Нищо читаво не вирее дълго на тази територия

Не знам как да започна този текст. Защото е субективен. И може би не съвсем професионален. Ще пиша за Президента, който повече няма да е президент. Обяви го в петък. И ме натъжи. Не беше неочаквано, но някак до последно се надявах, че ще се кандидатира за втори мандат. За да има все пак за кого да гласувам. Без отвращение. Нали е задължително. Поне да не е унизително. За избирателя. Пиша този текст днес. Няколко дни след обявлението, което Росен  Плевнелиев направи. По няколко причини. Първо, защото днес никой не може да ни обвини, че пишем този текст, защото “се слагаме” на силните на деня. Толкова хора вече отписаха държавния глава. Не е модерно днес да се пише за президента. С добро. Второ, защото емоциите са поотминали. Първосигналната буря в главата ми е отстъпила място на разума. И мога да съм по-обективна.

Този текст е личен. Защото всичко в този живот е лично. И защото Росен Плевнелиев Е моят президент. И няма да го наричам “плевньо”, “чехльо” и “плазмодий” (който смята тези епитети по адрес на президента, а и на когото и да е, за уместни, може да спре да чете още сега. Добрият вкус не е задължителен. ) През 2011 година гласувах за него. Информиран избор беше този. Така реших тогава. И днес не съжалявам за избора си. Не съжалих през целия му мандат, не съжалявам и днес. Мисля си даже, че не сме дорасли за такъв държавен глава. “Изпуснахме” го случайно в джунглата, която сме си заформили. И макар че на думи не искаме да сме джунгла, делата ни друго говорят. Всеки, който пожелае мъничко да ни цивилизова, бива изяден. От нас. Щото не прилича на нас. Не се вписва в балканската ни представа за мъжественост – не гледа лошо, не ежи мускули и езикът му не е каруцарски. Не разходи жена си като панаирджийска мечка, както на нас ни се искаше. Не тропна по масата, както правят истинските балканци, не я поступа даже, уважи решението и избора й. Пфу, ник’ъв мъж не е тоя, значи. Първа черна точка. Не повтаряше вечната опорка за Русия като наша майчица, наш верен приятел и съюзник, освободител, нашето всичко. Втора черна точка. После… на 14 юни 2013 година се изправи срещу мафията и единствен остро, принципно и категорично се противопостави на избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. С ясното съзнание как цялата пропагандна машина ще се изправи срещу него. Изтърпя всички хули, гадни спекулации, откровени лъжи, клевети, грозни епитети и етикети, които му лепяха – на него и на семейството му. Остана сам. Защото гражданите, на чиято страна застана той, и които уж много се обидиха от избора на Пеевски, някак много бързо “клъвнаха” на пропагандата и започнаха да пригласят на медийната машина на същия този Пеевски. И “чехльо”, “мухльо”, “плевньо”… влязоха в обращение и станаха неизменна част от речника на мнозина. Плевнелиев говореше за реформи, работещи, независими институции, реална, а не фасадна демокрация, образовани хора като коректив на популизма и фашистките изказвания. Не пожела да кадрува. И ние уж искаме това, ама само на думи. И ядоса онези, които в правова, работеща, демократична държава няма как да са партийни лидери, председатели на парламентарни групи, “патриоти”, магистрати и медийни магнати. Те вегетират и се развиват в кал. И тях калта ги устройва. Важна им е, за да ги има, за да се множат и за да пребъдат. А ние… ние пак не се усетихме. И паднахме в капана на тези, срещу които днес се борим. И днес чета радостни възгласи “Ура”, че Плевнелиев нямало да се кандидатира отново. Щастливи са кърлежите, да. А защо някои от нас също се радват, не мога да знам. Злорадстването е по-силно от разума, очевидно. Защото това, че държавният ни глава няма да се казва Росен Плевнелиев, не е беда за него. Ама, нейсе, ние пак последни ще се усетим. Първанов днес казал, че няма пречка да се кандидатира отново. Заслужаваме си го. И дребните му сметчици си заслужаваме, и четенето на Конституцията като Дявола Евангелието, и големия му шлем в енергетиката, и овехтелите му същност  и мислене – също.

И все пак, беше хубаво, поне за малко, да имаме президент, воден от дълга и вярващ в демокрацията. Технократ. Благодаря, господин президент, че доказахте, че политиката може да има и такъв образ. Дори и у нас. Може пък някога и да си научим уроците!

 

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

2 Коментари

  1. Обичам когато псевдоинтелектуалки се опитват да правят задълбочени анализи на социо-културната среда на обществото каза:

    Добре е, че някой ти плаща за да се изживяваш като “журналя” и не ти се налага да ходиш в чужбина и благодарение на това съм сигурен, че се възприемаш като много “дълбока и завършена личност”. Надъхваш се за “цивилизован и възпитан” президент който не е първична маймуна, но предполагам твоят партньор е точно такъв, ако ли не… мисля, че ти е време вече да приключиш с това състояние на “стара мома”.

  2. Винаги когато чета нещо подобно се питам:…Абе наистина ли има толкова тъпи хора,или просто наркотиците,които използват авторите на тези произведения са извънредно силни?

Вашият коментар

*

Уеб сайта използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!