Равни пред закона. Айде бе!

Помните ли филма “Пропадане” с Майкъл Дъглас? Един мъж на средна възраст “изпуши” и започна да раздава улично правосъдие. Поводът – всекидневните битови несправедливости: трафикът, подвеждащите реклами, всякакви битови драми и неправди. И започна да стреля напосоки. Ако българската прокуратура се беше заела със случая, най-вероятно делото срещу него щеше да бъде прекратено.

Досущ като разследването срещу нападателите на Октай Енимехмедов. На 19 януари 2013 г. по време на национална конференция на ДПС в НДК Енимехмедов направи опит да стреля с газов пистолет по почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Енимехмедов беше повален от делегати на конференцията, които го налагаха с юмруци и го ритаха. Присъдата на Енимехмедов е потвърдена окончателно от Върховния касационен съд – три години и половина затвор за хулиганство и закана за убийство.

За почти две години прокуратурата не успя да установи кои са делегатите, нападнали Енимехмедов, въпреки че камерите, отразяващи конференцията, ги бяха заснели. И всички ги гледахме по телевизията.

Преди дни Софийска градска прокуратура прекрати разследването срещу нападателите на Октай Енимехмедов. След проведени разпити и подробни експертизи държавното обвинение предпочете да прекрати разследването, защото, въпреки че част от биячите са установени, не е изяснено кой от тях коя травма е нанесъл и как. Освен това, действията им не били продиктувани от хулигански подбуди. В становището на държавното обвинение е записано, че мотивите за деянието им са лични и действията им са провокорани от опитите им да задържат нападателя на Доган. В случая не става въпрос за демонстрация на антисоциално поведение от страна на делегатите на ДПС, реши прокурор Силвия Соколова.

“Пропадане” нали? Хубаво име. И метафора. Държавата ни се струтва под краката. Ние сме в ступор. В онова състояние, в което виждаш, че всичко се разпада, но стоиш вцепенен. От болка, от обида, от безсилие, от чувство за хронична несправедливост. От усещането, че законът наистина е “врата в полето”.

Трябва да се опомним бързо. Всички. И да се обединим в усилията си за справедливо правораздаване. За равенство пред закона. За да спрем пропаднето. Защото когато законите не работят, саморазправата се превръща в основен закон. И “лични мотиви” винаги се намират. А това е дъното. Там много ще ни боли.

 

*Снимка: Веселин Боришев

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!