Третият пол в политиката

Само двама български евродепутати подкрепиха приетото миналата седмица с голямо мнозинство от Европарламента предложение за резолюция относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола.

Това показват резултатите от гласуването в пленарната зала в Страсбург. Текстът, който не е законодателен, призовава 7-те страни от ЕС, които са я подписали, но още не са я ратифицирали, да го направят без отлагане.

Тези държави са България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания.

Българските представители, подкрепили текста, са от ДПС и либералната група “Обнови Европа” (ОЕ). Това са Илхан Кючюк и Атидже Алиева Вели. Третият наш депутат от тази група – Искра Михайлова, не участва в гласуването. Кючюк бе един от вносителите на предложението.

Против предложението гласуваха 8 наши сънародници. Това са Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), Асим Адемов, Александър Йорданов и Андрей Новаков от Европейската народна партия (ЕНП), както и социалистите Иво Христов, Цветелина Пенкова и Петър Витанов.

Въздържаха се Радан Кънев, Андрей Ковачев и Емил Радев от ЕНП, както и Сергей Станишев и Елена Йончева от БСП.

Не съм от хората, които някога са харесвали Радан Кънев, не съм гласувала за него и не съм очаквала нищо повече от “исторически компромис” от него. Камо ли гръбнак и отстояване на твърда позиция. Така че – не съм от онези, които няколко дни си късат ризите в социалните мрежи, че са го изпратили в Европарламента. Аз драма нямам. Избирателите на Демократична България, които тъй яростно обвиняват всеки, който е имал неблагоразумието да гласува за кандидат, различен от “техните”, сърдят се на всеки новопоявил се кандидат за нещо си (че цепи дясното и краде от гласовете на “градската десница”, сякаш някой им ги е обещал от векове за векове), днес страдат и са разочаровани. Чувстват се излъгани.

Само не знам защо има толкова учудени, тъжни, отчаяни, предадени от Радан Кънев оплаквачи из социалните мрежи. Ама наистина ли сте толкова изненадани? Имам лоши новини за всички почитатели на самопровъзгласилата се десница. Така става винаги, когато някоя партия започне да се държи като секта. Когато гласуваме като червените бабички, а именно – за “наш’те”, няма значение какъв куц кон са издигнали те. Когато “BORIM MAFIQTA” е единственото, което обединява някакви хора в нещо, което те си наричат “партия”, “коалиция” и т.н. Когато принципите отдавна са отстъпили място на дребните схеми, евтините сметки и жалките “компромиси” с една единствена цел – да “вкараме някой в ЕП”, без значение кой, да имаме кандидат за кмет да се добере до балотаж, без значение дали е подходящ, дали е избираем и т.н., да преминем 4-процентовата бариера и да влезем в НС. Без ясна идея, план, мисъл, категорично заявена позиция, гръбнак и можене. Когато третираш избирателите като картофи, вечно смяташ колко процента щяхме да имаме, ако се бяхме обединили, ако “тъпите българи” не бяха гласували за еди-кого-си, ако онзи другият не цепеше дясното, ако не знам кой си не ни пречеше… Когато цялата ти идеология се крепи на “България не ме обича, пък аз съм е*ати пича!”

Когато гласуваш с БСП в СОС, защото си опозиция. Когато гласуваш “въздържал се” с Елена Йончева и Сергей Станишев, щото “това е проблем, който България, а и всяка друга държава със силно консервативно обществено мнение, трябва да посрещне и реши сама, на национално ниво”.  Когато си мислиш, че политиката е кухи декларации, еснафско мислене и надменно, егоцентрично поведение, без капка покритие. Когато “няма ляво-няма дясно” се повтаря до втръсване.

Всичко, което се случва, е съвсем закономерно. А “третият” пол в политиката е позицията “въздържал се”. Сори.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!