Широко отворени очи за българското кино – Стефани Райчева

Мисля, че спокойно мога да кажа, че тя обоважа киното. Изглежда неуморна, упорита, влюбена в работата си, с желание да променя и с вдъхновение за износ. Някъде там, в тази центруфуга от емоции и идеи, след една задача в майсторския клас на професор Георги Дюлгеров се ражда късометражният филм “Моята истина”. Режисьорът е тя – Стефани Райчева. После филмът излиза извън рамките на класа и стига до награда “Най-добър филм” от Студентския филмов фестивал New Wave 2017, участие на Златна роза 2017, както и още други фестивали.

“Моята истина” разказва историята на малко момиче, което получава камера като подарък и заснема един ден с родителите си. Филм, който показва влюбването на едно дете в изкуството. Едно дете и само неговото лице. Както и неговата истина.

Дебют за малката Борислава Петрова и втори филм за Стефани Райчева, която обаче затвърждава присъствието си като режисьор в българското кино, който ще следим дълго.

Решихме да се поразровим в нейния свят и да видим как се раждат някои идеи, каква е връзката й с NOBLINK, както и каква е нейната истина за българското кино в момента. Вижте какво ни отговори тя:

Коя е “твоята истина” за българското кино в момента? Как изглежда през твоята камера, ако мога да използвам това като метафора?

Моята истина, ама буквално, е, че българско кино има. То се прави, то се събужда, то наистина съществува и тази мисъл е много приятна.

Кои са твоите съвременни вдъхновители в киното?

Какво разбираме под съвременни? Млади, сега прохождащи творци или все още творящи хора от старите поколения? Истината е, че моят най-голям вдъхновител, за мен, е моят професор – Георги Дюлгеров.

И то, не толкова заради самите му филми, а заради това, на което ме е учил и все още ме учи. В главата ми винаги стои едно кратичко нещичко “А професорът какво ли ще каже…?”

И като цяло всички артисти, които те оставят без дъх. Като Цветана Манева, например. Тя живее на сцената и аз се вдъхновявам от всички, които живеят за изкуството. Но трябва да спомена тук филма “Ирина” на режисьора Надежда Косева. Мартина Апостолова, която е в главната роля, е наистина съвършена. Ето това е съвременен вдъхновител.

Ти си режисьор, но също така си учила “Психология” в Англия. В твоя филм “Моята истина” е много интересен моментът на пресъздаване на другата гледна точка, която е през очите на детето, което сякаш игнорира неразбирателствата между родителите си и тъкмо обратно се опитва да им покаже – един хубав свят. Как се роди тази идея?

Идеята се роди от детството ми. Както се оказва, колкото и да се опитваме да го отречем, животът май наистина е най-добрият сценарист. Истината е, че аз винаги съм била и все още съм на мнение, че децата са истински… истински или малките възрастни, или и двете. Винаги спирам до това изречение и почвам да се чудя. Ха-ха. Иначе, киното за мен си остава в основата си онова чувство, което ти остава, след като свърши някой филм. Не знаеш защо и как, но усещаш нещо.

Кои са акцентите на българския екран, които не трябва да пропускаме?

“Ирина”!!! И “Ага”!!!

Ти си важна част от платформата за късометражно кино NOBLINK и заедно с Ники организирате турнетата в страната. Каква е публиката извън София и има ли вече глад и за късометражното кино у нас?

Глад има и това е невероятно вдъхновяващо за мен и за целия екип на NOBLINK, а и за всички други, предполагам. Публиката извън София сякаш беше доста мързелива, незапозната с идеята какво е това късометражно кино. “Ама то истинско ли е?”.”Ама то сериозно ли е?”. 4 години по-късно тези въпроси сякаш изчезнаха.

Какво е важно да знаят хората за Киноlove?

КИНОlove е малка доза любов към българското късометражно кино, която пътува до теб, за да те срещне с нещо, което си заслужава да видиш.

Kакво ти предстои на теб в професионален план?

Сега спечелих един конкурс на Фондация “Стоян Камбарев” и екстремно организирам следващия си филм, тъй като финалистите от конкурса трябва да заснемат 5 минутен филм.

Имам идея и за следващия си късометражен филм, в който много бих искала да снимам трима актьори, които ме вдъхновяват, просто, за да мога да се докосна до тяхната магия. Двама са утвърдени имена в българското кино, а третият е тепърва прохождащ, но по никакъв начин не отстъпва.

Имам идея и за пълнометражния си дебют, не една, а поне 10. Ха-ха. Искам да правя филми, другото ще си дойде на мястото. Надявам се…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!