“Принцът и просякът”

Една съвременна приказка за мечти. И урок по човечност и емпатия

Често се случва да подминаваме бездомните хора като почукваме по главата си и се молим на ум: “Пази, Боже”. Или пък изобщо не ги забелязваме. Някакъв инстинкт за самосъхранение или може би така е устроен човек – тайничко да си мисли, че “това на мен няма да ми се случи”. Има и една друга категория хора – те гледат с презрение бездомните и са убедени, че всеки заслужава съдбата си и сам е виновен за битовото положение, в което се намира. Едно е сигурно – никой не знае точната им бройка, рядко се интересуваме от личната история, причината, довела до незавидния живот, който живеят. Превръщаме ги, волно или неволно, в неточна статистика, част от градския пейзаж,  общ знаменател, колективен, събирателен образ – “бездомни”, “клошари”, “просяци”… Лепим им етикети, някак несъзнателно, и не мислим за човека зад табелката, за бебето, детето, младия човек с мечти и надежди, които всеки един от тях/нас е бил.

Не. Това не е статия за сиромахомилството. Нито поредният текст, който има претенции да учи някого как да живее, как да се отнася с околните и как да възприема света. Не целим да сочим никого с пръст. Или да защитаваме едни, нападайки други. Това е текст за чувстване. Не за механично четене в ленивия неделен ден. Едно напомняме, че никой няма доживотна застраховка, че един ден няма да се озове на улицата. С мечти, хвърлени на бунището. И собственост, заключващата се до собственото ни тяло и едно захвърлено, скъсано одеяло. Едно напомняне, че онзи човек, лежащ на тротоара, е имал надежди и вяра, подобни на нашите.

Това ни напомня американският фотограф Horia Manolache с един проект, който в момента набира финансиране през платформата Indiegogo. Manolache е кръстил кампанията си “Принцът и просякът” на едноименния роман на Марк Твен. Идеята е простичка, но докосва сърцето. И е една съвременна приказка за човечност и емпатия. Той снима бездомни хора и ги превръща в онези, които някога са мечтали да бъдат. Иска да събере всичките си герои в книга. “Целта ми е тези хора да могат да разкажат историите си, да бъдат изслушани”, казва Manolache. “За този проект снимах хората в хотел, гаражи, строителни обекти и на улицата. Срещнах хора с пистолети и хора със златни сърца. Жена ми беше мой помощник, тя прави прическите, грима, аз бях този, който намира  костюмите и обработва снимките”, допълва той.

Кадрите са повече от вдъхновящи. А участниците в проекта на Manolache светят. Буквално. Отвътре навън. И припомнят, че зад етикетите, които лепим на другите, стоят човеци. С мечти. Точно като нашите.

Тами:

1

Мечтата й е била да бъде “Мис Америка”. Днес е популярна сред минувачите на Height Street в Сан Франциско. Улицата, отдавна превърнала се в неин дом. Най-голямата й болка е, че баба й и бившият й съпруг са отвели децата й далеч от нея.

Франк:

2

“Срещнах Frank в Hunterspoint, Сан Франциско”, разказва Manolache. “Той живее в ремарке, заедно със съпругата си и кучето си. Работил е като иконом, но дрогата го “довежда” на улицата.  Жена му е мечтала да бъде балерина, но е с наднормено тегло и се чувстваше неудобно да позира за този проект. Франк е един от най-милите хора, които съм срещал”.

Макс:

3

Макс е ветеран от войната във Виетнам. Отдал е 43 години от живота си на армията. Разказва, че когато се връща от войната, се отказва от всичко и заживява на улицата. Днес има проблеми с алкохола и е трудноподвижен, заради множество здравословни проблеми. Това, което му тежи най-много, е, че дъщеря му не му говори.

Хъни:

4

Хъни бяга от дома си, защото съпругът й я малтретирал. Доскоро е спяла в изоставена кола, но полицията я конфискувала и днес прекарва дните и нощите си в парка. Хъни свири на окулеле и пее много хубаво. Оттам и прякорът й Хъни (от англ.ез. – Honey – мед, б.а.), заради медния й глас.

Бил:

5

Бил е избягал от родината си и не може да се върне там, защото го грози затвор. “Пожела да изпратим тези снимки на майка му, защото тя страда от Алцхаймер и той се надява, благодарение на тях, тя да го познае при евентуална среща.

Хенри:

6

Хенри е бивш алкохолик и наркоман. В момента работи – продава вестници, благодарение на една организация, която се грижи за бездомни хора. Онова, което белязва живота му, е, че му се наложило да направи невъзможния избор между майка си и баща си.

Майк:

7Майк е първият участник в проекта. Той е от Охайо, но бяга оттам, защото полицията го арестува за пушене на марихуана. Днес се опитва да възстанови живота си и отскоро си е намерил работа, благодарение на организация, която се грижи за бездомни хора.

Попс:

8Той също е ветеран от войната. По професия е инженер, но след като се пристрастява към наркотиците, губи работата си. 12 години се бори с тази зависимост, лекувал се е и в клиника. За съжаление, в момента е пристрастен към алкохола.

Хатър: 

9Той е един от хората, който ми помогна много за този проект, разказва Manolache. Хатър е имал компания за организиране на събития. Един ден обаче, на едно парти, организирано от неговата фирма, полицията залавя малолетен. Глобата, която Хатър трябва да плати за нарушението, е 100 000 долара. Сума, абсолютно непосилна за него. Така губи всичко и се озовава на улицата.

Дженифър:

10Дженифър е от Ирландия. Тя имигрира в САЩ заедно със съпруга си, но малко след това той я напуска, заради проблемите й с алкохола.

Дан:

11Дан е писател по професия. И по призвание. Мечтае да използва тази снимка на корицата на книгата, която иска да издаде.

Майкъл: 

12Майкъл губи майка си и работата си в рамките на 2 дни. 2 дни, които променят живота му завинаги. Ръката му е татуирана с името на човека, когото най-много обича и който най-много му липсва – неговият син.

Шад:

13

Този човек и неговата история са много показателни за времето, в което живеем, разказва Manolache. Бившата приятелка на Шад открадва портфейла с личната и кредитната му карти, документи и пари. На практика успява да открадне самоличността му. За няколко часа тя прехвърля всичко, което той има, на нейно име. Така, само за миг, животът му се преобръща и той заживява на улицата.

Сподели с приятели!Share on Facebook485Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““Принцът и просякът””

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*