Нарисувай ми, художнико… Живота!

Винаги са ме вдъхновявали възрастните хора. Набраздените им от бръчки лица и всички, така характерни за старостта белези, не ме плашат. Имам чувството, че целият живот се е събрал в тези следи, които времето е оставило. Обичам да гледам снимки и рисунки на лица. Но не онези, перфектно изгладени с всевъзможни програми лица на хора, които сякаш са станали безизразни в перфектността си. Привличат ме тези, неподправените, истинските портрети. Гледам бръчките по тези лица, позагубения блясък и откривам някаква особена магия в това. Виждам очите, в които сякаш все още проблясват дяволити пламъчета. После си представям бебето, малкото дете, което открива света, лудия, непокорен тийнейджър, празнуващ живота с фойерверки, младия човек с всичките му мечти, надежди трепети, сълзи, въздишки и разочарования… всички възрасти, етапи и емоции, през които е преминал човекът от снимката, за да се превърне в днешния възрастен човек. Целият живот с всичките му върхове и спадове, събрани в една снимка, в едно лице. Първата крачка, първата целувка, усмивките, раните и охлузванията на душата, предателствата и прошките… Лицето като визитна картичка. Като сувенир от спомените на сърцето. Като огледало на душата. Калейдоскоп. Красиво е. И истинско, и честно, и никак не ме плаши. (Може би защото белезите по моето собствено лице все още са твърде малко 🙂 Възхищавам се истински и искрено на хората, които стареят с достойнство, без  страх и без гротескни опити за прикриване на времето.

Художникът Gina Iacob успя да изрисува именно такива вдъхновяващи лица. С молив. Без излишни бои, сложни техники и авангарден поглед. Бял лист, молив и тези лица, които казват повече от хиляда думи. Черно-бели истории на един цветен и отлитащ живот. Рисунките на художничката са вдъхновени от реални снимки на хората, чиито лица е изобразила. Оригиналните фотографии пък са дело на фотографа Lee Jeffries, чиято муза са възрастни хора, някои от които бездомници, които среща по улиците. И не, не е старостта тази, която ни плаши. Стряскат ни контекстът, в който я поставяме и етикетите, които й залепяме… А рисунките… рисунките са пътуване. През живота.

10455407_1571641699729449_7561391795849822358_n-575072da2c961__880

10485902_1571913719702247_6350080675456107429_n-575072fd9e176__880

10351451_1658884564338495_2386037805779020774_n-1-575072c6c5ea6__880

11206811_1734526973440920_5576675686119272370_o-1-575072ad96bb3__880

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!