Шшшшт…! Млъкни най-после!

Народен театър “Иван Вазов”. 2015 година. Постановката е “Работно време”. Режисьорът – Камен Донев. Актьорите – чудесни. Прекрасна режисура, невероятна игра, забавни диалози. Всичко, което можеш да очакваш от един спектакъл.

Публиката… също незабравима. Звънят телефони. Говори се през ЦЯЛОТО ВРЕМЕ. Ще се опитам да пресъздам малка част от диалозите и атмосферата. Излиза Карла Рахал. Чудесна, както винаги. Коментарите по неин адрес са титанични: “Коя е тая, ма?ч”, пита лелка, чиято първа среща с театъра явно е тази вечер. “Ми, май е Карла Рахал“, отговаря приятелката й. И продължава: “Тя е известна. Брат й и той май е актьор /?!?/, някакъв Рахал, участваше и той някъде…“. Следва миг мълчание и интелектуалният разговор е подновен: “Аз съм гладна, дали да не проверим дали има места (следва име на ресторант в близост до театъра). “Е, ще има не се притеснявай, няма смисъл да ровим сега. Ама мен много ме е яд, че не си взех тефтера, има много лафове в тая постановка, няма да ги запомня всичките, трябваше да ги записвам.” И още: “Не разбирам какво общо има между името на постановката и лафовете вътре?”. Другата: “Ми, не знам, аз не ги чувам много, не успях да разбера всичко“. След малко: “Оффф, много ми стана топло, навън какъвто е студ, ще замръзна, като излезем.” По едно време едната реши да включи мъжа си в разговора: “Не съжаляваш, че дойдохме, нали?“, пита с пълно гърло тя. Явно го е довела на театър с дуло на пистолет и сега й е гузно. Да не му е тъпо на човечеца. Той я успокоява: “А, не, не“. Когато не обсъждат глада, който ги мъчи, студеното време навън, кои известни лица са в театъра и кой с кого е дошъл, повтарят ВСЯКА актьорска реплика на глас. Щот е забавничко, трябва да се повтаря, може пък да ги запомнят и без записки.

Коства ми много, но няма да коментирам тези женици. Естествено, че са необходими здрави нерви, медитативни техники и будистката философия, за да не им се развикаш с цяло гърло. Но някои хора и неща трябва да се отминават с безразличие.

Ще се опитам да напиша няколко прости правила за ходене и гледане на театър. Общовалидни са, спазват се по целия нормален свят, при това от векове.

1. Докато актьорите играят на сцената, МЪЛЧИШ! Не е трудно, 2 часа са. Все пак.

2. Има актьори, които не ги дават всяка вечер по телевизОРА, ти не ги познаваш по тази причина, но… НО! Има начини да се запознаеш с биографията, творчеството и брат им ПРЕДИ или СЛЕД постановката. Не е трудно, не изисква особен рисърч, няма нужда да ходиш до БАН, Националната библиотека или архивите на ДАНС. Подсказвам: първи вариант – Народният театър, както и всички останали храмове на Мелпомена, имат сайт. Там са качени всички постановки, актьорите, които участват в тях, има инфо за режисьора, анотацията на представлението, че даже и времетраенето му. (Това последното го пишат, за да можеш да си нагодиш физиологичните нужди с духовните.) Втори вариант – в билетните центрове има брошурки за представленията. Там гореописаната информация е налична на хартиен носител. Трети вариант – ходиш по-често на театър и поназнайваш повечко актьори.

3. Не е добре да говориш по телефона по време на представлението. Не е възпитано, най-малкото. А и пречиш. На актьорите и на останалите зрители. Ако не си забелязал, в залата има и други хора.

4. Ако ти се хапват сланинка или пилешки кълки, не ги вади от джоба си по време на постановката. Това не е диванът у вас, на който си ядеш, докато гледаш “Съдби на кръстопът”.

5. Резервации за ресторант също се правят ИЗВЪН театъра. Навсякъде е така, не си мисли, че „някой българин ги е измислил тия тъпите правила“.

6. В театрите има гардероб. Това е едно място, на което хората си оставят връхните дрехи, за да не им е топло в залата. Хората, които работят там, ти дават едно номерче. Когато свърши представлението, отиваш там, даваш номерчето и те ти връщат палтенцето. Добре са го измислили, нали. Така в залата не ти е жега.

7. Замисли се дали това, което те забавлява в постановката и предизвиква бурния ти смях, не е ирония и на твоето поведение. (“Работно време” например разглежда абсурда в ежедневието на българина).

8. Когато постановката свърши, следват аплодисменти. След това изчакваш тези преди теб да излязат. Не се блъскаш, не настъпваш всички. Чакаш. Въпреки глада.

9. Когато излезеш от залата, можеш да пристъпиш към точка 6.

10. У дома, на дивана, е моментът да се развихриш по точки 1, 2, 3, 4 и 5.

Опитай, не боли!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!