Хомофобия, Ботев като Криско и соц вицове? Как къде? В БНР!

Неделя по обед. В колата. Кога и къде да слушаш “Програма Христо Ботев” ако не на път за вкъщи, когато не хващаш никакво друго радио? И какво, мислите, звучи по милото ни, обществено радио? Едночасово, “хумористично” предаване, вълнуващо наречено “Вицомания”. Настръхнате ли? О, още нищо не сте чули. Едночасова читалищна самодейност, която ни запознава с вицовете на късния соц. Глуповатите шегички за казарма и войници на фона на маршова музика, анекдоти за полицаи от типа: колко полицаи сменят една крушка, майтапчета за глупостта на блондинките, обилно поляти с темата секс (по обед, ама явно и в обществената медиа сексът продава. Нищо, че тя не разчита само на рейтинг и реклами, за да се издържа) Къде другаде да говориш за имтимния живот на русите жени, ако не в Програма “Христо Ботев” в 1 на обяд, в неделя. Следват хомофобски вицове за “педерас*и” (ние я цензурираме, но БНР не се посвени да я използва в ефира си). Обедната “забава” приключва с рубриката Нонсенс*, в която с изразителен глас се рецитират някакви безумни стихотворения с рими от типа “мъж-дръж”.

Питате се защо Ви занимаваме с всичко това?

Ще започна по-отдалеч. Днес в офиса почти се скарахме в разгорещен диспут около националното ни радио. Колежката, станала неволен слушател на иначе пълното с претенции държавно радио, ме попита: “Не си ли ядосана? Не е нормално подобни неща да звучат в национален ефир, по обяд и това в общественото ни радио?! Слушах я и знаех, че е права. Но… дори не можех да се ядосам. “Какво ни е наред, че се дивиш на радиото?! И там, както в повечето институции, плаче за реформа. Малкото работещи са демотивирани, а на останалите така им е добре, защото ако не е БНР, те ще останат извън пазара на труда. И именно по тази причина никой не иска да прави промени и там. Защото веднага се превръща във враг, нареждах равнодушно аз. След това видях Facebook страницата на Програмата и се ядосах. Ботев, облечен като провинциален рапър, с кожено яке и значка с надпис “а вий, вий сте идиоти”, красеше корицата на профила. А слоганът, ооо слоганът е направо трогателен: “Яко е да слушаш Ботев”…

А можеше поне да е смешно. В момента е само тъжно и жалко. Нациалното радио. Обществената медиа, която трябва да възпитава (тази функция дори в Закона за Радио и телевизия й е вменена), да се грижи за духовното израствантване на нацията, “денонощно да е предназначена да служи на културата и образованието”. Онази, която се издържа основно с пари от държавния бюджет, защото сме приели, че тя не може да зависи само и единствено от вкуса на обществото и да разчита само на пазарния принцип. Защото тогава, някак естествено, ще загуби възпитателната си роля и обществената си функция. Бранят правата на малцинствата, разбрахме от поредната предизборна пушилка, разиграла се пред очите на всички ни насред лятната скука.

И сега, понеже не вярваме в колективната отговорност, ще зададем няколко въпроса лично към един човек – генералният директор на радиото Радослав Янкулов.

1. Харесва ли Ви неделният блок (само него сме слушали, простете ако имате по-големи резили, а ние не им обръщаме нужното внимание) на Програма “Христо Ботев”? Смятате ли, че хомофобията и сексистките вицове са забавни?

2. Наистина ли вярвате, че паразитирането върху гърба на Ботев ще привлече аудиторията на 18-34-годишните?! Кърлежите си остават кърлежи, дори когато хапят национални герои, нали знаете, господин Янкулов?!

3. “По-добре с малка заплата в ГОЛЯМО РАДИО, отколкото без заплата на борсата” – това услужливо напомнихте преди време на протестиращите журналисти в БНР. Не смятате ли, че именно тези социалистически възгледи доведоха радиото до състоянието, в което се намира?

4. Как успяхте за една година да демотивирате гръбнака на радиото, в лицето на малкото останали работещи журналисти, които протестират месеци наред, а Вие не правите нищо?

5. Вярно, че не Ви е необходим рейтинг, за да се издържате и съществувате, ама ей така, заради единия професионализъм поне, не можете ли да се постараете повече?

6. #КОЙ Ви използва в предизборната си кампания? За една “трогателна” грижа към малцинствата в смесените райони ми е въпросът…

7. Ако не можете да се справите с гореизброените проблеми, защо не се оттеглите доброволно? Май е по-лесно да се оправдавате с държавата, нали?

И въпросите, и отговорите, са отдавна втръснали на всички ни. Може би и затова спряхме да се ядосваме. Че кой изобщо очаква нормален, адекватен, ситуиран в 21 век, обеден неделен блок в Програма “Христо Ботев”? Да, нещо, което ние издържаме и въпреки това не слушаме, защото е неслушаемо… Ама не се сърдим. Само като чуем за турски новини настръхваме… През останалото време сме ларж. Всъщност, не, мрънкаме, ама на по 2 ракии. Ако остане време за БНР, че толкова институции трябва да оплюееем. Дали наистина не сме ние идиотите?!

*Нонсенс – без смисъл

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайта използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!