Реалността хапе или хапки от реалността

Живеем ли живота от сериалите, щастливи ли сме като във филмите, красиви ли сме като лицата от кориците на списанията, мечтаем ли за чужд живот или сме прекалено заети с проблемите на собствения си?

През 1995 г. Адриен Салинджър, професор по фотография от университета в Ню Мексико, пресъздава автентичността на живота на младежите от 90-те години в Америка, като показва контраста с перфектния, бляскав живот на тийнейджърите от нашумелия сериал Бевърли Хилс 90210. Тя заснема младите хора в най-съкровеното им пространство – спалнята. Фотографиите събира в книгата си “В моята стая: Тийнейджъри в техните спални”.

Стаята на един тийнейджър е сакрална територия и Салинджър улавя част от момента, в който четири стени стават символ на лична совобода, идентичност и спомени по пътя към света на възрастните.

“Започнах на Западния Бряг, когато живеех там, просто защото ме дразнеше какво е възприятеието за тийнейджърите”, споделя тя пред списание Хък. “Защото това беше преди интернета, преди компютрите и преди телевизията да е толкова основно нещо в животите ни. Нямаше много платформи, където хората да покажат своята същност, особено за младите.”

Проектът на Селинджър е своеобразен бунт срещу Холивуд и лустросването на действителността. Но по-късно разбира от приятел режисьор, че книгата й се разглежда като библия за сценични директори и рекламни фотографи. Тийнейджърската стая със всичките й внушения все по-често се появява във филми и влиза в рекламни фотосесии на модни дизайнери. “И наистина започнах да забелязвам как във филмите, в рекламите и по телевизията тийнейджърски стаи, точно като от моите снимки, влизаха в обектив”, споделя фотографът. “Това е ужасяващо, значи съм дала оръжие на вражеския лагер”.

Всяка снимка в книгата на Салинджър е придружена с цитат от разговорите проведени по време на фотосесията.  “Не съм търсила цитати, които да показват същността на личността на отделния тийнейджър, а нещо, което да пресече желанието ни да смалим индивидуалността до стереоптип или до еднаквост.”

И ето какъв е живота на младите извън грима, лустрото, светлините на камерите и режисираните реплики на филмовата и рекламната индустрия:

amie-d

“Искам да стана моден дизайнер като Дона Каран. Имам много скъп вкус, затова трябва да намеря начин да изкарам пари.”

auto-c

“Не се сближавам лесно с хората.”

bob-t

“От една седмица работя за “Прозорци Комфорт”. Харесвам шефа си.”

carlos-c-e1461436183835

“Когато бях на три имах нормално семейство – майка, баща, куче, сестра, котка. После майка ми си тръгна и родителите ми се разведоха. Живеех с баща ми от пет годишен, докато той не умря. Беше болен от хемофилия и умря от СПИН.”

dana-l1

“Майка ми има рак от миналата година. Чувстваше се зле и отиде на доктор. Когато се прибрах знаех, че нещо не е наред.”

dena-d1

“Денят преди да зпочна първата си година от университета, майка ми се самоуби.”
donna-d1
“Взимала съм халюциногени само веднъж.”

fred-h

“Израстнах в малко градче в Мичиган и там имаше само четири чернокожи семейства. Беше много по-лесно да разбереш кой е расист в Мичиган, защото имаше толкова много от белите и толкова малко от нас за да бъдат отворени към подобни неща.”

gavin1

“Винаги съм си мислел, че ми е писано да отида в затвора или да бъда безделник и това е заради миналото ми. Аз съм, който съм. Винаги си мисля, че няма начин да се променя. Не съм бил отговорен към многобройни неща. Понякога бъдещето изглежда добре, но понякога не виждам никакво бъдеще.”

jason-c1

“Има хора, които се събират и пресъздават Средновековието. Имаме състезания, битки и войни. Има кралства. Ние сме от източното кралство.”

jeff-d1

“Разбирам се с родителите си доста добре. Баща ми най-често разбира нещата, защото е социален работник, но понякога твърде много влиза в ролята на социален работник и ме анализира.”

jennifer-g1

“Напуснах училище, защото не можех да понасям директора и той започна да създава правила, като например ако се дърежиш за ръка с приятеля си, получаваш два дни наказние”
karl-b1
“Никога не съм взимал наркотици или пил алкохол, пушил или каквото и да е. Вегетарианец съм от 4 години.”

krissy-p1

“Отидох с няколко приятели на концерта на “Grateful Dead” в Олбани.”

larry-p1

“Планирам да отида на мисия за две години, когато стана на 19. Да посветя цялото си време на църквата, като покръствам хора.”

lepora-f1

“Най-хубавото нещо, което ми се е случвало е присъединяването ми към Национална асоциация за развитие на цветнокожи. Научих колко важна е Африка и, че черните хора играят важна роля в американската история, а не само създателите на държавата, както ни учат в училище.”

leslie-m1

“Къщата ми се запали преди две години. Рисувах в стаята си и чух огромен взрив.”

rick-v1

“Слушам рок и метал. Те казват истината. Има много шум покрай твърденията, че тази музика е зла и сатанинска, но не е. Моята музика ми казва много за света, за наркотиците и прекомерното пиене на алкохол. Говори ми за война. Не става дума за любов или нещо такова. Защото светът не е такъв. Има много напрежение в света. Много граници.”

И ако реалният живот до преди няколко години се изкривяваше и ни се представяше захаросан само в киното, телевизията и пресата, то сега, чрез социалните мрежи, ние сами ставаме режисьори, сценаристи и фотографи и често представяме живота си такъв, какъвто искаме другите да го видят.

Дали успяваме да избягаме от реалността?

 

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!