Понтеведра – градът, който каза “не” на колите и “да” на хората

В Понтеведра хората не викат“, започва статията публикувана в секцията Градове на Гардиън… “или викат по-малко“. Освен най-основния, трафикът в Галицианското градче е напълно забранен. Вместо форсиращия звук на двигатели и изнервени шофьори, помпащи клаксона, из улиците се чува звънтенето на лъжички за кафе и чуруликането на птички. Големи групи с деца се разхождат из улиците, без родителите им да се притесняват, че могат да се отклонят на пътя и да бъдат блъснати от кола.

Слушай“, казва кметът на градчето, отваряйки прозореца на кабинета си. От улицата се надига звукът на човешки гласове. “Преди да стана кмет 14,000 коли на ден минаваха по тази улица. Повече коли минаваха отколкото граждани живеят тук.

Мигел Аншо Фернандес Лорез е кмет на града от 1999 насам и философията му е проста: това, че притежаваш кола не ти дава правото да окупираш публично пространство.

Само месец след като Лорез е избран за кмет, той прави целия стар град, общо 300,000 кв.м. площ, пешеходен. Първоначално, мотивацията е да се облагороди старият град, който е потънал в мръсотия и престъпност, но Лорез не спира дотам и малко по-късно разширява пешеходната зона до друг квартал, който съществува от XVIII век.

Главният архитект на града твърди, че той е с перфектните размери, за да бъде пешеходен и въпреки, че има много неща, които могат да бъдат подложени на критика, няма нещо фрапиращо, “което да накара хората да отхвърлят този модел.” Градът е с население ~82,000 души и е с площ ~113 кв. км.

Тази политика довежда до много предимства. Нивата на CO2 намаляват със 70%, хората пострадали в произшествия свързани с коли също спада, населението на Понтеведра се увеличава с 12,000 при положение, че навсякъде другаде в района се наблюдава обратната тенденция. Маршрутите, които преди са се правели с коли, сега се правят с колела или пеша, което, както една жена споменава “е допринесло за просперитета на локалните бизнеси във време на криза“.

Разбира се, тези развития не се приемат от всички без възражения. Тъй като в града вали доста, родители се оплакват, че няма зони, в които можеш да паркираш поне замалко, за да си отведеш децата си на училище. Също така, там, където трафикът е разрешен, става много задръстено в ранните часове преди и късните часове след работа. Няма и транспортна мрежа, която да свързва паркингите в периферията с пешеходните зони в центъра, което е голямо неудобство, ако носиш багаж или бързаш.

Въпреки че не звучи перфектно, хора, които преди са живяли в по-големи градове като Мадрид и Валенсия наричат мястото рай. Място, където гражданите разполагат с еднакво градско пространство. Място, където превозното средство не е право, а привилегия.

Сподели с приятели!Share on Facebook378Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!