“Сладка смърт” и сладко начало

Двама емигранти се опитват да надхитрят системата на една чужда страна, та дори самата смърт. Пътят е единствен – да се пропътува разстоянието от Германия до Хърватия в ковчег.

Поет и алкохолик в емигрантска квартира попадат в трагикомични ситуации с черно чувство за хумор. Двамата се опитват да сбъднат мечтата за бленуван и спокоен живот в собствената си родина, но са поставени на ръба на провала.

“Сладка смърт” по Мате Матишич. Една постановка, която събира на сцената двама актьори – Петър Петров и Румен Драганов, и техния колега Димитър Илиев, който влиза за пръв път в ролята на режисьор. Постановка с политически нюанси и важни послания.

Преди да скочат заедно в дълбокото и тримата са изминали немалък път и сцената вече ги познава. Димитър Илиев (режисьор на постановката) играе в “ИДИОТ” по Достоевски на проф. Маргарита Младенова и ТР “Сфумато”, “Гео”, реж. Иван Добчев, “Добри хора”, реж. Николай Поляков и др., Румен Драганов участва в “Сън в лятна нощ” от У. Шекспир, реж. Албена Георгиева, “Луда трева” по Радичков, реж. Маргарита Младенова и др., а Петър Петров е част от “Черна дупка” от Горан Стефановски, реж. Иван Добчев, както и редица други дипломни спектакли.

Сега и тримата са обединени около “Сладка смърт” и неуморно работят, за да излязат на 18 юни на сцената на Театър “Възраждане”.

Близо два часа разговори преди самото интервю не ни стигнаха да си изговорим всичко, което захванахме като тема. Сега, когато преди сцената имахме възможността да се видим, аз съм спокойна. Спокойна, че идва още едно ново поколение актьори, които няма да се изгубят в масата, няма да потънат от отчаяние и безнадеждност, когато стане трудно, а напротив. Ще възпитават таланта и волята си и ще работят отговорно и смело. Защото Театърът обича смелите, можещи и искащи още. Или поне така мислим ние, които сме в едната половина на залата. Другата принадлежи на тях. А те са от онези, които я заслужават.

Спомняте ли си първото си съзнателно стъпване на сцена. Кой с какви мисли направи първата крачка?

Петър: Малко напомня на първата целувка… Нямах представа какво се иска от мен, но знаех, че е правилно… И докато се усетя – вече бях влюбен.

“Сексуални перверзии” по Дейвид Мамет, реж. Кристина Беломорска

Димитър: И аз го помня. Бях на 16. Беше в студията на Петър Върбанов, който кали в мен желязна дисциплина и воля. Той пръв ми отвори вратите на този храм, наречен театър. Едно момиче ме покани за етюд. Тя ме режисираше, защото беше по-опитна. Каза ми да вляза на сцената и да разбера, че ми е изневерила – трябваше да взема от бюро една гривна и да я хвърля по нея. Аз излязох когато тя ми даде сигнал с тропане на токчета и си спомням, че нищо не виждах…стъпих на сцената и много ме заболя корема, изтръпна ми ръката и не знаех накъде да ходя. Засилих се към бюрото и го обърнах цялото на сцената и просто етюдът спря. Обърнах се към момичето, тя беше в потрес. Погледнах към Пепи Върбанов, той издиша от цигарата си и ми каза: “Дмитрий (така ми казваше) , имаме много работа с теб, моето момче.

Румен: Бил съм по школи, но първото ми истинско театрално преживяване беше, когато с Малин Кръстев правихме Чехов. Това ми даде много силен тласък и една стабилна основа за начало.

И тримата сте попаднали при фантастични професори (проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова) Какво си “взехте” от тях?

Петър: Отношението към изкуството. И още повече “любовта към лудостта на театъра”.

Димитър: Аз взех всичко, което мога. И продължавам да взимам. От Иван Добчев взех зъбатост, непреклонност и воля. Опитвам да прилагам едно нещо, на което той ни учеше и това е винаги да се учудваме и никога да не свикваме с нищо. От моя учител проф. Маргарита Младенова се опитвам да грабя с пълни шепи постоянно. Тя е причината да искам да правя театър. Това е човекът, който ми посочи пътя и винаги ме е мотивирал. Когато съм имал тежки моменти винаги съм разговарял с нея, тя с едно изречение ми посочва на къде да тръгна. Аз вярвам, че тя ми посочи една пътека, много стръмна пътека, която знам, че трябва да извървя. Възхищавам се на двамата и когато порасна искам да стана като тях. За проф. Маргарита Младенова каквото и да кажа ще бъде недостатъчно и малко. Тя ни даде вдъхновение, смисъл, любов, сила, мисия, вкус към театъра и посока към която да вървим.

“За любовта и други демони” сцена 47 НАТФИЗ

Румен: Професор Маргарита Младенова освен педагог е и истински приятел. Въпреки това, когато работим имаме чисто професионални взаимоотношения, но освен многото, което ми е дала като актьор съм си взел и някои важни уроци като човек. Във втори курс бях в много голяма дупка и тя не просто ме измъкна, а тогава ме научи как да се хващам сам за косата и да се изтеглям.

В момента заедно работите по постановката “Сладка смърт” по Мате Матишич. Какво вълнува вас в тази постановка? Какво ще остане във времето за вас след нея?

Димитър: Мен ме занимават хора като персонажите на Гогол, Горки,Фелини и т.н. Огромна част от вдъхновението ми идва и от филмите на Чаплин. “Малкият” човек в битка с голямото, с невъзможното, със системата, с демоните и бесовете си. В тези на пръв поглед “малки хора” има огромен мащаб, имат много силни искания и терзания. Имат невъобразими сънища, мечти и кошмари… С това ме запали и тази пиеса. Именно с тези битки на човека. Това са лесно разпознаваеми хора. Зрителите биха се припознали в тях. Мен ме боли за тези хора и са ми безкрайно интересни за изследване, за работа, за анализи… Тези хора ме занимават. В тях се крият всички архетипи и мега сюжети. При онези хора, на които всичко им е ясно, не се удивляват, не се изненадват, не сънуват и не мечтаят… аз там нямам работа, там няма какво да търся, там няма нищо. А какво ще остане във времето? Това, което трябва, то вече е в нас. В нашата дълбока памет. Вече ни е белег.

Румен: Темата за приятелството е много силна в тази пиеса и аз много се радвам, че партньор ми е Петър. Много мой човек, ако мога така да се изразя. Каквото и да се случи с пиесата, мисля че на репетициите завързахме едно ценно приятелство, а това не е малко.

Петър: Искаме да вникнем в абсурда на балканския човек, да представим как той успява да се издигне над пречещите обстоятелства по най-невъобразим начин. Да проследим колко изобретателен може да бъде един индивид от нашите географски ширини, когато е притиснат до стената и няма друг избор, освен да бъде луд, смел и безкомпромисен.

Политиката и изкуството не вървят ръка за ръка, но кога е необходимо да се поставят в едно изречение?

Димитър: Когато онези започнат да ни чуват и виждат, тогава ще мога да ги поставя в едно изречение.

Румен: Според мен не може да си актьор и да нямаш позиция. Тази професия е и голяма отговорност. Все пак ние не я практикуваме за себе си.

Петър: “Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.” е казал Брехт.

Митко, знам, че темата с емигрантството те вълнува и извън сцената и рамките на тази постановка, в която ти си режисьор. Ти искал ли си да заминеш някога?

Димитър: Имам реална възможност да замина оттук завинаги. И то ми се предлага реална възможност в няколко страни. Но няма да го направя. Поне не и на този етап. Аз съм голям инат и ще се боря тук с всички сили за да постигна целите си. Имам много планове в бъдеще, които искам да осъществя.

“ИДИОТ”, реж. Маргарита Младенова; Фотограф: Яна Лозева

А вие двамата как оставихте вашите герои да заживеят във вас. Какво ви дадоха те?

Петър: Ние с моя герой още си играем на криеница. И това е хубаво, защото той се разкрива лека по лека, а това поддържа интереса към ролята.

Румен: Маринко е един чувствителен, на пръв поглед смешен, но същински голям човек. В много отношения ми се иска да взимам пример от него.

По пътя на тази постановка има една много хубава история, а именно как Мате Матишич разбира, че вие ще я поставяте. Оставям ви да я разкажете вие…

Димитър: Искам тук да благодаря на г-н Васил Василев. Той е режисьор и наш колега. Написах му едно писмо, в което му казах, че започваме работа по пиесата на Мате Матишич и го попитах дали може да ми направи връзка с него. Тъй като той вече е работил текст на Мате имаше негов телефон. Написах и второ писмо до Деян Ангелов – той е приятел на екипа и колега от моя клас. Говори перфектен хърватски и го помолих да се обади. Два-три часа бях в неведение какво става и просто си представях как Мате ни отхвърля и казва, че не позволява пиесата му да се работи. Получих обаждане от Деян, който каза, че Мате ни дава зелена светлина и е страшно радостен от факта, че млади хора посягат към негов текст. От Деян разбрах, че е звучал страхотно и много приятелски по телефона. Пожелал ни е на добър час и ни стиска палци. Изпратих му по мейл снимки от сценографията и той беше възхитен. Мисля,че ще създадем едно добро приятелство с Мате, за което искрено се радвам .

Той ще дойде ли да ви гледа?

Димитър: Със сигурност. Аз ще направя всичко възможно той да дойде. Много се надявам през есента да бъде наш гост. Ако не намеря подкрепа, лично на свои разноски ще го поканя тук, за да види представлението ни и да се запознаем на живо.

Фотограф: Златина Точкова

Коя е най-трудната част в подготовката на един актьор за дадена роля? Има ли изобщо “най-трудна” част или процесът не се дели?

“Сексуални перверзии” по Дейвид Мамет, реж. Кристина Беломорска

Петър: Всичко е трудно. Има ли лесна част в подготовката на един човек за живота?

Румен: Най-трудно според мен е дадения персонаж да го прекараш през своята призма, но не да го смъкнеш при теб, а ти да отидеш при него. В повечето случаи героите са хора като нас, но много по-интересни.

Може ли да се каже, че персонажите, които един актьор изиграва в живота си го формират и като човек в даден момент?

Румен: Абсолютно. Минавайки през дадена роля, ти минаваш през болките и радостите на дадения персонаж. Това няма как да не остане в теб.

Петър: Абсолютно. Дори си мисля, че ролите, с които се сблъскваме не идват случайно при нас.

Още постановки, които да не пропускаме?

Димитър: “Програма изгонването на бесовете – ИДИОТ”, “Мъртвешки танц”, “Празникът”, “Това не е Хамлет”, “Любовникът”

Румен: “Луда трева”, “Идиот”, “Сън в лятна нощ”, “Одисей”

Петър: “Братя Карамазови”

Страхувате ли се от пътя оттук нататък?

Димитър: Аз не. Телец съм и имам здрави рога, ще бутам много силно оттук нататък. Всеки трябва да си върви пътя и да не припира нещата. Това, дето е писано, ще стане.

Румнен: По-скоро е вълнение. Баща ми ми е казвал, че ако даваш всичко от себе си и правиш нещата с любов, няма как да не ти се случи това, което трябва. Много вярвам в това.

Петър: Да, но зад всеки страх, се крие някаква истина. Ще видим…

_______________

Постановката “Сладка смърт” по Мате Матишич ще се играе на 18-ти и 20-ти юни в Театър “Възраждане”

Режисьор: Димитър Илиев
С участието на: Румен Драганов и Петър Петров
Сценография: Елис Вели
Музика: Радослав Шуранов и Стефан Филипов
Жанр: Комедия

Билети може да вземете ТУК.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!