Не става само с пеене и популизъм, трябва и акъл

С броени дни, оставащи до националния референдум, иницииран от шоумена Слави Трифонов, медийното и политическо затъмнение по темата са в разрез с липсата на апатия към този въпрос от страна на българските граждани. Показателно за това е изумителният брой хора, които поискаха това да се случи и цялата суматоха, създадена около концерта-митинг на 29 ноември. Отделно на това, Алфа Рисърч публикуваха резултатите от проведено проучване, което показва, че и на трите от останалите от шестте въпроса българските граждани ще гласуват с “да” . Имайки предвид мълчанието на политици и медии по въпроса, мисля, че е важно да се уточнят няколко проблема около естеството на въпросите и тяхната формулировка.

Но първо, едно признавам на Слави Трифонов, че е един от малкото хора в нашата разядена държава, който използва своята популярност и финансова мощ, за да иницира социо-политическа промяна. Дали е автентично това желание за промяна е друга тема.

Хубавото на този референдум и на референдумите като цяло, е това, че повдигат пред вниманието на гражданите и отварят за дебат важни въпроси за бъдещия облик на тяхната държава. Особено в държави като България чрез използване на този инструмент на пряката демокрация е възможно да се пробият закърнялите структури на българския политически и корпоративен елит. Но в интерес на истината, със същата лекота един референдум може да бъде използван като инструмент да легитимира и затвърди хегемонията на същия този елит и да заглуши дебата по важни за обществото въпроси. Тук е удачно да спомена метафората, която политологът проф. Антоний Тодоров използва, сравнявайки референдума като инструмент със скалпела. Както със скалпел можеш да решиш един проблем, със същата лекота можеш да го задълбочиш или пък да създадеш съвсем нов.

Когато въпросите не са зададени адекватно, както е с този референдум, фунцията на този инструмент на пряката демокрация по-скоро би задълбочила проблемите, които има за цел да реши. Наивно е да си мислим, че дори ако референдумът е успешен, той ще бъде имплементиран, поради простата причина, че някои от проблемите които той се опитва да разреши не са въпрос, на който може да се отговори с едно просто “да” и “не”.

Два от трите предложени въпроса са с една дума глупави. Въпрос,  на който ще отговаряме на 6-ти ноември, който е адекватно формулиран и може да доведе до реални промени е този за депутатите да се избират с мажоритарна система в два тура. Този въпрос реално е такъв, който може да се реши с референдум, защото гражданите могат да вземат информирано решение и след това относително безпроблемно може да се имплементира като закон. Изборът на този въпрос не е лесен, но поне е формулиран адекватно. В крайна сметка той се редуцира до това дали българските граждани предпочитат политическа стабилност или политическа представителност.

Нека минем към другите въпроси:

1. Пoдкpeпятe ли въвeждaнeтo нa зaдължитeлнo глacyвaнe нa избopитe и peфepeндyмитe?

Задължително гласуване в България има. То беше въведено на 21-ви април, след като 109 депутати от ГЕРБ, ПФ, АБВ, БДЦ, РБ и “Атака” гласуваха “за” тази мярка. В крайна сметка това се оказа една безмислена политика, тъй като единствената санкция за тези, които не спазват закона, е че те ще бъдат премахнати от списъците на ЦИК до 2026 г. От една страна, тези които не гласуват надали ще бъдат мотивирани от това, че няма да им бъде позволено да гласуват в следващите десет години. Това е като да плашиш работническата класа в Англия с икономическа катастрофа след Брекзит. От друга страна, ако някой иска да си запази правото да гласува, много лесно може да го направи като удостовери с документ “уважителна причина” да не гласува, било то заради болест, служебна заетост, отсъствие от страната, и т.н. Истиността на тези документи не се проверява, а в страна където масово учениците се сдобиват с фалшиви лекарски бележки, това си е чист карт бланш да си останеш у вас, да си вдигнеш краката на масата и да се потопиш в прекрасното състояние на политическа апатия.

Тъй като закон за задължителното гласуване вече съществува, идният референдум е едно чудо наречено “вето референдум”. Ако гласовете “да” надделеят то тогава ще се затвърди и легитимира позицията на парламента и нищо няма да се промени. Ако отрицателните гласове надделеят, законът евентуално ще бъде преразгледан от парламента и има шанс той да бъде отменен, шансът за това, обаче е минимален. Особено с оглед на социологическото проучване, което цитирах в началото на тази статия. Само времето ще покаже. При първия вариант статуквото се затвърдява, при втория има шанс да върнем историята със седем месеца назад. Но и в двата случая значителна промяна няма да настъпи. Единствено, дебатът за задължителното гласуване ще бъде официално закрит. “Нали народът се произнесе вече,” ще чуваме политиците победеносно да се изказват.

За да има някакво значение референдумът в тази си част, може би трябваше да включва въпрос, който да определи адекватни санкции за нарушителите на закона за задължителното гласуване. Отговорът на този въпрос можеше да разреши практически проблема за това, дали гласуването да бъде направено задължително или не. Защото до момента, както разясних, законът е практически безмислен. Поредният мъртъв закон.

2. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Тук не мога да се сдържа и да не попитам, защо точно един лев? Защо не един и петдесет? Или петдесет стотинки? Защо пък не седемдесет и седем стотинки? Това “един” да не е някакво митично число, което символизира непорочността на българските политически партии? Не мисля. Мирише ми на популизъм. Ето това е въпрос, чийто отговор изисква много повече от едно просто “да” и “не”. Ще трябва да се направят финансови анализи, за да се разбере колко пари са нужни за управляването на една партия през един изборен цикъл, че тя да не зависи от частни и неправителствени финанси. Защото всички знаем, че безплатен обяд няма. Ако народът толкова иска да вземе решение по въпроса с държавните субсидии за политическите партии, то би следвало формулировката му да бъде в тези, значително по-радикални линии:

Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде премахната изцяло?

Но отново бих искал да кажа, че това ще е адски неразумно, защото партиите ще зависят изцяло на финансиране от корпорации, което ще доведе до това те да се грижат за техните интереси с още по-голям хъс и от сега. И да, нека продължа да ви разочаравам като ви кажа, че гласът ви едва ли ще се чуе на 6-ти ноември. За да има той задължителен характер, на въпроса трябва да отговорят поне 3,5 милиона избиратели. Този референдум ще бъде просто едно изключително точно и въздействащо социологическо проучване. И дори да бъде обсъдено в парламента “решението на народа”, тъй като точно по този въпрос, лесно може да бъде оборено, то няма да бъде имплементирано. Отново единствено времето ще покаже. При всички случаи, общественият дебат по въпрос, който определено е важен за най-бедната страна в ЕС, ще бъде заглушен, а статуквото затвърдено.

Горепосочените въпроси несъмнено са важни, но независимо от резултата, заради формулировката и ествеството им, значителна промяна няма да има. Думите имат огромна власт, особено когато става въпрос за законодателство. За жалост е невъзможно да върнем времето назад и да променим формулировката на тези въпроси, но поне ще знаем за в бъдеще, че ако искаме да задвижим социо-политическа промяна трябва да обръщаме повече внимание на тези чудати символи, които несъмнено са думите. Не става само с пеене и популизъм, трябва и акъл.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Абе този “писател” знае ли,че Слави Трифонов е формулирал този въпрос доста преди да го разгледат в парламента или вече е взел хонорара да плямпа глупости и си е казал “Кот такоа”. А на глупавиа въпрос “Защо 1 лев ?” биха ти отговорили – ми щото така ми дойде. Има хора които ги интересува къде отиват одръжките от заплатите им драги “авторе”. Същите тези хора грам не ги интересува колко излиза издръжката им на господата (за разлика от теб – загрижения). Ако беше толкова загрижен и за средата която те заобикаля,а не само за господарите ти щеше да схванеш, но не го очаквам честно казано.
    Тук имаш малък жокер да те светна. Както Слави Трифонов каза (не помня в коя държава беше точно) субсидията е 50 евро цента. Страна която със сигурност има 1000 пъти по висок стандарт на живот от България. И сега се опитай да си представиш,че в същата тази държава “горките политици” успяват да се справят с тези 50 цента на глас. Но пък и говориш как щели да обслужват тези техни спонсори. ХА-ХА. ХА !!! Аз не съм видял да обслужват други освен тях така или иначе. Единствената разлика е,че няма И ТИ ДА ИМ ПЛАЩАШ. Лек ден брат !!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!