“Малко ги е понабил”

Факти: Христо Стоичков напада екип на вестник “България днес” и удря шофьора на редакционната кола. Това се случва в района на Етрополския манастир, където в събота беше сватбата на Христина Стоичкова и хърватина Лука Белич. Шофьорът е с подуто лице, синини по цялото тяло и сцепена устна. Редакционният екип опитал да направи няколко кадъра от сватбата на дъщерята на Стоичков. Това не се харесало на Камата. Той слязъл от автомобила си и отишъл при редакционната кола. Според журналистите започнал да ги обижда и да псува. След като Стоичков отворил вратата на колата, започнал да бие шофьора с юмруци и ритници. Автомобилът направил опит за избяга и да се спаси като дал газ на задна скорост. Тогава ударил една от колите на гостите на Стоичков.

Това научихме от новините. И веднага, досущ като футболни запалянковци, се разделихме на два “отбора”. Такива, които обиждат Стоичков по възможно най-цветущия и груб начин, и такива, които пишат: “малко им е на нахалните журналисти, които си врат носовете на места, на които не са поканени”. И нищо по средата. Някак имаме нужда да заемем страна. Да имаме Добрия и Лошия. Сякаш това е приказка или филм. И пак сме разделени. “Няма среда в любовта”, написа Блага Димитрова и сякаш най-точно описа балканските ни сърца. Или – или.

Е, животът не е турски сериал. Понякога, в различни ситуации, няма добри герои. И това му е най-хубавото. Че не е нито само черен, нито само бял. И това, че някой се е на*кал, не означава автоматично, че другият е пич.

Тук аз не можах да си намеря добрият герой. Не мога да премина в ничий лагер. Защото:

От една страна жълто-кафявото клюкаране, ровене в чужди чаршафи и мишкуване на гърба на известните, за да изкараме някой лев, не е журналистика, извинявайте. Тези хора са се опитвали да направят няколко папарашки снимки на сватбата, за да пуснат “екслузивни” заглавия: “Само при нас! Уникални кадри от Сватбата на Стоичковата дъщеря! ШОК! Камата се просълзи! Модерният ляв с костюм за ххххххх лева на сватбата на малката си дъщеря…..” и прочее “сензации”, които имат една – едничка цел – да изкарат някой лев от личния празник на Христина Стоичкова. Без да са поканени там. Щото каквото е постигнал Стоичков с краката и таланта си, те няма да го постигнат за няколко живота с приклякане в храстите, за да го снимат. Днес ни убеждават, че Стоичков не е герой, а обикновен простак, който не заслужава внимание, ама са отишли там, защото знаят, че Стоичков ще им продаде вестника в августовската информационна суша. Един екип, който да лешоядства на погребението на Митко Цонев и да ни информира кой колко сълзи е проронил, кой как е бил облечен и кой какво е казал и един екип на сватбата на Христина, който да ни информира почти за същото и готово – и вестникът продаден, и “журналистите” нахранени, и читателите със задоволено любопитство. Хляб и зрелища в една ленива августовска събота. Ама, нейсе, Ицо не хареса идеята и се саморазправи с клюкарите, въоръжени с камера, наричани за краткост “журналистически екип”.

От друга страна обаче “модерният ляв” за пореден път не изневери на себе си. И реши проблема по неговия си начин. С бой, псувни и сръбска музика. За последното не сме сигурни. И не, не е нормално. “Малко ги е понабил” (по думите на Татяна Дончева от днес), те са си го търсили, би било адекватен коментар в джунгла. Особено, когато излизат от устата на политик, бивш законотворец и настоящ wanna be кандидат-президент. Проблемите не се решават с бой. Който и да стои срещу теб. А когато си публична личност, е съвсем грозно. Защото, без да искаш, служиш за пример. А Ицо в събота показа, че у нас правосъдието е равно на саморазправа. Че единственият начин за търсене на справедливост е да запретнеш ръкави и лично да им видиш сметката на “лошите”. Че докато обвиняваш някого, че не спазва правилата, сам ги нарушаваш. И “хак да им е” се е превърнал в национален слоган. А правилата и законите са за балъците.

А ние, седим кротко отстрани, с пуканки в ръка, псуваме по-каруцарски и от Стоичков и се балтавим от “Малко ги понабиха”, “Хак да им е на тези лешояди”, “Ми то в тая държава това е единственият начин да постигнеш справедливост” до “Ех, колко е прост тоя Стоичков”, “Срам ме е, че е българин”, “Боже, какви са ни кумирите”, “На този ли ще подражават децата ни”…. Сякаш някой ще ни глоби, ако не заемем страна.

Пък те и двете оцапани в кафяво до ушите. И битият, и биещият. Ни едното е журналистика, ни другото е справедливост. А Темида не е сляпа. Мъртва е. Отдавна. И пехливанските битки са заели овакантеното й място.

 

Сподели с приятели!Share on Facebook1.1kTweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to ““Малко ги е понабил””

  1. Ама защо шофьорчето, а не журналистчето. Не е честно.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*