Всичколозите живеят в телевизора

Паметникът на цар Самуил беше открит официално днес. Дни преди официалното събитие монументът предизвика остри и противоречиви реакции и мнения.
Статуята на българския владетел е разположена до базиликата „Св. София“ в столицата. Инициативата за издигане на паметника е по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил.

Според противниците монументът не е естетически издържан, а според други мястото му не е подходящо, трети заявиха, че изобщо не трябва да е в София. Подигравки имаше и заради размера на статуята, която е 5 метра и е на постамент от 3.5 метра – общо 8.5 метра височина. Тежки дебати породи и идеята на създателя на паметника Александър Хайтов очите на цар Самуил да светят нощем, срещу което се възпротиви заместник-кметът по култура Тодор Чобанов.
„Тези очи вътрешно излъчват огън“, защити идеята си Хайтов в „Здравей, България“ по Нова ТВ.

За пореден път се убеждавам, че сме държавата на всичколозите. Да се чуди човек що като разбираме от толкова много работи сме на такова дередже. Или май именно това е причината за “завидното” състояние на държавата. Никога не ми стана ясно как едни и същи хора разбират едновременно от скулптури и пластики, кино, театър, политика, фурбол, тенис, бокс… Как са компетенни по всички въпроси, смятат мнението си за меродавно и много държат да го направят достояние на цялата общественост. Винаги са ми били странни, глуповати и повърхностни стремежите на някакви многознайковци да анализират една цяла нация, народопсихологията и манталитета на българите (ама наистина ли познавате всички хора ?!?) след издигането на паметник, след боксов мач или след една класация за българско кино. И веднага се почва: ние, българите сме си такива – мегаломани, същите сме като еди кои си, пълни тъпанари сме, обичаме да сме жертва и прочее генерални заключения, тежки изводи и дълбокомислени анализи. Как пък едно (1!) нещо в тая държава не се случи без скандал, без разправии до последния момент, без единственото “правилно” мнение – това на всичколозите. Те разбират еднакво добре от Кличко, Микеланджело, Джокович, бг кино, руска класика и скандинавска литература. Могат да се справят еднакво добре с критика на международното положение и на скандал в махалата на село в Предбалкана. Те са добри психолози, културни антрополози, социолози, журналисти и каквото още се сетите. Нещо повече – смятат, че единствено техният вкус, нравствени, художествени, естетически и всякакви други критерии са ценни, важни, значими и верни. И забележете – обикновено това са хора, които мрънкат настървено по някоя телевизия, в социалните мрежи (щото ден без статус във Facebook не е пълноценно живян ден, нали така?), ама те не са сътворили кой знае какво в живота си. Не дават идея как нещо да стане по-добро, просто са категорични, че чуждото е кофти. На теория са добри, практиката обаче им куца. Втръснали са до болка на всички, само не и на медиите. Защото скандалът е втората им природа и много им отива. А сеирът и скандалът рейтвали. Поне така разправят…

*Снимка: PanAmPost.com
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!