Ралица Асенова – за мястото на киното в образователната система у нас

Една прекрасна и към момента много сполучлива колаборация между Ралица Асенова и Димитър Узунов създава “Арте Урбана Колектив” -неправителствена организация, която цели да реализира международни и местни инициативи и дейности, свързани с образователния сектор у нас, с насоченост към кино и театър.

Навярно вече си чувал за тях, а може би си бил и участник в някое от мероприятията, които организират. Ако пък за първи път се запознаваш с идеята, то сега е момента да се настаниш удобно и да прочетеш за какво става въпрос.

Запознай се с Ралица Асенова и всички нейни идеи, които следва стъпка по стъпка. Защо и как е възможно киното да влезе в училищната програма? По какво се различават Франция и България в своята образователна структура и кои са всички реализирани инициативи, зад които стои неуморният труд на Ралица и нейния екип? Четем в интервюто:

Разкажи ни малко повече как се създаде вашият колектив и каква идея стои зад вас?

След като завърших Сорбоната в Париж, а след това “Културни политики и управление на проекти”, винаги съм се стремяла към обогатяването на културния обмен между България и Франция. Заедно с друг колега, получил театралното си образование в Париж и Ню Йорк – Димитър Узунов, създадохме “Арте Урбана Колектив” с цел да реализираме културни събития и дейности, създаващи европейска и международна динамика у нас, както и инициативи, свързани с образователния сектор.

Колективът ни, който постепенно се разраства, има театрална и кино насоченост. Още от самото му създаване една от основните ни цели бе да разпространяваме и подкрепяме младото европейско творчество, както и да развиваме най-младата публика, давайки й безплатен достъп до качествено европейско кино. Неминуемо вдъхновени от френската политика в областта на кинообразованието, която дава възможност на училищата да бъдат част от съвременните кинопроцеси, работим върху пионерската идея киното да се изучава в българските училища като език и отделен предмет, а не илюстрация на урок по история или география.

Да започнем от това колко е важно да се обръща внимание на часовете, свързани с изкуства още в училище.

Още Аристофан ни учи, че за да се формира един човек не е като да се напълни една ваза, а да се запали огън. За съжаление нашата образователна система все още работи с консервативни методи и се страхува или пък няма интерес да приеме, че децата са твърде различни от децата преди десет, още по-вече преди двайсет години. За щастие, в нашата практика се срещаме с вдъхновени учители, които искат да запалят огън, но се усеща липсата на сериозна държавна политика, която да ги подкрепи, що се отнася до работата им с изкуството.

В хода на многобройните ни срещи в страната с деца и младежи, установяваме че в тях съществува несподелено любопитство към изкусвото, по-специално към киното. Но този интерес не се събужда с 45 минутна суха информация, а с продължителна и интуитивна практика, която позволява на детето лично да погледнe в тайствения обектив и да открие за себе си обаянието на седмото изкуство. Според мен, тази практика може да се приложи и към уроците по рисуване, музика и литература. Впрочем литературата не би ли трябвало да се изучава като отделно изкуство? Наскоро проведохме тази дискусия с учител по БЕЛ в гр. Ловеч. Защо вместо да се наизустяват трилистови поеми, да не се изисква от децата под форма на игра да пишат стихове, да търсят благозвучието на римата, да усетят, че собствените им чувства могат да се предават с думи или ноти, а не само чуствата на онези поети, чиито произведения са добър пример за поезия, но са опитност на друг човек. Разбира се, не става дума да се игнорира класиката, напротив – тя да бъде базов пример в образованието.

Нашата практика показва, че децата и младежите днес имат нужда от себеизразяване, което най-често търсят в социалните мрежи. Но как ние, възрастните, да им помогнем да избягат от копирането на ролеви модели на чалга звезди или на такива от турски сериали, които освен неадекватни в динамичния съвремен свят, са и потенциално опасни за развитието на бъдещи граждани с критично мислене? За мен опитът с изкуствата дава именно този шанс за изразяване, но само ако бъде внимателно направляван, за да не попадне в полето на пошлостта. При една действително заинтересована образователна система, образователните културни процеси биха следвали определена политика, която от една страна да се интересува от това, което вълнува децата, но от друга да предлага срещата с истинското изкуство, с енигмата, която то носи.

Не на последно място, вече имаме ясни индикации, че задълбочените занимания с кино развиват критическото мислене, желание за знание и отлично справяне с хуманитарни предмети. Учениците на двама от учителите, с които работихме активно през последните две години и въведохме киното в класната стая, получиха отлични оценки (над 5.50) на матурите съответно след 4-ти и 7-ми клас. Убедена съм, че изкуствата ще бъдат най-успешния метод за формиране на хармонични личности и в бъдеще, когато много от професиите ще се трансформират, но любопитството към света и изграждането на вкус към естетиката ще останат все толкова ценни.

Прекраваш по 5-6 месеца в България, докато реализираш проектите си, а през останалото време си във Франция и черпиш много от двете страни. Какви са съществените разлики в образователната система между Франция и България?

Бих могла да отговоря на този въпрос през призмата на артистичното образование, което познавам най-добре. Във Франция то е много силно застъпено, не само заради “културното изключение”, на което французите все още държат на политическо ниво. Изобразително изкуство, музика, театър, кино се изучават задълбочено, учителите се подготвят професинално всяка учебна година, посещават фестивали, обучения и форуми. Учениците имат възможност да посещават кинозалите (още от 5 годишна възраст), както и да изучават “Кино” и “Театър” като избираем предмет в много гимназии, дори имат възможността да се явяват на матури с тези артистични профили. В сряда по-малките не посещават училище, но за сметка на това този ден е отреден за музеи, галерии, кина, театри, паркове и спортни зали.

Красноречиво е, че по-рано тази година бе взето съвместно решение на Министерство на образованието и Министерство на културата във Франция за осъществяне на нов план, наречен “Изкуство и култура в училище за всички, от 3 до 18 години”. Тази програма ще достигне до 100% от учениците във френската държава. Целта е през следващата учебна година, всички ученици да получават по два часа артистична практика на седмица. Тези часове ще бъдат оползотворени чрез изграждане на курс за артистично образование в училище, по време на учебния процес, както и извън него.

Френското образование като цяло не страни от иновациите. Много преподаватели смятат, че социалните мрежи например притежават образователни добродетели. Във френския град Орлеан всяка година се провежда форум за иновативни учители. Един от тях използва фейсбук по време на изучаването на роман на Мопасан. Заедно с учениците създават профили на героите на романа, след задълбочено обсъждане на техните характери. Учениците не могат да повярват, че им се предлага такава възможност…

Освен това, от разговорите ми с учители във Франция и България, става ясно, че първите са по-малко натоварени с административна работа и имат повече време на подготвят уроците си, да създават нови възможности за учениците, да присъстват на събития, свързани с предмета, по който преподават.

Защо се спряхте точно на киното? Сигурна съм, че има много хора, които ще се запитат това ли е приоритет, когато има много по-различни и може би по-важни неща да се променят у нас? С какво киното ще обогати учебната среда и ще е полезно за учениците?

Колегите, с които работя и самата аз обичаме истински киното. Вярвам, че любовта към изкуството може да се предаде единствено чрез страстта на онзи, който го познава, защитава и се учи от него. Киното ме пленява със своята динамика, поезия и възможност да се създаде друга реалност, която ни насърчава да виждаме света около нас във всичките му форми, да мечтаем, да разширяваме съзнанието си.

Децата (а и възрастните) са очаровани от сцените, пресонажите и ситуациите, в които могат да преоткрият собствените си житейски перипетии, чувства или нагласи. Особено когато най-малко го очакват – като в черно-белия филм от 1956 г. “Първият учебен ден” на Жак Розие, който сме прожектирали стотици пъти в различни училища и населени места, винаги с голям успех. Разбира се, филмът може да ги изненада напълно, да ги постави в непозната ситуация на зрител, който научава, преживява, бива изненадван буквално от всеки кадър. Много често такъв е случаят с друг шедьовър от колекцията на CinEd – “Лудият Пиеро” на Жан-Люк Годар, който смесва в себе си няколко изкуства – литература, мюзикъл, театър…

Чрез киното младият зрител разбира, че попада в свят между реалното и въображаемото и може да го моделира. Киното влияе позитивно за формиране на вкус и критическо мислене у децата, а какво е по-важно от детето в една страна? Ако то се научи на критическо мислене, честност и любопитство към другостта, в него ще се събуди желанието да постигне цел в живота, с която да допринесе за развитие на обществото. Освен това, киното определно учи на толерантност и емпатия. “Къде е къщата на приятеля ми” на иранецът Аббас Киаростами според мен трябва да стане час по-скоро част от образователните ни програми – не само заради брилянтния киноезик, но и заради самата история, която сближава неусетно малките зрители, идентифициращи се с персонажите, без значение в коя точка на света се намират

Изкуството днес може да изглежда като лукс, особено на места с лоша или почти липсваща инфраструктура и развит културен живот. Неведнъж сме говорили с Даниел Симеонов, който е учител по английски език в с. Дерманци и част от екипа на CinEd по този въпрос. От опита който имаме сме единодушни, че киното влияе позитивно и изкуството на тези места има необятни способности, които трябва да се развиват. Когато това по една или друга причина не се случва в семейсната среда, би трябвало именно училището (с помощ на читалище, библиотека), да играе ролята на посредник и мост към изкуството.

Каква е структурата на часовете, в които децата ще се занимават с кино?

Методологията, която разработваме в рамките на CinEd се посвещава на мисията за адекватно предаване на седмото изкуство като културен обект и предпоставка да анализираме света чрез него. За тази цел създадохме обща педагогика на базата на колекция от европейски филми, представящи различните държави, участващи в проекта. Подходът, който сме избрали е адаптиран към нашата епоха, белязана от бързи, резки и продължителни промени в начина, по който виждаме, получаваме, разпространяваме и продуцираме образи.

Все по-фрагментираният начин, по който гледаме филмите на различни екрани, несъмнено засяга киното и неговата трансмисия. Ето защо избираме интерактивна и интуитивна педагогика, предоставяща знания и аналитична грамотност, както и възможности за диалог между образите и филмите. Държим на гледаме филмите в тяхната цялост.

По-конкретно, преди прожекциите използваме кадър от филма или негов плакат, за да обсъдим с учениците какво послание ни носят тези образи. В някои случаи избираме да чуем и само звука на определена сцена, за да си представим какво се случва в нея. Обикновено децата се вълнуват много, когато я откриват във филма, това е начин да се привлече вниманието им преди прожекцията. След прожекцията на филма следва дискусия и анализ, за който използваме разработените педагогически материали на CinEd, а след това и кратки практически упражнения. Те могат да включват изготвяне на плакат на филма, работа с отпечатани кадри от филма, дори създаване на кратък филм, вдъхновен от определена сцена/мотив/персонаж.

Често пъти прожекциите се състоят в учебно време. Има вариант заниманията по кино да са организирани като целогодишно ателие, в и извън учебно време. Такъв е случаят с програмата “Киното, сто години младост“, ръководена от Френската национална филмотека, която също координираме за България. През цялата учебна година учениците гледат откъси от филми на определена тема (всяка година тя е различна и определяна от екипа на програмата), дискутират ги, а след това преминават към практиката. Първо заснемат кратки практически упражнения по определени задания, които постепенно превръщат в истински късометражен филм. Накрая заснетите късометражни филми се прожектират в залите на Синематек франсез в Париж, в присъствието на младите екипи от актьори, режисьори, оператори, идващи от около 20 държави от цял свят. Представяте ли си какво впечатление оставя в децата подобно преживяване?

Ако киното се изучава в училище, то не бива да се превръща в рутинен предмет, нито да се прилагат към него стандартните методи на оценяване. Моята гледна точка е, че най-полезно би било “учене чрез гледане и правене”. Би било чудесно след определен брой прожекции и дискусии, учениците да имат възможността да реализират късометражен филм с подкрепата на професионалист. Представям си и сътрудничество с признати, действащи режисьори, сценаристи, актьори – мисля, че много от тях биха се отзовали за благородна образователна кауза. Тъй като киното е екипна работа, лесно биха се формирали по няколко екипа в клас, които да разработват независимо една и съща тема и после да разглеждат резултатите, без това да е свързано с награди и класации, които в нашия екип не намираме за уместни.

Как се възприема идеята от преподаватели и изобщо срещате ли трудности от самите тях?

Тази иновативна практика поставя учителите в нова ситуация – да учат заедно с учениците, да откриват езика на киното, да обогатяват знанията им по хоризонтален, а не вертикален модел. Не бих казала, че е лесно, но за щастие постепенно намираме учителите, които имат желание магията на киното да бъде споделена и да присъства в класната стая. Пътуваме из България и смея да твърдя, че изграждаме малка кинообщност – учители, читалищни дейци, библиотекари от София, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Ловеч, Дерманци, Люляково, Бургас, Варна и др. Общуването с тях през езика на киното е вдъхновяващо.

Бих казала, че учителите, които са присъствали на наши обучения и срещи остават убедени, че ще опитат да работят с киното. Страхувам се, че без да се се възползвали от преимуществата на часовете по кино в училище, много от преподавателите не могат да преценят неговата ефективност и може би са скептично настроени. Опитът във Франция, където киното е внедрено в програмите от повече от двадесет и пет години е красноречив. Наскоро четох интервю с френската учителка Сандрин Вейл, която бе анкетирна относно киното като учебен ресурс. Тя смята, че изучаването на кино в училище е страхотна образователна подкрепа и признава, че именно то й е помогнало да преодолее трудностите с преподаването на френска литература. За нея киното е инструментът, накарал нейните ученици да четат трудни текстове и да мислят по философски въпроси.

Такова е и моето впечатление от срещите с децата и младежите по време на прожекциите. Като че ли киното притежава ключ към любознателността на детското съзнание.

Какви инициативи сте успели да реализирате досега?

Първата ни инициатива е фестивалът “Срещи на младото европейско кино”. За шест издания сме показали над 120 филма, посрещнали сме над 100 гости от Франция, Германия, Полша, Унгария, Румъния, Великобритания, Португалия, Италия, Испания, Холандия и др. Фестивалът не поднася само филми с доказани качества и награди, но предлага срещи с авторите им, има широк дикусионен форум с публиката. Успередно с фестивала се провеждат ателиета по киноорбазование за ученици, а на последното ни издание през юни т.г. успяхме да организираме и първия по рода си форум “Кино в училище”, на който споделихме добри практики и дискутирахме как киното би могло най-адекватно да влезе в училище. Бяха дадени важни предложения от учители и професионалисти, които се надявам скоро да издадем в книжка с добри практики.

Целогодишната инициатива, по която работим е „Кино в училище“, проектите CinEd и “Киното, сто години младост“, за които споменах, са част от нея. Благодарение на CinEd сме част от европейска мрежа, координирана от Френския институт в Париж, която мисли в насока създаване на обща рамка за кинообразование в Европа. За пета поредна учебна година ще организираме прожекции за ученици, обучения за учители, практически ателиета… За 4-те години на проекта над 5000 ученици в България са гледали поне един европейски филм от програмата, а над 200 учители са обучени да прилагат киното в своите часове и извънкласни дейности.

Щастливи сме, че за четвърта поредна година ще представим България и в програмата “Киното, сто години младост“, инициирана от Френската филмотека, по идея на Ален Бергала – френски критик, режисьор, сценарист и наш пътеводител в света на кинообразованието. Програмата включва над 40 ателиета от цял свят и е свързана не просто със създаването на късометражен филм от ученици на определена тема, но и предоставя специфична и специално разработена методология и ресурси, които превръщат целия процес освен в незабравимо преживяване за децата, и в педагогически инструмент, който е приложим и извън контекста на киното… Както споменах филмите, реализирани от младите екипи се прожектират в Синематек френсез, а младите кинаджии имат възможността да се срещат с някои от легендите на френското кино. През последните години с българските участници сме се запознавали с Матю Амалрик, Аньес Варда, Жан Балибар, Сандрин Бонер и др.

Друг проект на сдружението, с които се гоордеем е “Лятна международна академия за драматургично писане“, чието четвърто издание се проведе през август. Тази година международният обучителен форум по драматургично писане, свързващ различни жанрове – документално кино, театър, танц, игри, тази година събра участници от 15 държави, който по традиция предтавиха работата си в с. Боженци, където се състои академията. Работим и по форум “Театър и наука” с български и международни партньори, както и по постановките “Джорж Каплан” и “Дългият път към звездите” на Димитър Узунов.

Къде срещате най-силна подкрепа?

Най-силна подкрепа на институционално ниво срещаме в Столична община, по-точно Столична програма “Култура”, която подкрепя проекта CinEd и “Среши на младото европейско кино” от самото им начало.

Другият ни стълб е Френския институт в София, за който кинообразованието също е приоритет. В неговата зала “Славейков” провеждаме част от фестивала “Срещи на младото европейско кино”, обучения за учители, прожекции и ателиета за ученици, които са се включили над 1000 ученици от 20 различни училища само за последната учебна година. И още спектакли, срещи, семинари…

През годините сме си сътрудничили с други културни институти и посолства – тези на Испания, Португалия, Италия, Великобритания, Германия, Белгия както и с Министерство на културата, Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и с много други партьори, за които осигуряването на достъп до значимото кино, до значимата култура на младите хора има значение.

Какви са следващите ви стъпки и как мислите да се развие проектът?

Мечтата ни – киното да започне да се изучава в училищата е дългосрочна и знаем, че ще бъде непредсказуем и труден процес. Ще продължим безрезервно да предаваме наученото и да изграждаме нови програми, готови сме да сътрудничим пълноценно с Министерство на културата и Министерство на образованието в момента, в който те приемат нашата инициатива и резултатите от нея. Ще продължим да развиваме “Кино в училище” на национално ниво, защото имаме доказателства, че това е полезна и работеща практика. Вярваме, че киното може да бъде неоценим помощник на учителите, както и приятел на децата. Вярваме и още, че изкуството е най-прекият път от човек до човек.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!