Povra6ta mi se…

Турски сериали в праймтайма. Кръв и сополи в новините и сутрешни блокове. Виещи от болка родители на току-що убито момиче в неделния ефир. Чалга, плейметки и футболисти в националните медии. Врачки, баячки, магове и ходжи лекуват, съветват, помагат и доят зрители чрез sms-и директно от екрана. Астролози гледат на звездни карти, конски косъм, зъб от коза и нокът от орел и пророкуват политическото ни бъдеще. Звезди скачат на батут, ядат салфетки и пият “сок” от пасиран суров свински черен дроб с джинджифил и ягоди. Информирани сме обилно колко зъба има бебето на Яна на Петко/?!/, с какво е облечено новото кученце на Златка, колко килограма тежи Минка и с кого ходи от вчера Ганка. Педофили в църквата, изнасилвачи на малки момиченца и момченца, кръвожадни убийци лайф. Заложнически кризи, ебола паника, политически интриги „от мястото на събитието“. Водещи разделят хората на “баровци” и “народ”, политически анализатори наричат протестиращи “умни и красиви” и това е обида. Делят ни на “чалгари” и “рокаджии”, “софиянци” и “провинциалисти”, “избиратели” и “политици”…

И ние мразим. Всеки мрази другия. Защото е богат, защото е известен, защото слуша чалга, защото не слуша чалга, защото е надут, защото е от “Протестна мрежа”, защото не е от “Протестна мрежа”. И гледаме. Поглъщаме лакомо, а мърморим, че по “телевизора” дават само “тъпотии”. Телевизионери, продуценти, рекламисти, журналисти се оправдават с нас: “ами това рейтва”, “това се гледа”, “това иска зрителят/слушателят/читателят”… Това са вечните обяснения за всичко, което изтича от екрана. И може би са прави. Може би мнозинството иска това. “Няма как да минете без жълтичко” е най-честият съвет на специалистите по рейтинг. “Няма какво друго да гледам. И на мен ми е тъпо, ама само това дават.” Така пък се оправдава аудиторията. И се завъртаме в центрофугата на глупостта, месомелачката на битово-еснафските, жълто-кафеви драми на известните и водовътрежа на лешоядните новини, които правят сензация от всяка човешка трагедия. Превърнахме в “звезди” утайката на обществото. Стана модерно да си глупав, да те вълнуват глупотевини, и да се занимваш с глупости. Мечтите ни са “чифт силиконови цици” за абитуриентския бал, “сандалки в мола” и раздърпани екстеншъни.
Нямаме време за повече оправдания. Медиите трябва да започнат да налагат стил, а не да се нагаждат към “стила” на аудиторията. По-трудният път е, да. Но е време да стане модерно да си умен, образован и мислещ. Тогава повече хора ще искат да са образовани, можещи и мислещи.
А дотогава… ще си тънем в тинята и ще се задушаваме в калта. Калта, която сами създаваме.

“Кой беше твоя сън и как излиза вън вторият ти план май отдавна е централно спрян.
Как мислиш пак ли спиш, какво ще промениш пак ми напомни да те гледам по Бе Ге ТВ”
/Руши Виденлиев/

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!