За “празното столче”, свободата на словото, “малките компромиси и ежедневността на злото”*

Невинни за задушената свобода на словото няма. Всички сме в кюпа. Но докато ние се стреляме помежду си, “Старшата” затяга хватката. Две интервюта в петък. В сутрешния блок на Нова телевизия, с водещ Виктор Николаев. Две камъчета в отдавна вмирисината, кална тиня, наречена българска медийна среда. Ако има нещо добро, което сториха народният представител Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов, това е, че събудиха останките от т.нар. журналистическа гилдия, която отдавна е в будна кома (с много малки изключения). Пукнаха един от многото циреи по тялото на журналистиката. И замириса. Не, завоня. Стана отвратително и грозно. И за първи път, от много време насам, имаше ответна реакция.

Пропаганда. Подмяна на истината. Журналистика, натикана в ъгъла. Публични отстрелвания на журналисти. Омаскаряване и активни мероприятия за всеки неудобен, инакомислещ, питащ, изискващ. Дирижирани кампании, сигнали до прокуратурата срещу всеки, който дръзне да зададе “неправилен”, “глупав”, “маловажен”, “нахален” въпрос на този или онзи. И често, почти винаги, делото на битите и отстреляните си остава тяхно самотно дело. И всички сме виновни.

  1. За да има свобода, то словото трябва само да си я пази. Журналистите, всеки по отделно, с името си, физиономията си и достойнството си да е готов  да плаща цената за тази свобода. За отстояването на мнение. За задаването на въпроси. И това е ежедневна битка. А цената е висока – защото журналистите също имат деца, изплащат ипотеки, издържат възрастни родители, имат кредити, разходи… И тук вече идва място на гилдията. Да защитиш колегата, когото отстрелват в момента? Да скочиш, заради общата кауза. Защото свободата има нужда от подкрепа, от съмишленици. Не вирее в самота. Бунтът срещу цензурата и подмяната трябва да бъде ежедневен, постоянен, непрекъснат. Не изблик, когато чашата прелее. Не отпор, когато стане прекалено цинично. Не вик, когато стане опасно за твоето столче. Журналистите не бива да мълчат. Журналистите дължат отговори. На аудиторията си. Къде бяха журналистите – всички с претенции за почтеност и честност, когато Васил Иванов “громеше” Дарина Сарелска с недоказани твърдения? Къде беше гилдията, когато публично омаскаряваха Анна Цолова? С координирани атаки, обвинения и откровени неистини? Тя получи присъда от своите: мълчание. И столчето й днес е празно.
  2. Ръководството на същата тази телевизията, което така и не даде отговор на въпроса, който “виси със страшна сила” вече месец, а именно: защо е празно столчето на Анна Цолова? Знае ли властта в лицето на народния представител Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов нещо, което е спестено на зрителя? Кога ще започне предаването на Анна Цолова? Ръководството на същата тази Нова телевизия, което не защити Ани Цолова от цялата помия, която се изля върху й. Ръководството на същата тази Нова телевизия, което не защити Дарина Сарелска, когато “бяха дошли за нея”, а я остави сама срещу кучетата. А после тихомълком, без обяснения, я освободи. Липсата на единна професионална реакция от страна на ръководствата на Нова, БТВ, БНТ и БНР по повод ултиматумите на Валери Симеонов също говори много. Битката отдавна не е само за рейтинги, а за отстояване на медийни стандарти. За достойнство. Хигиена. И чиста съвест.
  3. Зрители/читатели/слушатели – А ние осъзнаваме ли нуждата от честна, свободна и достойна журналистика? От журналистика с гръбнак. Подкрепяме ли малкото останали такива журналисти? Колко от нас се информират от жълти вестници, кафяви сайтове и нямат елементарна хигиена откъде получават най-важното, най-ценното и най-скъпото – информацията? Колко от нас безкритично вярват и разпространяват всяка лъжа, защото “казаха го по телевизора”, “пишеше го във вестника/сайта”? Да се занимаваш с журналистика в чистия й вид, да задаваш въпроси, да вадиш неудобната истина се иска гръбнак. Защото враговете ти са много, силни и силно оплетени в неразривната връзка власт/медии/пари/бизнес. И имаш нужда от подкрепа. И на онези, които информираш.

Всички имаме нужда от свободна журналистика. Без значение дали го осъзнаваме или не. Другото е диктатура. Която иска да ни превърне в зеленчуци.

п.с. Докато пиша този текст, излиза новината, че Антон Тодоров е подал оставка. Което е поредното доказателство, че ако има критична маса от хора, която ежедневно реагира, бунтува се, изисква, пита и се бори, то “отвратителните” ще са по-малко от “отвратените”.

* Част от заглавието е цитат от думи на покойния доц. Кристиан Таков пред студенти:

“…Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.

Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.

Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.

Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.

И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.” 

 

 

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “За “празното столче”, свободата на словото, “малките компромиси и ежедневността на злото”*”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*