Подслушано в Лещен

Пристигаме в Лещен в един горещ съботен следобед. Направили сме резервация в типична къща за гости през популярен сайт. Слизам от колата, въоръжена с принтираната резервация и тръгваме да търсим къщата. Спираме 2 възрастни жени, удобно приседнали на една сенчеста пейка. Упътват ни любезно. След кратко лутане се озоваваме директно пред къщата. И упс… изненадааа! Вратата е заключена с огромен катинар. Споглеждаме се и решаваме да звъннем на телефона, оставен за връзка. Чудесно, но отсреща се чува само свободният сигнал и никой не вдига. След няколко секундно мълчание, решаваме да се разходим до съседното село – Ковачевица, и да преценим в движение къде да нощуваме. По пътя се наслаждаваме на гледката, която наистина спира дъха. Телефонният звън ни изважда от унеса. Обажда се собственика на къщата, където трябваше да спим. “Ние Ви звъняхме сутринта, но никой не ми видигна. И решихме, че няма да идвате“, казва ми той. “Забравих си телефона в София“, обяснявам аз. “Няма проблем, ей сега ще отворим. Жена ми е фризьорка в съседното село, минете да я вземете, тя ще ви отвори. Аз съм на работа в София и няма да мога да дойда.” Уговаряме си среща и вече сме спокойни, че спането е уредено. Междувременно пристигаме в Ковачевица. Правим си кратка разходка по малките калдъръмени улички.

1

Напича много и решаваме да пием кафе в една сенчеста, красива механа. Като видяхме менюто, разбрахме, че няма да минем само с напитки. Домашно мляко, домашно боровинково сладко, домашна баклава. Мммм…кеф! Да, има места, където времето наистина е спряло. И си стои при вкусната, домашно приготвена храна и любезните, усмихнати хора…

6

13

9

След около час вече сме настанени в лещенската къща. Домакинята ни е мила и любезна, разказва ни какво можем да видим в селото, чувстваме се като на гости на стар приятел, а не като в хотел. Пита ни искаме ли баничка за закуска, кога и къде да ни я сервира. “Довечера идете в кръчмата горе, там готвят най-хубаво в цялото село. Дано да има места, защото всяка вечер идват много хора“, обяснява ни тя и отваря вратата към градината. А навън е наистина райско, казвам ви. Стоим в прегръдката на планината, вдишваме дълбоко миризмата на прясно окосена трева и се наслаждаваме на тишината. А тя е толкова осезаема, че чак плаши градските ни уши. “Повредени сме“, мисля си аз. Щом тишината ни плаши.

32518726

Естествено, че вечерта отидохме в препоръчаната кръчма. Не е случайна славата й. Но – за друго искам да Ви разкажа. Там, в кръчмата на това село, наглед забравено от света, дойдоха група италианци. Няма да Ви обяснявам колко много обичам Ботуша и каква голяма част от сърцето ми заемат хората, родени в тази страна. Обиколила съм цяла Италия, благодарна съм на Бог, Вселената, Живота и на близките си хора за тази възможност и се моля да успявам да го правя и занапред. Италианците са европейците, които истински обичам. Чувствам ги близки по необясним и за мен самата начин и съм им благодарна за отношението, гостоприемството и топлината, с които са ме посрещали и хранили всеки път. По незабравим начин в още по-незабравимата им  държава. Правели са го така, че да искам да се връщам там пак и пак. Винаги обаче аз съм им била гост. В онази вечер те бяха на “моя” територия. И ми беше изключително любопитно какво мислят тези хора за страната ни. И по-специално за Лещен.  И аз, и те попадахме за първи път тук. Но аз се чувствах техен домакин. И ми беше много важно те да изпитат в България чувството, което аз изпитвам винаги в Италия. И започнах да наблюдавам реакциите и настроението и да “подслушвам” разговора им. “Няма го шума на Рим и е прекрасно, нали?”, бяха първите думи на единия от тях. А аз се усмихвах.

17

След това хапнаха пъстърва, “паста от патладжани” (както те наричаха кьопоолуто) и българско сирене, пиха червено вино и се радваха на живота така, както само те умеят. “Il vino è buono*“, патладжаните са “la ricetta perfetta*”.

15

32521895

Замислих се… Аз, която често помрънквам на тема “проблемите в България са безкрайни”, “не съм оптимист за тая страна” “много сме зле” и всички онези кофти неща, които ние, българите често си повтаряме, се чувствах добре, беше ми хубаво, направо пръщях от гордост, че на едни италианци им е хубаво у нас. И то на място, което дори не съм предполагала, че някой жител на Рим е чувал. “Трябва ли да дойде някой италианец да ти каже, че България е красива, че кухнята ни е супер, че виното ни е много добро, за да се усетиш, че не всичко е изгубено”, ядосвах се на себе си аз. “Meravigliosa montana, bella panorama, magica atmosfera del centro storico*“, прекъснаха мислите ми симпатичните гости. Да, имах нужда от тази “среща”. Имах нужда да чуя тези думи. Когато всеки ден четеш новини за кръв, убийтва, бавно правораздаване, отсъстващо правосъдие, задкулисие, олигарси, банки, банкери, корпулентни фигури, сенки и далавери, презастроено Черноморие и всякакви други гадости, заживяваш с усещането, че всичко е отровено. Че тук нищо хубаво не се случва. Не просто свикваш с шума, намръщените хора и лошите новини. Губиш сетивата си и за красивото. Постепенно губиш играта. И да – в България има много проблеми, но едни чудесни италианци в едно чудесно българско райско кътче ми напомниха, че патладжанът ни е прекрасен, планината ни – невероятна и, че не всичко е гадно. И че не сме си прецакали напълно туризма. Просто трябва да си отворим сетивата и да започнем да ги виждаме и да ги оценяваме.

Ходихте ли снощи в кръчмата?”, попита ме прекрасната ни домакиня на сутринта, докато ни сервираше домашна баница с домашно кисело мляко? “Да, беше прекрасно, на съседната маса имаше италианци, които бяха много впечатлени и от селото, и от българската кухня”, отговорих и аз, докато се наслаждавах на закуската си. “Ооо, италианците много обичат Лещен, те са едни от най-редовните ни туристи.”

32521893

Кой каза, че нищо хубаво не се случва на българския туризъм? В сутрешния блок ли? Не им вярвайте, италианците много обичат България, видях го с очите си… Ако не вярвате, изключете си телевизора и идете до Лещен. А и сокът от пресни горски малини е великолепен.

malini

Бел. ред:
*Виното е добро! (Il vino è buono)
*Перфеткна рецепта (la ricetta perfetta)
* Великолепна планина, красива панорама, магическа атмосфера в историческия център (Meravigliosa montana, bella panorama, magica atmosfera del centro storico)

 

 

*Снимки: Албена Гердова, booking.com
Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

7 Коментари

  1. Chudesna statia. Biah v Leshten prez April tazi godina, nasladihme se na prirodata i hubavite obnoski. Pohapnahme ot donashnite vkusotiiki, tam vsichko e domashno. Horata ne biaha namuseni i zaburzani, a biaha usmihnati i uslujlivi.Samo iskam da otbeleja che dumata Merveillosa se pishe Meravigliosa

  2. Есето е великолепно,пълно е с патриотизъм и възхита от Родопите.За съжаление,на мен най-силно впечатление ми направи снимката с множеството некролизи на портата.На този етап това е съдбата на България.

  3. Ходя от 20 години в Лещен. Помня го когато наистина беше незнайно за света село и беше по-хубаво и по-спокойно. Но следващият път не отивайте в кръчмата горе, която и да е тя, а в кръчмата долу на “площада”, при Мишо.Там всичко е автентично, другото е модернизирано. Помня австрийци, гърци , французи и даже южноафриканци ,които са примирали от тази кухня и тази неподправена красота.

  4. …Leshten, Kovatchevitsa , idete do s. Kribul s negovoto oshte dejstvashto trakijsko svetilishte, kydeto stavat chudesa kato v antichnostta, otskochete otsreshta do selo Delchevo v Pirin i oshte, i oshte, i oshte…I shte sreshtnete ne samo divni krasoti , no i takiva dobri hora i v edin moment zapochva v glavata Vi edna transformatsija , edna lekota Vi obvzema i chuvstvo za chistota v i okolo Vas….i vse po-silene hys za poveche prezhivjavanija…
    Az sum ot Burgas, ot 54 godini zhiveja v chuzhbina , no prez vsichki tezi godini pytuvame pone po 2x iz Bulgarija szaedno s chuzhdi i bylgarski prijateli. Magijata na KRASOTATA zadejstva edin neverojaten apetit za znanija, za istorija , za muzika….Ne se lishavajte taka nehajno ot jakata sila na nashata rodina , ot tajnata za nejnoto otseljavane prez vekovete i desetiletijata…Nie nosim tazi sila v sebesi, otprishtete ja !Dora

  5. Не съм била в Лещен, въпреки че много съм чела и слушала за това място. Габи, гордея се с това, което си написала и изживяла със сърцето си. И аз смятам, че България е прекрасна страна, която даже българите не сме опознали както се полага.

  6. Chudesna statia! Nie biahme v Leshten predi 5 godini i ostanahme ocharovani i sus sustite vpechatlenia kato vashite do tova liato……
    Oste predi 4 meseca zvunnah v spomenatata kruchma da rezerviram kushta s 2 spalni, kuhnia i dvorche. Da utochnia che te imat niakolko kusti tam. Te me ubediha che ste ni dadat nai-hubavata kushta “Plevniata”. Obiasnih im che sme s malko dete, zaradi koeto ni triabva zaduljitelno hladilnik i kuhnichka, kakto i dvorche da ima kude da igrae. Vsichki iziskvania biaha potvurdeni.
    Sled polet ot chujbina i niakolko chasa putuvane s kola pristignahme nadvecher v Leshten izmoreni, gladni, s iznerveno dete. Zavedoha ni do kushtata. Vuv vuprosnata kuhnia imashe edna masa, peika, edin rujdiasal kotlon, star, mrusen nevkluchen hladilnik i edna mivka. Niamashe chinii, niamashe pribori, nito edna tenjerka, da ne govorim za elektricheska kana za voda ili mikrovulnova. Obestanoto dvorche za deteto beshe zasiano s bob i luk. Ot kruchamata ni otgovoriha ami takiva sa ni usloviata, a chiniite se zaplastat dopulnitelno. Pulno bezobrazie da lujat klientite si po telefona kato znaiat che nie planuvame ne edna ili dve vecheri tam a ciala sedmica!
    Estestveno ne ostanahme tam a tursihme treskavo do 22 chasa novo mestence v koeto da prekarame jaduvanata pochivka na spokoistvie v planinata.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!