Северозападна математика: 1000 + 200 > 1300, а в същото време е равно на нула.

Северозападна България. Тъжен район. Обезлюдял, откъснат, забравен – най-бедният в Европа. По селата от години не помнят детски смях, а единствените останали жители не успяват да създадат атмосфера на голямо семейство. Вече никой не разменя касетка домати за прясно уловена риба… Хора, безмълвни вече пред проблемите, предадени, без работа, без мотивация. За тях от години има само един работодател – държавата.

Строителна компания започва строеж на голям обект, който ще продължи две години, и обявява 40 работни места за шофьори на 30 камиона. 1000 лв. месечна заплата за петдневна работна седмица, с възможност да се работи и в събота срещу допълнително заплащане. На обявената дата се отзовават само четирима и са наети. Компанията е принудена да си внесе шофьори от София в иначе най-бедния регион в България.

Работата започва. След първата седмица един от четиримата напуска – „А бе, много работа. Е*** са му майката! Нема да им работя на тия.” Останалите трима завършват месеца. Ръководителят на обекта обаче установява, че крадат гориво, и споделя със собственика на компанията. „И колко крадат?”, пита собственикът. „Ами за стотина-двеста лева”, изчислил е ръководителят. „Добре. Вдигни им заплатите на 1 300 и сложи на всички камиони GPS.”, взима решение директорът.

Шофьорите грейват при обявата на увеличението на заплатите. Кратка радост обаче. Идва екип и монтира GPS устройствата. …и нашите трима герои напускат работа.

„Да му е** майката. Тоя ни е** майката. Д’е** и софийските богаташчета, д’е**. Да дойде да види тука как се живее, GPS ше ми слага. За двеста лева му се освиде, а ше гушне тука едни милиони… Двеста цирки да му излезат!”, коментират отново безработните мъже, убедени в житейската несправедливост.

Разпознахте ли се? Разпознахме ли се? Ако дотук историята ви харесва, то изводът може би няма да ви допадне…

Защото няма дори да си направим труда да потърсим някакво оправдание за чешита, събран в тези четири юнака от Северозапада, „мързелив-крадлив-оплакващ-се-и-вечно-прав-българин-от-ново-време”. Пък и на нас ни теглете една майна. А останлите шофьори са още на работа.

Разпозна ли се? Да, да, ти! Ти, който няма да си доволен и на 20 000 лв. заплата, ако не можеш да „прибараш”, да прецакваш на воля и да си малкият-голям „победител” в борбата с „изедниците”. В малката ти битка, „да го прее***”, но не във войната да го стигнеш. Защото ти си „яката работа”, а той – „кой, тоя ли бе?”. Защото искаш още, защото искаш винаги. Защото не се стареш да изработиш възнаграждението си, а търсиш други начини. Ти, който живееш в един от най-бедните райони на тази страна и мислиш, че само заради това за теб, за вас, важат различни правила. Ти, който явно не знаеш, че 1000 + 200 е по-малко от 1 300. Но ти е по-лесно да останеш у дома безработен срещу 0 лв., но не и да работиш за 1000 лв., защото си убеден, че знаеш за много повече, че можеш, ама за много повече, защото все ТЕ – твоите работодатели, все искат и никога не дават. Не бе, не те мързи, просто не ти се работи.

Много неща в държавата не могат да се променят изведнъж. Но само от нас зависи дали изобщо някога ще се променят.

Засега бедният, български Северозапад ще продължава да бъде тих с улиците си и бурен с кръчмите и псувните си…

”Еее, шефе, и ти някой ден ще ме пре**еш”
Бай Ганьо – RELOADED

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!