Шапки долу за такава полиция

През август жилищните квартали на Рим са пусти. Лятната отпуска затваря кепенците на бакалийката на ъгъла, на вратата на кварталното кафене виси табела “Ci vediamo a settmbre”, от пекарната се носи само спомен за аромат на сфолятеле и бомболоне, дори вестникарската будка изглежда изоставена. От време навреме прижужава самотна Веспа, а от съседната пряка проплаква мързеливо клаксон. Жаркото слънце и маранята те карат да виждаш пиниите като плажни чадъри, а азурното небе е морето зад тях.  Знойно и самотно, без напевната италианска глъч. Да, август носи самота за останалите в квартала, особено за възрастните хора.

На 2-ри август Йоле и Микеле са си у дома, както всяка вечер от доста време насам. Тя е на 89, а той на 94. Заедно са от почти 70 години. Компания им прави само телевизорът. А от екрана ги връхлитат обичайните новини: атаки, насилени деца в детска градина… Йоле не проумява как може да се случват толкова много злини… И отдавна никой не е идвал да ги види. Да, заедно са и се обичат, но се чувстват толкова самотни, особено сега, когато всички са заминали нанякъде и съседите дори ги няма. Самотата изведнъж ги връхлита, отчаянието притиска гърдите им… и изведнъж започват да ридаят. Толкова силно и с толкова болка, че… някой се обажда в полицията: В квартал Апио от един апартамент се чуват стонове и ридания.

На сигнала се отзовават четирима полицаи – Андреа, Алесандро, Ернесто и Мирко. И ето какво гласи събщението от следващия ден във Фейсбук страницата на полицията: Нямаше престъпление. Йоле и Микеле не са жертва на измама, нито пък при тях е прониквал крадец, както често се случва с възрастни хора. Не трябваше да спасяваме никого. Този път за момчетата от “летящия” отряд имаше по-трудна задача. Две самотни души, които имаха нужда да бъдат успокоени.

Полицаите изслушват внимателно разказа на възрастните хора, за времето заедно и за отчайващата самота, станала причина за тяхното идване. Докато оглеждат къщата, служителите на реда разбират, че домакините им най-вероятно отдавна не са яли прясно приготвена храна. И докато чакат линейка, която все пак да провери здавословното им състояние, решават да импровизират с една вечеря. Най-простичка паста – само с масло и сирене, но както пише в поста на полицията, “с една ценна съставка – цялата ни човечност“. Защото знаят, че “само малко човешка топлина е достаъчна да възстанови спокойствието” на Йоле и Микеле.

italian-police

“Тази вечер имахме семейна вечеря”, пишат полицаите.

italian-police2

Е, шапки долу! За човещината! За най-топлата полицейска операция! За специалните умения, които не се учат в академията и не присъстват в заповедите на главния секретар, а се носят в сърцето!

От онази вечер полицията поддържа ежедневна връзка с възрастната двойка, а в участъка получават многобройни предложения за помощ и подкрепа за Йоле и Микеле.

Четиримата герои получават поздравления от целия свят, а някой от Монголия беше написал “Обичам полицията на Рим”.

Момчета, и ние ви обичаме!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

2 Коментари

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!