”Кажете им, че купонът свърши”

В 12.30 часа днес беше подаден сигнал за катастрофа на бул. ”Черни връх”. При инцидента е пострадала жена, която по-късно е откарана от екип на Спешна помощ. Между шофьорите на двата автомобила обаче се стига до конфликт и мъжът, причинил инцидента, е бит от водача на другата кола. Малко по-късно той е задържан и се установява, че е криминално проявен. Припомняме, че в края на февруари на Околовръстното шосе в София трима мъже пребиха с палки шофьор, заради натиснат клаксон.

Дотук с фактите. Надали има някой, който да не разбра за поредния случай на насилие между шофьори. Толкова често започнах да чета и слушам за пребити хора по улиците и заведенията, че ден, в който не ми е попаднало кърваво заглавие пред очите, е щастлив ден за мен. Обаче извън моите емоции и желания, се шири реалност, която не просто не ми харесва, а започва да изтезава психиката ми и да ме отвращава. Чудя се дали джунглата, в която живеем, някога ще намери начин да се опитоми или поголовно ще се избиваме и самоизяждаме, докато си сложим края. Много черна ли започнах да звуча? Ми, така се и чувствам вече. На фона на беззаконието, което даде зелена светлина на уличната агресия и позволи на определени хора да се чувстват като недосегаеми и вечно оправдани хора, сякаш с нещо по-различни от всеки друг граждани, няма как ежедневно мислите ми да не стават все по-мрачни. И саркастичните шеги този път не биха ми помогнали да преглътна случващото се. Не могат и да насмогнат на темпото, с което се раждат все по-ужасни истории, които гръмват в медийното пространство, разпалват емоциите и страховете на хората, а три дни след това потъват и изчезват до следващия път.

Далеч съм от мисълта, че само у нас се случват подобни неща, но сякаш само тук няма страх от закона. Защото за някои хора той сякаш не важи. А липсата на правда дотолкова е разболяла обществото, че дори не знам колко време би отнело цялостно възстановяване. Една слаба имунна система, в която вирусите плъзват и се разпространяват бързо и унищожително.

Хората са жадни за правда. А казват, ако усетиш, че си жаден, значи за тялото ти вече е късно. И у нас е късно, но изключително наложително и спешно, за да не прелеем в онова ”никога”, което би умопомрачило и най-големите оптимисти. Все още отказвам да повярвам, че у нас има неща, които ”никога няма да се оправят”.

Истинска промяна би настъпила тогава, когато държавата се събуди от комата, в която е изпаднала и покаже, че има достатъчно сили, за да предотврати разрухата. А времето доказа, че единни и непоклатими, само хората могат да я събудят…

Спомних си фраза от един много хубав френски филм… ”Кажете им, че купонът свърши”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!