Как се прави PR по български?

През лятото, когато кандидатите за президент не бяха ясни, гледах френския сериал “В сянката на властта”. БНТ го излъчва и в момента, препоръчвам го на всички, които знаят, че ПР не означава една мома от наште, която няма работа или наше момче, което слушка и папка…

Сюжетът на кратко: Президентът е убит. Предстоят избори във Франция. Кандидатите: действащият премиер на Републиката, отявлен враг на покойния президент и действащият социален министър – любовница на покойния президент. Тежка кампания. Компроматна война, интриги, его, речи, обещания, популизъм, проучване на обществените нагласи. На избори като на избори. В главната роля – ПР екипите. И състезанието между тях. Как добрият ПР в нормалните държави може да превърне в президент и най-семплия кандидат? Микрофонна техника, сухи тренировки с ауто-кю, упражнения по риторика, специалист, който облича всяко послание в думи, какво може да се говори и какво не може да се говори по време на дебати, облекло, грим, език на тялото и една папка, която държиш в ръка, за да държиш опонента си в напрежение, че ей сега, след малко ще я отвориш и ще извадиш нещо, с което да го уязвиш. ПР екипи, които осъзнават, че всичко в една кампания е важно – и съдържанието, и опаковката. Гледах и се чудех дали някога, евентуално, може би… и тук ще гледаме такива дебати, ще отгледаме такива брилянтни умове, които стоят в сянката на властта, но умеят да извадят светлината от нея. Такива, които от най-невзрачния, безличен персонаж могат да “извадят” човек с харизма, твърда позиция, опияняваща визия и омагьосваща реч. Които могат да “продадат” продукта си. Всичко е предварително премислено – цветът на костюма, размерът на тока на обувките, стойка на тялото, прическа… Нито едно действие, мимика, жест, фраза, изпуснати нерви не са случайни.

Така е във Франция. Как е у нас? Ще се опитаме да обобщим. Не претендираме за изчерпателност:

– Когато ти кажат, че кандидатът ти не става, започваш да пишеш статуси в социалните мрежи, че и опонентът му “не е много Убав”
– Обвиняваш всички, които не го харесват, че са прекалено претенциозни, не може да им се угоди, припомняш им, че сме имали и други държавни глави, които не са ставали за нищо…
– Използваш целия си запас от тираджийски лафове, които си научил през годините, за да обидиш опонента

– Подценяваш избирателите и впрягаш целия си капацитет, за да говориш глупости с пълното убеждение, че всички избиратели са по-глупави от теб.
– Кандидат за вице обезвредил бомба, как кандидат за президент се е запознал с жена си, другият пък имал любовница, децата, кученцата, котенцата, фикуса в коридора… това е върхът на ПР-а у нас. Честно ли?
– Съветваш кандидата никога да не говори в конкретика. Когато го питат: подкрепяте ли еди какво-си, трябва да отговаря максимално отвлечено -“обективно погледнато, това е дълъг процес, който засяга евроатлантическите ни възгледи, но е зависим от алиенацията в обществото и междусъседските отношения… Дългичко, усуканичко, нищо по същество,  но пък времето е минало, хората пред екрана са забравили и въпроса, и отговора.
– Съветваш го задължително да говори, че ще се погрижи за националната сигурност, ще работи за образована нация, модерна държава и разбира се ще се бори с демографската криза (така или иначе на всеки ще му е неудобно да го пита КАК ще пребори демографската криза), задължително в речта му трябва да присъстват думите: социален, хората, народа, обединител, единни, близост, ръка за ръка, проблемите на хората, бедните, заедно…

– Учиш кандидата си да отговаря на въпроса с въпрос, пропускаш да го предупредиш да не се усмихва тъповато в най-неподходящия момент
– Призоваваш всички, които не харесват кандидата, за когото работиш, за: “повече смирение”, “стига с тази злоба и жлъч” и на всеки неудобен въпрос отговаряш с: “това ли е най-големият проблем”, “дори не искам да коментирам подобни твърдения”, “уморих се от недобронамерени хора”, “аман от претенции”, “важното е, че е добър човек, който има смелостта да поема отговорност”.
– Обявяваш публично, че всички, които не харесват кандидата, за когото работиш,  са “платени”, “комунисти”, “соросоиди”, “клакьори”, “мрънкачи”, “вечно недоволни”…

– Когато коментираш останалите кандидати в социалните мрежи, е препоръчително да използваш “CapsLk”, да си максимално саркастичен, ироничен и вулгарен.

Извод: не от всяко дърво става свирка, особено ако няма талантлив дърводелец, който да я оформи.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!