Продавачи на омраза и недоверие

Помните ли “Атомното” Куку?

Култовата шега на екипа на студентското предаване “Ку-Ку” през 1991 година, която хвърли в паника обществото, остава в историята на телевизията като незабравима част от историята на прехода.

Е, днес, 25 години по-късно си мисля, че подобна истерия може да бъде повторена със същата сила. Дали на шега, дали с цел омаскаряване на противник (справка – т.нар. Костинбродска афера), не е решила някоя медия да го направи, не го е сторила. ТВ7 и Бареков решиха и го направиха, всъщност. И успяха. Подмениха вота на българските граждани на парламентарните избори през 2013 година. С любезното съдействие на прокуратурата. Жълти вестници, още по-жълти “журналистически агенции” и откровени медии-бухалки не спират да ни засипват със сензации, откровени лъжи, клевети и манипулации (и тук мотивът не е шега, както при “Куку”, б.р.). Но има кой да ги чете. Всъщност, мнозинството чете именно тях. Тиражите го показват красноречиво. Компаниите, които броят онлайн четенията – също. А причината хората да повярват на шегата за авария в АЕЦ Козлодуй и клевети по адрес на хора от властта, на популярни личности изобщо, според мен е, че не вярваме на авторитети. Мнителни сме. “Е, как сме мнителни, пък вярваме на всяка глупост и лъжа, изписана или изговорена някъде?”, ще попитат с основание някои. Мнителни сме към авторитети, към висшестоящи, към богати. На тях не вярваме. Все си мислим, че правят нещо зад гърба ни, че скриват истината от нас, че под официалната повърхност се крие нещо мътно, нечисто, някоя далавера, договорка на тъмно, задкулисие. Много сме лъгани просто. И не вярваме на официози. Колкото по-пикантна “истина” ни пробута някоя медия, толкова повече сме склонни да повярваме. Както много от нас не вярват на лекари (пак защото са лъгани), а наивно и доверчиво са склонни да се лекуват, доверявайки се на врачки, баячки, да пият преварена урина, бръмбари и конски нокът. Често рискуваме живота си, нашия и на най-близките ни, защото не вярваме на “фармацевтичната мафия”, лекарската гилдия, Министерството… Застрашаваме живота си, нашия и на най-близките ни, заради съмнения, безверие, отчаяние, мнителност, нихилизъм… А точно на това разчитат шаманите. И ни “продават” фалшиви надежди. Които понякога ни струват твърде много. Същото е и с псевдо-медиите и псевдо-политиците. Продават ни сензации, бомби, шок, ужас, скандал, страх, защото знаем, че в отчаянието си ще им повярваме. Играят си със страховете ни. Манипулират ни. Разединяват ни. Провокират низки страсти.
25 години след “Атомното Куку”, ако днес медия напише новина за авария и добави малко подклаждащи подозрение изрази от типа на: “властите умишлено крият”, “еди-кой-си не си вдига телефона”, “твърдят запознати”, “наш екип видя министър X, който беше с много притеснена физиономия”, безродници крият важна информация от собствения си народ”, “бягайте”, “не яжте това и това”, “Внимание! Не излизайте навън, ОПАСНО Е!”…. паниката пак ще е налице. И много хора ще повярват на лъжата. Колкото и заявления, съобщения и уверения от официалните власти да получим.

И едни хора много добре знаят това. И се възползват от страховете ни вече 25 години. Някои от тях са в парламента, други имат много четени медии, с които “отстрелват” всеки неудобен. Те дори не искат да вярваме на фалшиви обещания, единственото, в което напълно искат да вярваме е, че всички са лоши и “маскари”. Защото когато гражданинът повярва от сърце, че всички са лоши, а таблоидите – единственият официоз, тогава той сам се праща в бездната на безнадежността. И попада сам в капана на истинските си врагове.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Продавачи на омраза и недоверие”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*