Пролетно почистване… за душата

Освен разцъфнали дървета, мирис на зюмбюли, любимите ми люляци и глицинии, усмихнати и съживени хора, напомняне за приближаващи слънчеви дни и бира в парка, пролетта ми носи и още нещо. Може би най-важното – докато тялото ми се бори с т.н. пролетна умора, душата ми се събужда по-цветна и окрилена от всякога. Не случайно не се впрягам толкова покрай 1. 01 и традиционното надлъгване ”от утре започвам да…”, а просто поддържам теорията, че за всичко си има правилен момент, а разбираш кой е той, когато душата те натисне. Е, всяка година и моята ми припомня, че от утре ”трябва да започна да тичам”. Към живота, към поставените цели и мечти, към смислените моменти и хора, на които си струва да се отдам, както и към тефтера и молива, за да пренаредя приоритетите, така както мама пренареждаше цялата къща при пролетно почистване. Момент, който всъщност обожавах. Освен, че умирах да тършувам из стари шкафове и да вадя съкровища, то нямах нищо против да изхвърлям всичко, което сметна за ненужно. Майка ми избираше винаги по нещо ново за вкъщи, разместваше и се увличаше дори в най-малки детайли, подреждаше, чистеше и, и… Накрая всичко изглеждаше като ново.

После когато и аз самата, вече в собствена къща, се улових как това си е почти ритуал, се замислих, че да… пролетта носи желание в процеса на едното да се замислиш и за другото. Или поне аз разсъждавам така. Имам нужда да се пречистя от натоварващи мисли, които са скатавала, докато са изскачали други по-важни неща, да пренаредя приоритетно целите си, да внеса нещо ново в живота си и да си дам един чист старт. Оставям само нещата, от които имам нужда. Изхвърляйки непотребни и натоварващи грижи, или независещи от мен проблеми, проправям път на смислени лични каузи и силни желания, които са заслужили да останат. Времето ми е доказало, че не са за зачеркване. Търся повече разнообразие, ангажирам вниманието си с различни неща, за които досега не съм намирала време или съм намирала оправдания. Обогатявам ежедневието си, доколкото е възможно и си обещавам редовно да си приготвям нещо вкусно и здравословно за душата. Цялото това желание се носи със сутрешния вече топъл пролетен ветрец и странно, не само, че няма да се отмие в следващите дъждовни дни, но и знам, че ще бъде по-силно от преди. И мисля, че всеки трябва да си подарява това толкова ценно и отрезвяващо лично време. Всичко наоколо се пробужда. Има специфичен заряд в пространството, който ни действа по особен начин. И освен че успява да генерира повече позитивни мисли, които изгряват по лицата на хората, то и тихо ни напомня, че е време да се събудим.

Чакам с нетърпение глициниите на две от къщите по красивата ул. Шипка да разцъфтят и въздухът да се изпълни с очарование. Но това ще е чак в любимия ми месец май… дотогава всичко ще е като ново. И на стената вкъщи ще стоят красиви цветни фотографии, и в душата ще е пъстро и различно. Просто време за събуждане.

Не се успивай!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!