С Мирослав Живков – Джингиби – дни преди неговата пета самостоятелна изложба в КО-ОП

Мирослав Живков – Джингиби заедно с пространството за изкуство и събития КО-ОП готви петата си самостоятелна изложба, която ще се открие на 7-ми октомври. За него сме ти разказвали вече покрай арт резиденцията NoPoint край Габрово, която той откри преди време. Сега си говорим за нейното развитие, за новата изложба и какво се крие зад заглавието й.

Ти, не забравяй да я посетиш, да разгледаш и да се насладиш на приятната атмосфера.

Ако искаш да подкрепиш и развитието на арт резиденцията, можеш да го направиш чрез закупуване на творба или мърчандайз, произведен лично от автора.

Защо “It’s Okay”?

За да успокоя всички претенции в себе си. Серията е доста експериментална и исках да съм максимално спокоен, докато работя по нея. Името Its Okay” едновременно придава смисъл и обезсмисля изложбата, което ми харесва. Its okay” казвам и на всички, които се взимат прекалено на сериозно.

Когато говориш за своето изкуство го описваш като “експресивно и експериментално”. Може ли да се каже, че любопитството е твоя отправна точка? Че си воден от желание винаги да търсиш нещо ново и различно, което да не занимава зрителя с неща, които е виждал вече?

Обичам изненадата и случайността. Те обаче идват след голямо количество работа и търсене в определена посока. Какво е виждал зрителят трудно може да се прогнозира и за това въобще не мисля за тази част. По-скоро, докато рисувам се старая да мисля за неща, които са ме впечатлили по някакъв начин. Може да са взаимоотношения между хора, музика и почти всичко, което ме заобикаля. Така, дори и да не искам, придавам някаква емоция в работата си.

Говориш и за “абсолютно изкуство”. Какво за теб е това?

Такова, което не се нуждае от много обяснения. Което е интересно, красиво, грозно, отвратително или каквото и да е, но го усещам без пояснения. Може би идва от там, че съм учил плакат и визуална комуникация и знам, че има достатъчно начини да засилиш дадена емоция, ако използваш правилните изразни средства.

Вече сме те срещали с нашите читатели по повод арт резиденцията край Габрово NoPoint, която ти създаде. Как се развива тя днес?

Това лято свършихме доста работа, но остана още малко. Кирпичената плевня се превърна в страхотно ателие с гледка към планината. Случиха се и няколко уъркшопа, които ми бяха много полезни, за да добия представа как се приема мястото. Всички дошли се чувстват супер и след 2 дни заедно имаме чувството, че сме прекарали седмици. Това ми дава сила и увереност, че нещата се случват както трябва.

Какви идеи и хора се срещат на това място?

NoPoint среща главно хора, които се занимават с визуални изкуства в сферата на илюстрация, печат, графика, калиграфия. А идеите са разностранни. Обстановката е доста неформална и непринудена и това предразполага към обсъждания и дискусии, които, надявам се, да дават плод.

За своите творби казваш, че се стремиш те да влияят на зрителите със своите “цветове, композиция, замах, линия, петно и др”. На теб какво влияе и кои артисти или творби са оставили най-силен отпечатък върху теб?

Обичам графиката и простота в изказа. Вярвам, че колкото по- простичка е идеята толкова по-силно въздейства, защото оставя място на зрителя да я доразвие в себе си. Наскоро видях един проект на Tobias Gutmann, който се въплъщава в робот и прави емоционални портрети на случайни хора. Резултатът е рисунка, която се състои от абстрактни форми, асоцииращи се с позиращия. Подобни проекти ме вдъхновяват, защото са абсолютно искрени, прости и същевременно красиви.

На 7 октомври се открива твоята пета самостоятелна изложба. Разкажи ни малко повече за произведенията, които ще видим на изложбата?

Всички работи в тази серия са монопринтове, изпълени чрез техниката ситопечат. Монопринт означава, че полученото изображение е уникално и не може да бъде повторено. Това означава, много опити и изненади. Работата върху тях беше доста изморяваща физически, тъй като след всеки удар на ситото то трябва да се измие, а една работа съдържа между 5 и 15 слоя. Изхабил съм около 15 кг. боя в експерименти, които после ми беше доста трудно да отсея. Надявам се работите да въздействат позитивно на зрителите и те да вдъхновят действие и импулсивност.

Имаш ли своя творба, с която никога не би се разделил?

Щом не ми изкача нищо в главата на първо повикване, сигурно не.

Какво да очакваме след изложбата?

Дори и аз не знам. Този въпрос получих и след миналата ми изложба и отговорих нещо, което така и не развих. Надявам се да запазя ентусиазма си, а другото само ще си дойде.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!