички онези, които направиха така, че да е модерно да се държиш откровено просташки. И да си горд от поведението си. Все си мисля, че с малко воля, усърдие и правила задкулисието ще бъде преборено. Може би не днес, не утре и не след 1-2 години, но ще бъде преборено. Или то само ще се срути. И самоизяде. Но простотията, която се гордее със себе си, е непреборима. И да, знам, че ще ми кажете, че прости хора има навсякъде, във всяка една държава, на всяка една територия. И ще бъдете прави. Но има места по света, които за краткост наричаме нормални държави, където простотията бива натикана в ъгъла. Показва й се ежедневно, че хич не е готино да се държиш просташки. Абе с две думи, “всяка жаба си знае гьола, че и мястото, и часа за квакане даже”. Е, у нас не е така. Тук е обратното. Дори думи като “интелектуалец” отдавна са заредени с негативна конотация. Преди 3 години, по време на протестите срещу Кабинета “Орешарски”, стана модерно едни хора да обиждат други хора, като ги наричат “умни и красиви” (явно обиждащите се гордеят с факта, че са прости и грозни и искат целият свят да разбере това).

Днес в сутрешния блок на Нова тв една жена-политик, имаща претенция за себе си, че е едноличен собственик на истината у нас, че е единствен носител на морала в политиката, че е единствен борец срещу “статуквото”, “мафията” и “задкулисието” демонстрира нагледно, за пореден път, че просташкото поведение не само не е срамно, но и очевидно е задължително, за да се котираш по време на избори. Няма да философствам повече, ще “карам” направо. В края на интервюто водещите задават едни, меко казано странни, лексиконни въпроси от типа: колко лева ви струват дрехите, каква кола карате и т.н. Следва игра на асоциации, в която интервюираният кандидат-президент (в случая Татяна Дончева) трябва да каже няколко думи за опонентите си в кампанията. Та, как реагира, мислите, госпожа Дончева? Водещи: Цецка Цачева: “Цачева е много симпатична на моя партньор Минчо Спасов (кандидатът за вицепрезидент на госпожа Дончева), обаче той каза, че ако президентската двойка била тройка, той щял да предпочете Трайчо Трайков, че бил по-нежен.” Тук спор за политики няма. Няма и бегъл намек на тема качества и недостатъци на опонента, позиции, несъгласие за вътрешно или външно политически въпроси. Няма визия за президентската институция, нищо няма. Има шумна простотия, която е убедена, че това е най-умното, което можеш да изречеш по адрес на опонента си. И не, не съм моралист. Но вече истински ми се гади. От простотията, с която ни събуждат, абсолютно убедени, че имаме нужда от сексуални намеци и тираджийска реторика рано сутрин, за да решим да гласуваме за този или онзи. “Тройката” като част от стратегията ти за печелене на избори. И анализ на външните белези на двама от опонентите, и нападки “Ad hominem”. Концентрирана простотия в най-чист вид, която се тупа в гърдите и тотално погубва вярата в човешкия вид и еволюцията. За надеждата, дебатите да са за политика, а не за гащи и полови органи, да не говорим.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+1Pin on Pinterest0

Един коментар to “Когато простотията стана модерна”

  1. Размисли

    Компромис след компромис
    натъпквам в душата.
    И гледам да прощавам
    нахалството, лъжата.

    На злобата усмивка
    опитвам се да връщам.
    На хули и обиди
    отдавна не отвръщам.

    И днеска се замислих
    да тегля ли чертата…
    От моето търпение
    да видя резултата.

    Простотия и глупост
    приемани за норма,
    довеждат до лудост
    във всякаква форма.

    Без надзор оставени
    наглост и безочие,
    бързо се превръщат
    в стилно дебелоочие.

    Където да погледнеш:
    егоизъм, интереси.
    Искам да извикам:
    – Ей, душа, къде си?

    Румяна Рангелова
    12.09.2016

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*