Гарантирано нямане. За всички, по равно

България, Украйна, Русия са единствените държави в Европа, където повечето хора са недоволни от демократичните промени в последните 30 години. Данните са на центъра “Пю” и бяха публикувани в сряда.
Вълната от оптимизъм, обхванала страните в Източна Европа при падането на комунистическите режими, отдавна е в миналото, сочат резултатите от изследването. Въпреки това обаче днес мнозинството хора от бившия Източен блок не съжаляват за промените и смятат, че те са променили живота им към добро.

България, заедно с Украйна и Русия, е изключение от тази тенденция. 57% от анкетираните българи са отговорили, че икономическата ситуация в страната е по-лоша сега, отколкото по времето на комунизма. 24% са на обратното мнение, а 11% смятат, че условията са същите.
В повечето източноевропейски страни над 70% от анкетираните определят многопартийната политическа система като нещо положително, като най-висок е този дял в Полша и в бившата Германска демократична република (ГДР) – 85%. Одобрението за пазарната икономика в тези държави също е високо – над 69%, като  най-много хора я определят като нещо положително отново в Полша – 85%.

Изключение от тази тенденция отново правят България, Украйна и Русия. У нас малко над 50% от анкетираните са определили като нещо положително многопартийната система и пазарната икономика, а за над 36% от отговорилите те са нещо отрицателно.

Родена съм през 86-та, така че ясни спомени преди 89-та нямам. Е, като дете, родено малко преди промените, помня как родителите ми купуваха зелени банани по Коледа, завиваха ги в хартия и чакахме да узреят. Аз нямах особено търпение и преполовявах връзката преди плодовете да са пожълтели. До днес не обичам добре узрели плодове, истинско дете на прехода и постсоциалистическа България. Никога обаче няма да разбера неизтребимата носталгия по соца. “Нямане”. Така с една дума мога да обясня след време на дъщеря ми в какво време са минали част от младините на бабите и дядовците й. Нямане. От стоки от първа необходимост до избор, конкуренция, информация и свобода. Щастлива съм, че няма да може да ме разбере напълно. Щастлива съм, че няма да узнае какво означава невъзможност да пътуваш свободно, където и когато пожелаеш (за своите година и пет месеца вече е посетила 2 държави, при първото си пътуване до Гърция беше едва на 3 месеца), никога няма да разбере какво означава да чакаш с години за покупка на автомобил и никога няма да повярва, че нейният дядо е имал дънки за първи път в 10- ти клас. Слава Богу, няма да може да си даде отговор защо Тодор Живков използва фразата “Ще си мълчим” пред Политбюро за аварията в Чернобил и защо милиони семейства в България не са имали идея какво се случва, макар да са можели да предпазят своето и на близките си здраве, ако е имало кой да ги уведоми навреме. Ще й разкажа всичко, за да знае и помни, но знам, че няма да може да си отговори на въпроса “защо”. Няма да знае какво означава “заплата за висшист” и за “среднист”, няма да има понятие защо държавата иска да ти влезе в спалнята, като налага ергенски данък, ако нямаш деца в детеродна възраст и прочее глупости и мерзости от онова време. Но ще й разкажа всичко. За да знае. И да мисли. Да не става лесна мишена на манипулациите на глупави политици, които периодично се опитват да върнат през задната врата разни уродства от онова време. Да е информирана, за да не е подвластна на глупостта на мнозина, които изпитват носталгия по времената на колективния мързел, на отвратителното “всички сме равни”, тоест еднакво бедни и несвободни, независимо от умения, капацитет, усилия и възможности, защото уравновиловката работи и приравнява хората като корнишони в буркан.

Защото трябва да знае. За да не вярва на глупостите на онези, чиито деца учат в Берлин, Лондон и Ню Йорк, а и разправят колко чудно си живеят хората в Москва, които днес ходят на море в Гърция, но ще й разказват с носталгия за картата за станция на морето… Да знае. Защото да си умен не е задължително, но пък те предпазва от много беди и от популярни личности, които си записват тъпи клипчета и драскат нелепи статуси за норвежки гей двойки, за чудното “Бай-Тошово време” и на глупави политици, които периодично предлагат я връщане на казармата, я друга щуротия, за да си съхранят сринатия рейтинг.

Да знае и да мисли. Защото данни като тази на центъра “Пю” ще излизат и след 30 години. Сигурна съм. По тези географски ширини все ще се намери кой да си страда за “онова време”, за марципана, плановата икономика, “спокойствието” и гарантираното нямане. За всички, по равно.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!