Последният бижутер на Понте Векио

“Истинският лукс се състои в това да притежаваш нещо, изработено специално за теб”

Повече от 16 милиона туристи се стичат към този невероятен град всяка година, минават по моста “Понте Векио”, намиращ се между Галерия Уфици и Двореца Пити, а в последните години увековечават този спомен с едно селфи и таг във Фейсбук. Градът, разбира се, е Флоренция. Всяка снимка тук е идеална за пощенска картичка. “Понте Векио” (Старият мост) се намира над река Арно и е един от най-известните покрити мостове в света. Мост с история, която датира още от римско време. Конструкцията му от дърво и камък на два пъти е разрушавана от наводнения, преди тя да бъде проектирана от италианския архитект и художник Тадео Гади. Постепенно мостът се превръща в оживено търговско средище на рибари, месари и кожари. Проблемът обаче бил, че мостът свързвал кметството със сградата на управляващата тогава фамилия Медичи, а миризмата от боклука, който изхвърляли рибари и месари, никак не се нравела на властта. Така, месарите и рибарите биват изгонени, а на Понте Векио се появяват бижутерите. Та чак до наши дни, когато Понте Векио е популярен най-вече с хилядите бижутерийни магазини.

А сега ще ви разкажем една история. За памет, вкус, традиции, отдаденост, търпение, любов, отношение към детайла… Една история, пълна със смисъл. И малко носталгия и тъга.
Когато влезете през вратата на тази бижутерия, първото, което ще съзрат очите ви, е една износена дървена работна маса с лице към прозореца. Там работи последната истинска занаятчийка на моста – Карлота Гамбинери. Тя изработва ръчно бижута. На мястото, на което в продължение на 5 века, хидяли флорентински занаятчии са творили със сърцата си.

14DIARY-WEB5SUB-master675Снимка: Clara Vannucci

“Това съм аз, винаги тук, на моста”, казва Карлота Гамбинери, златар и бижутер. Тя е наета от “Fratelli Piccini” да изработва бижута в семеен магазин, основан през 1903 година. Това, по стандартите на един град, чието кметство се помещава в сграда, завършена през 1229, е сравнително млад магазин.

“Почти не гледам към града!”, разказва Елиза Пичини, правнучка на основателя на магазина, седнала до бюро, в близост до прозореца. И добавя: “От време на време, като повдигна очите си и виждам къде съм.”

Елиза Пичини, внучка на основателя на компанията, на малката тераса на бутика, намиращ се на Понте Векио, снимка: Clara Vannucci за The New York Times
Елиза Пичини, внучка на основателя на компанията, на малката тераса на бутика, намиращ се на Понте Векио, снимка: Clara Vannucci за The New York Times

Какви бижута харесват харесват съвременните хора?

“Флорентинците не обичат показността,” споделя Лаура Пичини, майка на Елиза. “Ръце със златист тен и оковани със златни гривни, можете да срещнете в Рим. Или красиви ръце, украсени с безупречни диамантени пръстени, са характерни за Милано, но не са типични за град, който не обича показността. Флорентинците са истински аристократи и благородници и не обичат да парадират с нищо, разказва най-възрастната представителка на фамилия Пичини. Руските клиенти са развили много вкуса си през последните десетилетия, след разпадането на Съветския съюз, китайците все още са нови за нашия пазар, те все още се насочват към лъскавото. Трудно ми е, споделя госпожа Пичини, да обобщя вкусовете на американците. Сред тях има хора с много добър вкус, но има, за съжаление, и такива, които имат много пари и никаква култура и отношение към красивото. Такива, на които трябва да бъде напомняно, че истинският лукс се състои в това да притежаваш нещо, изработено специално за теб.”

14DIARY-WEB2-master675Лаура Пичини, най-възрастният представител на фамилия Пичини, снимка: Clara Vannucci за The New York Times

Сред многото бижутерийни магазини, които се намират на Понте Векио, Fratelli Piccini се отличава с най-важното – все още произвежда ръчни бижута и ги изработва именно тук, в ателието на моста. Предвид нарастващата инвазия на мултинационалните марки, които са изнесли производството си в Китай и които изпълват древния мост, това не е никак маловажна подробност…

Главният бижутер на компанията, Карлота Гамбинери, все още работи тук, на бижутерска пейка от 19-ти век, сред бормашини, тел, восъчни печати, макари, тебешири, клещи и гумени ръкавици. Една малка ковачница, сгушена в ъгъла.

14DIARY-WEB3-master675Карлота Гамбинери, главният бижутер на Frattelli Piccini, снимка: Clara Vannucci заThe New York Times
14DIARY-WEB4-master675Снимка: Clara Vannucci

“Това е единствената останала работилница тук и това наистина трябва да бъде уредено юридически”, казва Лаура Пичини, после свива рамене и добавя: “Но ние се намираме във Флоренция, градът на Ренесанса, а тук никога не може да се мисли рационално и практично”.

*Източник: The New York Times
Сподели с приятели!Share on Facebook536Tweet about this on TwitterShare on Google+2Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Последният бижутер на Понте Векио”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*