Официални дни за мразене

На 9 май е Денят на Европа. Някои все още отбелязват Денят на победата. И три дни това беше повод за скандал. Както винаги у нас. Facebook 3 дни не беше просто социална мрежа, в която приятелите ти споделят къде пият в момента, дали са на летищeто, лакират ли си ноктите или reading Паулу Коелю and feeling happy. В този ден Facebook е арена за русофили и русофоби. Сталин, Хитлер, Нешка (как без Нешка на такъв ден), войни, великата Руска страна, мракобесната Путинова Русия. Не на Нато! Само Нато! Паметникът на Съветската армия е в центъра на събитията, любим на едни, най-омразен за други. Едните го дебнат да го надраскат, другите пазят монумента от “варварщини”. Протести. Едните крещят “Браво, че държавните ни мъже не са отишли на паради в Москва.” Другите са гневни: “Какви политици са тези, бе, подлоги на САЩ.”. Дори настъпи разнобой и при самите русофили, та почти се сбиха.

На всеки празник се караме и разделяме. При това яростно. Спорим, обиждаме се, лепим си взаимно етикети. На всички празници са по-важни спорът и драмите,  отколкото самото честване на каквото и да  било. Примери – колкото щете.

14 февруари. Св. Валентин или Трифон Зарезан. И започваме да се стрeляме с два повода за празнуване и спорим кой е по-хубавият, по-заслужаващият отбелязване. Най-честите обвинения са: “Ма к’ъв е тоя католическият празник, бе?! Българският е Трифон Зарезан.” “Писна ми от китайски плюшени мечета и всякакви други глупости, това ли Ви е романтиката.” “Пълна простотия е този празник, само веднъж в годината ли се обичате.” И празник няма. Само скандали. Пиянките срещу сладникавите романтици.

3 март. Национален празник, знамена, венци, балони, маршове, патриотични песни. Дотук добре… Но! Хоп! Как ще минем без скандал на такъв ден? Че какви българи сме, какви патриоти ако не се изподерем именно на националния си празник. 3 март отдавна не е ден, в който отбелязваме подписването на Санстефанския мирен договор. Това е идеалното време да спорим до кръв дали това е ПРАВИЛНИЯТ национален празник. Естествено, че 24 май е по-подходящ. Ма как, 24 май, 6 септември е датата. Ма к’во Съединение, к’ви 5 лева, 22 септември е ИСТИНСКИЯТ национален празник. Тогава е обявена Независимостта на България. И пак спорове, обвинения, крайности. Нищооо хубаво не се е случило на 3 март. Точка. Всички, които го празнуват, са кофти. Според феновете на датата пък, всички останали не са никакви патриоти. Щот 3 март си е 3 март.

Следва 8 март и новата порция кавги. Това е комунистически празник, крещят едните. Така говорите, защото на Вас няма кой едно цвете да Ви подари, не им остават длъжни другите. И вместо купон настава яко дърлене. Феминстки ли е, празник на шивачките ли е, на самотните жени ли? Абе, сериозна драма. То не са исторически сводки, то не са екзистенциални спорове, то не са обвинения в соц, зрял соц, късен соц, пост соц и т.н. соц.

Денят на будителите или Хелоуин – само като се сетя какво се случва по това време на годината, в стомаха ми се образува топка. Кой празник е тъп, кой не е? Всички, които празнуват Хелоун (а това са основно деца и тийнейджъри!), са наречени анти българи, обвинени са във всички смъртни грехове, длъжни са дават надлежни обяснения с какво право си позволяват да почитат американски празник, длъжни са да издържат изпита “имената на колко будители знаят” и да четат статуси в мрежата, които гласят: “Какви хора сте щом предпочитате тикви пред достойни българи.”

Вегетарианци заклеймяват агнетата по Великден и Гергьовден. “Хранещите се с мърша не са никакви християни”, извика верен последовател на спирулината и годжи берито. На Коледа – всяка година върви друг спор. Първо името. Що Коледа, а не Рождество. Коледа е супер тъпо, комерсиално название на празника. При това измислено от марка за безалкохолни напитки със супер комерсиална цел.  И не е само това. Драмата не свършва само с лингвистичните спорове. Следва друга изключително важна дилема. Откъде накъде, след като сме православни, празнуваме Рождество Христово с католиците. Трябва с Русия. На 7 януари. Тук следва обяснения за разликите между Григориянския и Юлиянския календар и докато се уточним, Коледа (да ме прощават за израза всички противници на това название) минава неусетно.

Той и животът ни така си минава. Неусетно. Докато се дърлим за глупости, докато се делим, докато сме “контра”, та и “ре-контра”, докато се плюем и мразим. И докато търсим винаги разделителната линия, вместо свързващата права. Нямаме празници – имаме дни, в които се мразим повече отколкото в обикновените, прозаични делници.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

2 Коментари

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!