Режисьорът Стефан Ганов – за късите филми, дългите теми и вдъхновението

На миналогодишната церемония за наградите на Международния София Филм Фест в Зала 1 на НДК, той стана победител в конкурса за късометражно кино Jameson Short Film Award 2018.

Филмът “Преображение” на режисьора Стефан Ганов е един от онези филми, които закачат деликатни и дълбоки теми по откровен и директен начин. Не заобикалят реалността, дори да е болезнена и неприятна. Потапят се там, където и зрителят трудно може да поеме въздух.

След България, Португалия и Италия, филмът ще има фестивална премиера и в Германия, в Оснабрюк – филмът “Преображение” е включен в състезателната програма на 32.EMAF (European Media Art Festival). 

“Преображение” разказва историята на млад и красив мъж, който живее в Германия. На пръв поглед историята му е съвсем обикновена, но една подробност преобръща всичко наопаки – понякога той е тя. И ако майка му е наясно с това, то вуйчо му, който живее в България, далеч не е и подозирал. 20-минутният черно-бял филм ни прави свидетели на сложни емоции и междуличностни отношения. Но, когато е време истината да излезе наяве, нищо не може да я спре.

Ден преди да се открие официално и тазгодишният София Филм Фест, с режисьора и актьор в главната роля Стефан Ганов си говорим за деликатните теми, вдъхновението, което стои зад филма, българското кино и какво да очакваме от късометражното кино на фестивала следващите дни.

Миналата година твоят късометражен филм “Преображение” стана големият победител на конкурса за късометражно кино Jameson Short Film Award 2018. Какво вдъхновение стои зад тази история?

Има лична история, не моята, която ме провокира. Но като цяло за мен беше важно да снимам филм по темата за признаването на хомосексуалността пред близките. Много семейни отношения се разрушават, когато това се случи.

Темата е много деликатна. Имаше ли негативни или твърде критични отзиви?

Имаше и продължава да има много и разнообразни реакции, както в България така и в чужбина. Често филмът провокира зрителите да разказват след прожекции личните си истори. Най-вече майките обичат филма и го взимат присърце. Но не само те. В Рим един колега режисьор и баща се беше идентифицирал с героя на майката и сподели, че е разбрал напълно и е почувствал нейната позиция във филма, че и той би реагирал по подобен начин, ако малкият му син някой ден се разкрие пред него като хомосексуален. На една прожекция у нас друг зрител се възмути, че филмът се казва “Преображение” и започва с цитат от Библията. Той не беше видял нищо духовно в него, беше ядосан, че намесвам Бога и религията в подобна тема. А аз смятам, че щом Бог е любов, то Той не би имал нищо против темата.

Смяташ ли, че у нас все още е трудно да се говори за подобни теми в семейството? И, ако да, защо?

Страх ги е хората. В България поколения са живели години наред в страх от различното, от свободата в една затворена система. Страхът им е разбираем, както и консерватизмът им. Не можем да очакваме, че те ще разберат лесно новото поколение, което мечтае и се бори за това да е и да обича свободно. Но си струва да опитаме да се разберем взаимно.

Страхът не бива да се предава от поколение на поколение. Това обаче е процес, няма да станае с едно щракване с пръсти. Мен лично най-много ме безпокои представата, че мъжете комплексари в България ще потискат и мачкат чувствителните си синове, опитвайки се да ги превърнат в “силни” мачовци. Чувствителността не винаги води до хомосексуалност, както и хомосексуалността не е гарант за чувствителност, разбира се.

Какви теми те вдъхновяват и мотивират?

Нещото, за което правя филм, трябва да е важно за мен лично. В процеса на създаването на филма винаги откривам и нещо ново – или за себе си, или за другите. Хората и взаимоотношенията им са мое вдъхновение и предизвикателство, както и целият социален и политически свят, който се оглежда в тях. Разбира се, като всеки визуален артист, ме вдъхновяват и картини от живота и света наоколо. Гледам да си държа и очите, и сърцето отворени, и усмивката, разбира се. Не съм черноглед и не търся драмата, за да потъна в нея, интересувам се от борбата в нея и с нея.

Смяташ ли, че у нас има тенденция да се залага повече на твърде драматичните и тежки филми, а не толкова на комедията?

Не е ненормално, че хората затъват в черни дупки у нас, и то най-вече свестните и талантливите. Тези филми рефлектират това и не мога да съдя режисьорите. Да, липсва самоирония у някои автори, но е по-страшно, мисля си, ако им липсваше смелост. Има зверски много простотия и тя у нас е в нечестно надмощие. Това кара много автори да правят смазващи филми, от мерак да смажат гнусното. Дали успяват по този начин, не знам. Хуморът и драмата винаги са се преплитали в българското кино и това е помагало на зрителя. Балансът между смеха и сълзата е важен.

Тази година си част от комисията на София Филм Фест 2019 г. Кои са акцентите в тазгодишната селекция и какво не трябва да пропускаме?

Не пропускайте българските късометражни филми от състезанието за наградата на Джеймисън! С колегите от селекционната комисия подбрахме много шарена програма тази година – комедии, драма, мистери-трилър, лгбт, анимация. Няма да ви е скучно, гарантирам. Кратките филми вървят преди филмите от дългометражната международната селекция, така имате шанса да видите и кино открития от цял свят. Гледайте филмите от ретроспективата на Нури Бигле Джейлан, той е голям естет, философ, страхотен майстор. Фестът ще представи и новия му филм “Дивата круша”, който е копродуциран в България. С нетърпение очаквам “Момиче” на Лукас Донт, който взе Златна камера в Кан, както и най-новия филм на Андрей Паунов “Да ходиш по вода”, който ще открие феста в НДК. Паунов е един от най-добрите български документалисти, а в този филм отблизо ще ни срещне с Кристо.

Има ли филми, които са те преобърнали, някак променили и ако да с какво?

Много са. В различни етапи от живота ми. Като малък влиянието на киното ме ужаси и впечатли трайно, в лицето на Хичкок и човките на “Птиците” му. От страх една година не можех да погледна папагала си Фреди Меркюри в очите. Тогава, а и все още обичам и гледам всички филми по Братя Мормареви. В гимназията открих филмите на Луис Бунюел, на Рангел Вълчанов и Алмодовар, които ми паснаха на развинтващата се фантазия, много може да научи човек от тях за свободата на изказ в киното. В Германия, в началото на следването си, учих и правех анимация, гледах и много експериментално кино, инсталации и фотографии, които ме подтикнаха да експериментирам непрекъснато, да не съм еднакъв и скучен. Много режисьори са ми повлияли с кино-стила си – Ларс фон Триер, Ханеке, Майк Лий, Тарковски, Алмодовар, Касавитис. Човек учи и попива от най-добрите. Преди да снимам “Преображение” изгледах отново “Сталкер” и “Жертвоприношение”, в които ме впечатли усещането за киновреме, което ми помогна да намеря своето. А “Тайни и лъжи” на Майк Лий е от филмите, в които изключително силни и истински са представени семейните отношения. Сцената в бара, в която за първи път се срещат майка и дъщеря, е толкова силна и динамична заради играта и чувствителността на актьорите, уловена там, а в нея близо 10 минути няма монтаж. Невероятно! Обичам толкова много филми – “Роки 1”, “Интерстелар”, “Морски живот със Стив Зису”… Ще ми се да поговоря за всичките си любимци, но толкова дълги интервюта няма.

Какво да очакваме от теб занапред?

Обичам силата на краткия филмов разказ и искам да снимам новия си къс филм в полите на Рила, в Благоевград и околностите. Напоследък прекарвам доста време в малкия български град и чарът му е наистина необикновен. Отидете в който и да било наш малък град и ще видите уникална какофония – сред мрамора и бетона на социалистическия брутализъм цъфтят, а някои за жалост и вехнат, възрожденски и предкомунистически сгради, шашави новопостроени кулички и дворци, както и някои съвсем нови и готини дизайнерски блокчета. И всичко това – в сенките на стари, вълшебни дървета. Къде го има това? Все още тук-таме са оцелели майстори занаятчии с малки ателиенца, магазинчета, фурнички. Иска ми се да уловя тези неща, както като цялостна атмосфера, така и в детайл. А иначе филмът разказва за две загадъчни персони, които успяват да уловят и споделят моменти на съкровена хармония точно когато трябва да се разделят. Един филм, който ще покаже как да се борим със съдбата, дори когато не можем да я победим.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!