Субективната обективност

„Ето водещите новини за днес:“

„Най-важното за деня:“

Какво казахте? Водещи ли? Важни? За кого? Лично за мен водещата новина за днес беше, че синът ми паднал, карайки колело, и си одрал доста грубичко ръката в една стена. В първия момент ме избива на гадна самокритика… Някак си в моето простичко съзнанийце, тази мъничка драма е много по-важна от драмата на хора на другия край на света, които никога през живота си няма да срещна. Защо? Може би защото е истинска, материална, има лице, има име, има емоционална ангажираност, грижила съм се за това същество, следователно съм абсолютно подвластна на това, което се случва с него. Но пък едва ли ще чуя по новините за това…

Желанието ни да се чувстваме важни ни кара да се интересуваме от какви ли не неща, да реагираме на тях, да даваме мнение и да псуваме в кръчмата (както пише един велик българин и истински „през-дунавски“, а не фейсбук революционер), мислейки, че мнението ни е значимо и променя нещо. Но пък от друга страна съществува и потребността от принадлежност, която е едно стъпало преди тази мания. „Важно е да знам какво е важно за всички!“ е една безспорна истина, без която обществото не би съществувало, като единица и това никак не е лошо. Конформизмът бил лош? Забравете това – конформизмът е необходим, защото той е механизмът, чрез който се създават и налагат социалните норми, начините на общуване и законите. Но в нашата крайно индивидуалистична култура да бъдеш като другите е лошо и скучно (може да сме овце, но пък аз съм черна овца). Разбира се, всяка крайност е излишна, но без този социален феномен на приемане на мнението и нагласите на мнозинството, обществото не е общество, а само произволен брой единици. Но кой поставя основата за този обществено полезен конформизъм? Този, който решава в какво трябва да сме единодушни, какво трябва всички да знаем, какво е важно за нас.

Кой решава, обаче, какво е важно за всички?

Ние се информираме от медиите – интернет, телевизия, печат… Значи ето кой е „виновникът“ за избора на важните неща. Големите заглавия, удебеленият шрифт, извънредните новини от последния час – това е най-важното за всички, поне в това трябва да вярваме.

Хм, значи е важен псевдо-превратът или опитът за преврат в Турция. Аха, не бил важен, защото бил театър на Ердоган – по-скоро чистел съдии. Или пък не… САЩ са го поръчали. О, днес пък Путин е виновен. Но някак си много ловко, никъде не чух, видях, прочетох, че е важно да се овладее ситуацията в тази „демократична“ конституционна държава. Аха, няма и миротворци на НАТО в държава от НАТО, интересно. А и къде остана доброто старо „подаване на оставка“ и предсрочните избори? Вместо това ще уволняваме преподавателите в университетите, тц, тц…

И тук на езика ми изниква една дума – МАНИПУЛАЦИЯ.

Манипулация – непряка убеждаваща комуникация с цел упражняване на социално влияние (определение леко сложничко, но пък правдиво взето от социалната психология). Какво е характерно за нея? Ами някой използва емоциите на другите, без те да знаят, за да се облагодетелства. Облагата в слуая е контролът и властта. Параноично, нали? Но и донякъде вярно. Изключително сложно наистина, предвид безкрайното разнообразие от хора (ако наистина някой успява да манипулира всички ни и да ни води всички за носа, като стадо … е бих искала да му стисна ръката, а може и дълбок поклон да му ударя – трябва да е дяволски добър!).

И тук някакси ми изникват думите от една песен на Депеш Мод… let me hear you make decisions without your television*…

Та, кажете субективно обективно, какво всъщност е важно за вас, без да слушате мнението на телевизора си?

*let me hear you make decisions without your television, англ. – нека те чуя да взимаш решения без (намесата на твоя/та) телевизор/телевизия. 

Сподели с приятели!Share on Facebook53Tweet about this on TwitterShare on Google+3Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Субективната обективност”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*